Присъда № 178 от 19.07.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 178/19.07.2022г. по НОХД № 16927/2021г. по опи* на СРС

Производството е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура в СРС обвинителен акт срещу Н. В. Б. за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 346, ал. 1 от НК, а именно, че на 23.05.2021г. около обяд в гр.

София, от сервиз „хххххххххх“, собственост на Д. Н. М., находящ се в жк. хххххххххх, ул.

5001 № 12, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № * **** КМ, на стойност 855 лева /осемстотин петдесет и пет лева/, от владението на неговия собственик Д. Н. М., без негово съгласие с намерение да го ползва, като деянието е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.

2 от НК, като за отнемането на МПС е използвано техническо средство – контактен ключ за автомобила.

В разпоредително заседание съдът с протоколно определение прие производството по делото да протече по реда на общите правила на глава 20 от НПК, като не * били направени искания за конституиране на допълнителни страни в проце*.

В съдебно заседание СРП изпраща представител. Поддържа повдигнатото обвинение в хода на съдебните прения, тъй като намира същото за безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Твърди, че в потвърждение на обвинителната теза * депозирани показанията на свидетеля М., според които процесният автомобил бил ползван от останалите работници в халето, но това се е случвало винаги с негово знание и разрешение, при това единствено за служебни цели. В случая подсъдимият Б. не е поискал съгласие от собственика на превозното средство, за да го ползва и е посетил халето в неработен ден с намерението да вземе автомобила, за да отиде с него на бал. Допълва, че подсъдимият Б. е знаел, че собственикът на МПС се намира извън страната и се е надявал, че лип*та на превозното средство няма да бъде установена, поради което намира деянието за доказано и от субективна страна. Посочва, че възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка намира опора и в показанията на свидетеля Б., пред когото свидетелят М. е споделил, че на никого не е дал разрешение за ползване на инкриминирания автомобил докато бил в чужбина. Заявява, че подсъдимият Б. не е спрял при подадения сигнал за полицейска проверка именно защото противозаконно е отнел управляваното превозно средство. Моли за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер близък до минимално предвидения такъв, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Счита, че при индивидуализация на наказанието като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете ниската възраст на подсъдимия Б., а като отегчаващи такива – лип*та на правоспособност за управление на МПС и неподчинението на подаден полицейски сигнал за проверка.

Подсъдимият Н. В. Б., редовно призован, се явява лично и с адв. Г.. Защитникът в съдебните прения излага доводи, че в хода на настоящото производство повдигнатото обвинение не се доказва от обективна и от субективна страна съгласно събраните по делото доказателства. Намира, че от показанията на свидетелите М. и Ц. става ясно, че процесният автомобил бил закупен за общо ползване от всички служители както за служебни, така и за лични нужди, за което собственикът нямал против. Заявява, че достъпът до превозното средство не бил ограничен и ключовете се намирали на разположение на всеки един от служителите. Допълва, че свидетелят М. и подсъдимият Б. * обсъждали възможността подсъдимият да закупи автомобила, след като събере достатъчно парични средства. Намира за неустановено обстоятелството, че процесните дати * били неработни дни, тъй като става въпрос за автосервиз, чието работно време не съвпада със стандартното такова. Изразява несъгласие с интерпретацията на показанията на свидетеля Ц., направена от държаваното 1 обвинение, тъй като на свидетеля изобщо не му е направило впечатление, че подсъдимият Б. взима автомобила и не е възприел действията му като неправомерни. Сочи, че подсъдимият Б. не е спрял при подадения полицейски сигнал за проверка, тъй като бил неправоспособен, но не и за да се укрие от извършено противозаконно отнемане на автомобила. Според защитника показанията на разпитаните полицейски служители * изолирани и не кореспондират с останалия доказателствен материал, като се опровергават от разказа на свидетеля М.. Намира за нелогично обстоятелството защо подсъдимият Б. е продължил да работи в автосервиза след случилото се, ако поведението му било възприето като престъпно посегателство. По изложените съображение твърди, че липсва субективната страна на повдигнатото обвинение. Моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият Н. В. Б. се възползва от правото си даде обяснения. Заявява, че е обсъждал възможността да закупи процесния автомобил от свидетеля М., щом събере необходимите парични средства. Посочва, че работниците в автосервиза редовно ползвали автомобила за служебни и лични нужди. Твърди, че не е имал намерение да краде превозното средство и много пъти го ползвал, дори и без изрично съгласие на собственика, за което последният знаел и нямал против. Това била причината подсъдимият Б. да не поиска разрешение за ползване на превозното средство от свидетеля М. на инкриминираната дата, който освен това бил извън страната. Допълва, че след случилото се продължил да работи в автосервиза. Заявява, че не е спрял при подадения полицейски сигнал за проверка, тъй като бил неправоспособен водач.

