Определение № 230 от 11.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. Варна, 11.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Павлина Г. Д.

Николина П. Дамянова като разгледа докладваното от Павлина Г. Д. Въззивно частно наказателно дело № 20243000600292 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 вр. ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на пострадалите лица А. Д., С. С. и А. С., в качеството им на наследници на Р. С., срещу определение № 431 от 12.08.2024г., постановено от ОС Варна по ЧНД № 457/2024г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Постановление от 05.03.2024г. на Окръжна прокуратура гр.Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП №192/2016г. по описа на ОСлО при ОП -Варна.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първостепенния съд в насока на неправилност на съдебния акт, с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност - досежно приетата за установена от прокурора фактическа обстановка и направените правни изводи с твърдения за допуснати множество нарушения в „ЕВРОХОСПИТАЛ“-Варна и грешки от операт. екип, /в частност от д-р Юл. Крумов/; оспорват се констатациите на петорната СМЕ с твърдения, че обективната истина е останала неразкрита.

Отправя се молба до настоящата инстанция за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разследване с даване на задължителни указания на прокурора по изясняване на фактите и тяхната правна оценка.

1

Въззивният съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, определението на първоинстанционния съд, прекратителното постановление на ОП Варна и със събраните доказателства в хода на досъдебното производство, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по изложените по-долу съображения.

Материалите по делото установяват следната процесуална хронология:

На 19.11.2016г ОП Варна е образувала досъдебно производство 192/2016г. срещу неизвестен извършител, с оглед данни за извършено престъпление по чл.123 ал. 1 от НК във връзка със смъртта на Р. С. С., настъпила на 19.11.2016г.

Четирикратно /с Постановления от 30.05.2017г., от 07.01.2020г, от 10.11.2022г. и от 05.03.2024г/ прокурор при ОП Варна, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратявал наказателното производство по цитираното ДП по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Варна.

Всички те са атакувани пред съда от пострадалите лица - А. Д., С. С. и А. С., в качеството им на наследници на Р. С., при което първите три постановления като необосновани и незаконосъобразни са били отменени, а делото- върнато на прокурора с указания за правилно приложение на материалния закон, с посочване на неизяснени и неизследвани обстоятелства, включително и поради немотивираност на прокурорския акт.

В хода на разследването никое Л. не е било привлечено в качеството на обвиняем за горното или за друго престъпление.

С последното, четвърто постановление на прокурор при ОП Варна от 05.03.2024 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК отново е прекратено наказателното производство по ДП № 192/2016 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Варна. Същото е било атакувано от пострадалите лица - А. Д., С. С. и А. С., в качеството им на наследници на Р. С. пред ОС Варна, чийто съдебен акт по ЧНД № 457/24г е обект на ревизия в настоящото четвърто въззивно производство.

С атакуваното определение № 431 от 12.08.2024г. на ВОС, на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК е потвърдено горното прекратително 2 постановление.

В настоящото контролно производство въззивният съд, също като първоинстанционният, е длъжен да направи преценка доколко /след трикратно връщане на делото за доразследване с конкретни указания/, прекратителното постановление е обосновано и дали са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон в хода на проведеното разследване.

На оценка подлежи и материалната законосъобразност на постановлението за прекратяване – дали е допусната грешка при прилагането на материалното наказателно право при обосноваване наличието на основанието за прекратяване /в случая произнасянето по законосъобразността на постановлението за прекратяване несъмнено е обусловено от отговора на въпроса дали е извършено престъпление, което предполага преценка за правилното прилагане на материалния закон/.

При извършената ревизия на процесното постановление и на потвърждаващия го първоинстанционен съдебен акт, анализирайки цялата събрана доказателствена съвкупност в хода на проведеното почти осемгодишно разследване, настоящият състав на АпС Варна не намира основания да заяви несъгласие с направените в тях фактически и правни изводи.

На първо място, следва да се отбележи, че съставът на АпС Варна счита, че след като ВОС е възприел изцяло установената от прокурора в прекратителното постановление фактология, това на практика означава, че не е констатирал необоснованост на постановлението за прекратяване. В този смисъл е и становището на настоящата инстанция.

Преценявайки обосноваността на постановлението за прекратяване, на първо място, въззивният съд държи да подчертае, че в рамките на проведеното досъдебно производство /след трикратно връщане за доразследване от съда/, в крайна сметка са били събрани всички възможни и относими към предмета на доказване доказателствени материали, същите са обсъдени поотделно и в съвкупност, което дава основание да се направи извод, че извършеното разследване е било всестранно и пълно. В хода на същото са били проведени разпити на всички медицински лица, ангажирани с болничния престой, извършената операция и проведените следоперативни действия с починалото 3

Л. и на неговите близки, както и на св.д-р Г.И.. Били са изискани и приложени медицински документи, относими към предмета на разследване, както и назначени две тройни СМЕ, видно от заключението на които причината за смъртта на Р. С. е тромбоемболията на белодробната артерия и разклоненията й в двата бели дроба, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност.

Установената дилатативна кардиомиопатия /изразена с разширение на сърдечните кухини/ е основна причина за развилата се хронична сърдечна недостатъчност и последващите хемодинамични нарушения с предпоставка за тромбоза на вени на долните крайници.

Безспорно е по делото, че непосредствената причина за смъртта на Р. С.

С. е тромбоемболията на белодробната артерия и разклоненията й в двата бели дроба, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Безспорно е установено и че леталния изход за пострадалия е настъпил непосредствено след извършена му оперативна интервенция, която, както и последващата спрямо пострадалия дейност, се обхваща от критериите заложени в нормата на чл.123 от НК, определящи същата като правно-регламентирана-източник на повишена опасност.

