Решение № 6575 от 02.12.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6575 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100504987 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20217040/29.11.2021 г. и Решение № 20080508/22.02.2023 г. по гр. д. № 75481/2019 г. по описа на СРС, 35 състав е признато за установено по предявения от Х. Й. Д. срещу Н. В. Ж. и А. С. Ж. иск с правно основание чл. 124 ГПК, че Х. Й. Д. е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Красна поляна, с площ от 1088 кв.м., номер по предходния план 130, като на основание чл.

537, ал. 2 от ГПК е отменен Нотариален акт № 159, т. I, рег. № 783, д. № 52/2018 на Нотариус Д.а, с който А. С. Ж. е признат за собственик по давност на описания по-горе имот, както и е отхвърлен предявения от Н. В. Ж. иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на Х. Й. Д., че Н. В. Ж. и А. С. Ж. са собственици на поземлен имот с идентификатор***, находящ се в гр. София, район Красна поляна, с площ от 1088 кв.м., номер по предходния план 130.

Против решенията са постъпили въззивна жалба вх.

№25178193/20.12.2021 г. и № 25013044/24.03.2023 г., подадени от Н. В. Ж. и А. С. Ж., в които са изложени съображения за тяхната неправилност.

1

Въззивниците поддържат, че в нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение съдът бил изградил фактически изводи при избирателно и превратно тълкуване на свидетелските показания. Бил кредитирал изцяло показанията на свидетелите В.ев и Б., тъй като били съседи на имота и формално приел, че тези показания са съответстващи на заключението на съдебно-техническата експертиза, пренебрегвайки противоречията относно броя и вида на насажденията в спорния имот, наличието или липсата на постройка, обстоятелството дали дърветата са били варосани или не. Съдът не бил подложил на анализ противоречието мужде показанията на свидетелите, че ищецът Х. Д. владее като собственик спорния имот 2001 – 2003 г., когато с трето лице го бил оградил, с твърдението на самия ищец, обективирано в обстоятелствената част на исковата молба, че от 2005 г. упражнява фактическа власт и явно намерение за своене. Били кредитирани показанията на свидетеля В.ев, без да се отчете противоречие в депозираните пред нотариуса и пред съда показания, като пред нотариуса било дадено друго описание на имота – ливада, в която няма дървета и скована тоалетна. Неправилно били кредитирани и показанията на свидетеля Б., който живеел ежегодно от м. май до септември извън София, като въпреки това всяка събота и неделя виждал ищеца, включително през зимата. Съдът неправилно приел за недостоверни показанията на свидетелите Г. и А. с мотив, че не са съседи на спорния имот, но не съобразил, че и свидетелката А. има имот в съседство. Неизяснен останал въпросът кога и при какви обстоятелства ищецът е установил фактическа власт върху имота. По отношение на решението по насрещния иск, въззивниците поддържат, че неправилно първоинстанционният съд не е отразил вярно заявените и поддържани от ответниците обстоятелства, а именно те са поддържали 10годишно давностно владение, тъй като не били придобили имота по силата на сделка. Именно това, че съдът неправилно е възприел твърденията на страните било довело до грешни изводи, а именно, не било възприето, че овощната градина, оградата и дървената постройка са строени от родителите на Н. Ж., а майка й Д. Д.а е умряла на 16.12.2006 г. доказвало, че имотът бил владян от ответниците и техните праводатели много преди тяхната смърт. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза не отразявала вярно нито броя на дърветата, нито техните видове, нито наличието на постройка. Не се установяло кой е посадил дърветата, кой е построил сградата. Не било налице 2 и противоречие в свидетелските показания на свидетелите, доведени от въззивниците. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Х. Д. иск да бъде отхвърлен, а предявеният насрещен иск – уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25007343/01.02.2022 г. и 25017312/24.04.2023 г., подаден от Х. Й. Д., с който оспорва въззивните жалби. Поддържа, че обжалваните решения са правилни и моли те да бъдат потвърдени. Претендира направените по делото доказателства.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 75481/2014 г. по описа на СРС, 35 състав е образувано по искова молба, подадена от Х. Й. Д. против Н. В. Ж. и А. С. Ж., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който ответниците са направили искане да бъде установено, че те са собственици на процесния имот.