В хода на съдебните прения подсъдимият Н. В. Б. моли да му бъде дадена възможност да продължи обучението си и да придобие правоспособност за управление на МПС . В последната си дума моли за оправдателна присъда.

Съдът след като изслуша пренията на страните, обсъди и анализира събрания доказателствен материал по делото, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Н. В. Б. е роден на **. в гр. София, живущ в гр. София, ж.к.

„хххххххххх“, бл. 145, вх. Б, ет. 1, ап. 3, с ЕГН **********, българин, български гражданин, с основно образование, неосъждан, неженен, работи в автосервиз.

Лек автомобил марка „Рено, модел „Меган“, с рег. № * **** КМ, рама № * бил собственост на свидетеля Д. Н. М.. Автомобилът бил закупен на 20.04.2021г., като същият следвало да послужи за служебни цели, тъй като свидетелят М. бил управител на автосервиз „хххххххххх“ за ремонт и поправка на автомобили, находящ се в гр. София, ул. *. От закупуването на автомобила до 20.05.2021г. превозното средство било паркирано на паркинг в халето, където се намирал автосервизът. На посочената дата – 20.05.2021г., около 10:00 ча* автомобилът бил паркиран лично от свидетеля М., след което последният напуснал страната, за да пътува към Федерална република Германия. Ключът за автомобила се намирал в количка за инструменти, която била в непосредствена близост до *мото превозно средство. Автомобилът бил ползван освен от свидетеля М., и от негови служители, както за служебни, така и за лични цели, за което собственикът нямал против. Винаги когато някой от останалите работници в халето имал нужда да ползва автомобила, свидетелят М. се съгласявал. В халето, където се намирал сервизът, стопанисван от свидетеля М., се намирали и други сервизи с различен предмет на дейност, като отделните сервизи не били заключвани и всеки един работник от единия сервиз имал достъп до помещенията и на останалите сервизи. Заключвала се *мо външната врата на халето, което ставало със секретен ключ, като собствениците на сервизите разполагали с такъв ключ.

Свидетелят ВЛ. ИВ. ЦВ. работил като охранител в автосервиз „хххххххххх“ към „Генимод“ ЕООД. Дружеството се занимавало с отдаване на крикове под наем на различни 2 фирми. В същия автосервиз работил подсъдимият Б., който се занимавал с поправка на автомобили. Подсъдимият Б., подобно на останалите работници, често ползвал лек автомобил марка „Рено, модел „Меган“, с рег. № * **** КМ, за което свидетелят М. нямал против и давал своето съгласие. Дори подсъдимият Б. и свидетелят М. обсъждали възможността подсъдимият да закупи автомобила, след като събере достатъчно парични средства.

На 23.05.2021г., около обяд, подсъдимият Б. взел решение да ползва лекия автомобил марка „Рено, модел „Меган“, с рег. № * **** КМ, за да се придвижи с него в гр. София и да отиде на бал, заедно със своята приятелка – свидетеля ИЛ. Н. М.. Подсъдимият Б. влязъл в автосервиз „хххххххххх“, като отишъл до сервиза, стопанисван от свидетеля М..