С оглед спецификата на изпълнителното деяние и предмета на доказване, първостепенният съд е акцентирал в мотивите към акта си на установеното чрез използване на специални експертни знания чрез изготвените множество СМЕ по отношение проведеното лечение/операция на С. /преди, по време и следоперативно/ и най-вече – налични ли са допуснати нарушения от страна на лекарския екип на специфичната правнорегламентираната дейност, които да са в причинна връзка с обществоноопасния резултат. В заключенията на петорната СМЕ, повторната и допълнителната такава, вещите лица са дали задълбочени и аргументирани отговори на поставените им въпроси /като в голяма част те са били преповтаряни/. Същите приемат, на първо място, че различните оперативни методи и техники са коректно представени; на второ, че тромбогенезата, в резултат на която се е стигнало до смъртта на пострадалия се дължи на това, че „… човешкият организъм финкционира на базата на „крехко динамично равновесие и изтеглянето на това равновесие в едната или другата посока - е непредсказуемо по какъвто и да е категоричен начин…“ и на трето - че е теоретична възможността за образуване на тромби във венозните съдове при по-продължителна компресия с последваща декомпресия, но това е 4 принципно непредвидимо. Експертите не са констатирали никакви отклонения от установения медицински стандарт и добрите лекарски практики, съгласно медицинските стандарти по Наредба № 21 от 2004г. и Наредба № 9 от 2016г. преди, по време и след приключване на операцията.

Поставените от жалбоподателите въпроси пред първостепенния съд /включително и пред настоящата инстанция/, са били съобразени и обсъдени при постановяване на ревизираното определението, което се извлича от мотивната му част. ВОС не може да бъде упрекнат в едностранчивост или липса на доказателствен анализ - същите тези въпроси са били обект на трикратно изследване от експертите, дали обстойно отговори в заключенията си по назначените експертизи след трикратна отмяна на прекратеното наказат. производство и връщане на делото за доразследване с конкретни указания за неизяснените обстоятелства. Въззивният съд от своя страна не съзира никаква причина, поради която да не кредитира с доверие тези експертни изводи.

С оглед на изложеното и преценявайки, че в дейността си разследващият орган е събрал и приобщил всички възможни относими доказателства и доказателствени средства, АпС Варна намира за правилен и процесуалнозаконосъобразен решаващият извод на първостепенния съд, че по настоящото ДП е проведено всеобхватно разследване, в хода на което са извършени всички възможни процесуално-следствени действия за изясняване генезата на смъртта на Р. С. и липсата на допуснати нарушения от страна на лекарския екип, които да са в пряка причинна връзка с нея: диагностичният процес при приема на пациента е извършен правилно, съобразно съответните медицински стандарти; изследванията, извършената операция и действията след нея, установимо от медицинската документация, са съобразени със съответните медицински стандарти и са правилни; не е открита диагностично-лечебна процедура (действие), което е трябвало да бъде изпълнено, но не е изпълнено; всички регламентирани действия, във връзка с оперативната интервенция са извършени; предварителна антикоагулантна терапия е противопоказана, тъй като пациентът е бил с нисък брой тромбоцити (под долна референтна граница - тромбоцитопения) и приложението на антикоагуланти е могло да доведе до живото-застрашаващо кървене (кръвозагуба) при предстоящо оперативно лечение; ниският тромбоцитен брой („ниски тромбоцити“) намалява възможността на коагулационната система да образува тромб, т. е. пациентът 5 е „профилактиран" чисто физиологично (в случая патофизиологино-по неясни прични) и в тези случаи /според експертите/ прилагането на антикоагулант носи по- голям риск, отколкото ако не се приложи такъв; няма правило „задължителна антикоагулантна профилактика", доколкото такава се прави при строго индивидуални показания и по преценка на лекуващия лекар; доплерова сонография на съдове се прави по конкретни показания и няма връзка с каквато и да е „задължителна профилактика", т. к. в конкретния случая е нямало такива показания.

Съобразно възприетите по делото обосновани фактически положения, законосъобразни са и правните изводи на прокурора, потвърдени от първоинстанционния съд, че в случая липсват безспорни и категорични данни за осъществен престъпен състав по чл. 123, ал. 1 от НК , доколкото непосредствената причина за смъртта на Р. С. е тромбоемболията на белодробната артерия и разклоненията й в двата бели дроба, довела до остра дихателна и сърдечна недостатъчност, като смъртния изход е бил непредвидим, а избягването му – невъзможно. Настъпилата смърт не е възможно да бъде причинно обвързана с конкретно поведение на дадено Л./лица, т. е. липсва каузалност между което и да било нарушение, допуснато било от медицинските лица и настъпилият резултат.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, за каквото е водено разследването, може да се осъществи с действие или бездействие, което задължително трябва да е елемент от упражняването на правно-регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност, като с него /действието или бездействието/ поради незнание или немарливо изпълнение, се нарушава норма от действащ нормативен акт, уреждащ правилата за безопасното им упражняване и в резултат на това е настъпила смърт. Изпълнителното деяние се изразява в неправомерно, поради незнание или немарливо изпълнение, упражняване на занятие или правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, като то се явява обективно проявление на незнанието или немарливото изпълнение на правнорегламентирани дейности. Следователно, за да е осъществен състав на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК е необходимо да е нарушено определено правило или норма, които регламентират дейността, представляваща източник на повишена опасност и които конкретизират дължимото поведение на дееца, като това нарушение да е 6 в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат – от обективна страна нарушението на правилата да се намира в причинна връзка с настъпилата смърт.