Решение № 645 от 30.07.2024, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 2755/2022
- Вид
- Решение № 645
- Подписан
- 30.07.2024
- Състав
- Соня Тодорова Дженкова
Цитирани разпоредби
- чл. 246 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 645 гр. Добрич, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Соня Т. Дженкова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20223230102755 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК и чл.250 от ГПК.
Подадена е молба вх.№2265/01.02.2024г. от „Макроадванс“ АД, ЕИК *** и адрес на управление: ***, с която се отправя искане съдът да се произнесе относно солидарната отговорност между ответниците В. П. К. и П. П. К. за присъдените суми с Решение № 20 от 09.01.2024 г., постановено по гр. дело № 2755/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, като допълни съдебния акт.
Освен това, в молбата се настоява съдът да се произнесе и относно отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство, а именно дали те се дължат солидарно или разделно от ответниците.
Молбата на ищеца за постановяване солидарна отговорност на ответниците следва да се определи по естеството си като молба за допълване на съдебния акт на основание чл.250 от ГПК, доколкото в исковата молба е отправено искане за установяване на солидарно задължение на ответниците, а съдът е пропуснал да направи необходимата преценка за наличие на солидарна отговорност за ответниците по отношение на процесното вземане.
Молбата на ищеца „Макроадванс“ АД за прецизиране на разноски е с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на вече постановения съдебен акт в частта за разноските.
„Макроадванс“ АД е получило решението по делото на 29.01.2024г., а молбата за допълване и изменение на решението е подадена на 01.02.24г., т.е в срока по чл.250 ал.1 от ГПК и чл.248 ал.1 от ГПК.
В законовия срок другата страна депозира отговор вх.№ 8885/26.04.2024г. В него се сочи, че липсата на произнасяне относно наличието на солидарност в постановеното решение, не може да бъде поправено по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК. В случая не е налице очевидна фактическа грешка, а непроизнасяне на съда по част от петитума на процесната искова молба. В производството по горната разпоредба на ГПК волята на съда, изразена в постановеното решение, не може да бъде изменяна или допълвана.
Относно направеното искане за допълване на постановеното решение в частта за разноските, ответниците сочат, че са депозирали въззивна жалба срещу постановеното решение, с което са обжалвали същото, включително и в частта му в която на ответното дружество се присъждат съдебни разноски. Поради това на ищцовото дружество не следва да бъдат присъждани разноски, в какъвто и да е било размер.Това изключва и произнасяне по искането съдът да определи дали разноските се дължат разделно или солидарно за 1 безпредметно, поради което следва да бъде оставено без уважение. В тази връзка считат, че е в изключителната компетентност на въззивния съд, в постановеното въззивно решение, да се произнесе, както относно тяхната дължимост, така и дали е налице солидарност или разделност относно същите.
За възникване на солидарната отговорност следва да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника. Видно от представения по делото Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № *** от 30.10.2008 г., последния е сключен между ** и В. П. К., ЕГН:********** - в качеството му на „Кредитополучател“ и П. П. К., с ЕГН: ********** - в качеството и на „Солидарен длъжник“. Страните по договора изрично са изразили волята си да отговарят солидарно към заемодателя не по силата на закона, а по силата на постигната между тях уговорка, изразена чрез подписването на договора.
С оглед на това, постановения съдебен акт следва да бъде допълнен като бъде постановена солидарност на задължението на ответниците към ищеца.
По отношение искането за изменение на съдебния акт: Текстът на чл. 248 ал. 1 ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е опредЕ. отговорността за разноски, установени като изключение от правилото по чл. 246 ГПК. Първата хипотеза на чл. 248 ГПК, аналогично на чл. 250 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски, като пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното искане за разноски не се преклудира, при липса на представен списък по чл. 80 ГПК и представянето на списък за разноските, не е предпоставка за реализиране допълване на решението в тази му част /Опр.№134/14.04.14г по ч.гр.д №1117/14г на ВКС/. При втората хипотеза на чл. 248 ал 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната, същите да бъдат преведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение на вече присъденото, то правната последица по чл 80, изр.2 ГПК настъпва, само по отношение изменение на решението в частта му за разноските /т.8 от ТР №6/12г на ОСГК ВКС/.
В случая в Решение № 20 от 09.01.2024 г., съдът е уважил исковете на „Макроадванс“ АД. В съдебния акт съдът е докладвал и е разгледал искането на ответника за присъждане на разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК. Т.е съдебният акт съдържа произнасяне по отправеното искане за присъждане на разноски. Представен е списък на разноските от страна на ищеца- необходима предпоставка за допустимостта на неговата молба.
При така установеното, молбата по чл.248 от ГПК се явява допустима и основателна.
Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ЗЗД посочва, че солидарната отговорност може да възникне в две хипотези- по силата на закон или ако е уговорена между двама или повече длъжници.
Солидарната отговорност в материалноправното отношение е неприложима за отговорността за разноски, тъй като както се посочи, последната е свързана с процесуалноправните последици от развитието на съдебното производство. Независимо, че задължението за разноските е възникнало от един и същи юридически факт, всяка от страните по него отговаря разделно за задължението за разноски. В решението, чието изменение се иска обаче, двамата ответници са осъдени да заплатят на „Макроадванс“ АД сторените разноски общо. Съд не е постановил дължимост на разноските от двамата ответници в условията на солидарна отговорност, но доколкото не е посочил дължимият размер от всеки от тях, това следва да бъде извършено по реда на чл.248 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА по реда на чл. 250 ГПК Решение № 20 от 09.01.2024 г., постановено по гр. дело № 2755/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ ответниците В. П. К., ЕГН ********** и П. П.а К., ЕГН **********, дължат на „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 426/2022 г., по описа на Районен съд - гр. Добрич, за следните суми:
•3000.00 лева /три хиляди лева/ - представляваща частично вземане от непогасена главница в общ размер на 21 192.42 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, ПРИ 2
УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ.
ИЗМЕНЯ в частта за разноските Решение № 20 от 09.01.2024 г., постановено по гр. дело № 2755/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, като
ОСЪЖДА всеки от ответниците В. П. К., ЕГН ********** и П. П. К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сторените по делото съдебни разноски, както следва: 30лв. за държавна такса в установителното производство, 225лв. за хонорар на вещо лице и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА всеки от ответниците В. П. К., ЕГН ********** и П. П. К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплати на „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сторените в заповедното производство по гр.д№ 426/2022г. по описа на РС Добрич разноски в размер на 30лв. държавна такса и 25лв. юрисконсултско възнаграждение .
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ОС Добрич.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
3