Подсъдимият Б. се приближил до паркирания и взел ключовете за автомобила, като предварително знаел, че същите се намират в количка за инструменти, разположена в близост до превозното средство. Действията му били забелязани от свидетеля Ц.. Двамата разговаряли и подсъдимият Б. заявил, че ще вземе автомобила, за да отиде с него на бал.

На 24.05.2021г. подсъдимият Б. отново поел управлението на лек автомобил марка „Рено, модел „Меган“, с рег. № * **** КМ, като около 21:30 ча* заедно със свидетеля М. потеглили към квартал „Христо Б.“, където трябвало да присъстват на бала, на който били поканени. Около 22:35 ча* свидетелите Н. ИВ. ИЛ. и Л.. ХР. П. – полицейски служители към 08 РУ-СДВР, които били назначени като АП – 141 се намирали в гр. София, на бул.

„Искърско шосе“. Срещу бл. 37 полицейските служители забелязали лек автомобил марка „Рено, модел „Меган“, с рег. № * **** КМ, управляван от подсъдимия Б. с посока на движение от бул. „Кръстьо Пастухов“ към ул. „Туше ДалиИ.“ и решили да спрат автомобила за извършване на проверка. За целта свидетелят И. подал сигнал със стоп палка на водача, като с ръка показал мястото, на което автомобилът да спре. Вместо да спре управляваното от него превозно средство, подсъдимият Б. ускорил движението на автомобила, като успял да избегне полицейските служители. От свидетелите И. и П. бил подаден сигнал на тел. 112, след което двамата пристъпили към извършването на обход в ж.к. „хххххххххх 1“. В района на бл. 26, срещу вх. Б свидетелите И. и П. установили, че лек автомобил марка „Рено, модел „Меган“, с рег. № * **** КМ бил паркиран на паркинг. Същият бил заключен, без видими следи от интервенции по него. Полицейските служители продължили с обхода, с цел установяване на водача на автомобила, като на спирка на МГТ, находяща се на бул.

„Искърско шосе“, в близост до бл. 26 забелязали две лица от мъжки пол – подсъдимия Б. и свидетеля АТ. АНГ. Р.. Ключовете за автомобила се намирали в свидетеля М., които същата предала на разследащите органи с протокол за доброволно предаване, ведно с дистанционното управление за инкриминираното превозно средство. Свидетелят М. бил уведомен за случилото се, като полицейските служители му се обадили по телефона и го попитали дали знае кой управлява процесното превозно средство. Свидетелят М. заявил, че не знае, тъй като бил извън страната в продължение на няколко дни. На следващия ден свидетелят М. бил извикан в 08 РУ-СДВР и потвърдил, че на процесната дата бил в чужбина и не знае кое лице е управлявало автомобила. Полицейските служители го попитали дали познава подсъдимия Б. и свидетелят М. потвърдил, като допълнил, че в възможно подсъдимият да е управлявал превозното средство, тъй като работили в общо хале и свидетелят М. му разрешавал да го ползва, но в конкретния случай подсъдимият Б. не е искал разрешение да ползва автомобила.

В хода на разследването бил извършен оглед на лек автомобил марка „Рено, модел „Меган“, с рег. № * **** КМ, като същият бил фиксиран в състоянието и с вещите, които се намирали в него към момента на неговото установяване на паркинг в района на ж.к.

„хххххххххх 1“, бл. 26, срещу вх. Б. Не било установено изменение в номера на рамата на лек автомобил марка „Рено, модел „Меган“, с рег. № * **** КМ, рама № *.

В автомобила били намерени вещи, подробно опи*ни в протокола за извършен оглед.

Свидетелят М. заявил, че нито една от намерените вещи не е негова собственост. Свидетелят 3

М. посочила, че в автомобила не е имало нейни вещи, с изключение на черно шушляково яке. Останалите вещи принадлежали на подсъдимия Б..