Ищецът по първоначалния иск Х. Й. Д. твърди, че по силата на Нотариален акт за признаване на право на собственост на основание давност № 133, т. VI, рег. № 9601, нот.д. № 796/29.08.2017 г. на Нотариус И.Н. е признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** в гр. София, Столична община, област София-град, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на АГКК, находящ се в гр.

София, район Красна поляна, с площ от 1088 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 130, при съседи с посочени идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, ***. Твърди, че във връзка с подадено заявление за изменение на КРНИ и издаване на скица установил, че за имота бил съставен Нотариален акт № 159, т. I, рег. № 783, нот.д. № 3

52/24.04.2018 г. на Нотариус Ц. Д.а, рег. № 350, с който ответниците Н. Ж. и А.

Ж. били признати за собственици на основание давностно владение.

Поддържа, че имотът бил негово владение от 2005 г. до сега, като през годините се бил грижил за имот и го владял спокойно, явно и непрекъснато и на 29.08.2017 г. се снабдил с нотариален акт. Моли да бъде признато за установено по отношение на Н. В. Ж. и А. С. Ж., че ищецът е собственик на процесния имот и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариалния акт, с който те се легитимират като собственици на основание давностно владение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Н. В. Ж. и А. С. Ж., с който е предявен и насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на първоначалния ищец, че те са собственици на процесния имот. В отговора на исковата молба поддържат, че първоначалният иск недопустим, тъй като липсва правен интерес от предявяването му, тъй като самото съществуване на втори констативен нотариален акт не водело до накърняване на правото му на собственост до степен, че да претендира предявяването на такъв иск.

Поддържат и че предявеният иск неоснователен, тъй като при колизия на два констативни нотариални акта, издадени за един и същ имот на различни дати, то първият съставен по време не изключва автоматично вторият, тъй като не се ползва с материална доказателствена сила относно правото на собственост.

Твърдят, че са собственици на имот с идентификатор ***, който бил съседен на процесния, като са придобили процесния имот по силата на давностно владение, упражнявано от двамата ответници по време на брака им, като са го получили по линия на наследствено правоприемство от майката на ответницата Ж. – Д. Д.а И., като са присъединили и нейното владение.

Твърдят, че моментът, към който са установили самостоятелно владение смъртта на майката на ответницата - 16.12.2006 г.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че ищецът е установил, че в период от 10 години е владял имота като свой и съответно е придобил правото на собственост върху него, а ответниците не били установили твърденията си, свързани с установяване на фактическа власт върху имота за исковия период.

4

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Допустимостта на предявения иск се предпоставя от наличието на правен интерес у ищеца. Въз основа на твърденията на страните, съдът намира, че е налице спор относно собствеността върху процесния имот, доколкото ищецът и ответниците твърдят самостоятелни права върху имота.

Принадлежността на правото на собственост се установява, ако от събраните по делото доказателства се извежда правното основание, въз основа на което то е възникнало с оглед въведените от страните твърдения в исковата молба, а именно, че са придобили собствеността по силата на договор за давностно владение.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението представлява фактическа власт върху имот, която владелецът държи като своя. В чл. 69 от Закона за собствеността е въведена законова презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Доводите на въззивниците във въззивната жалба са свързани с неправилната преценка на събраните по делото гласни доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-агрономическа експертиза.

Във връзка с установяване на твърденията на страните относно обстоятелствата, свързани с установяване и осъществяване на фактическа 5 власт върху процесния имот са разпитани свидетелите В. К.В., К.А. Б., М.М.

А. и Л. Г. Г..

Всички разпитани по делото свидетели дават описание на имота – 1 дка овощна градина, която граничи с имот на „баба Д.“ – майка на Н. Ж. и се намира до Западен парк, като посочват, че в имота има дървета и всеки от тях определя какъв вид са тези дървета.

В показанията си свидетелите В.ев и Б. заявяват, че живеят в съседство със спорния имот и че познават ищеца Х. Д. от времето, когато е започнал да ползва мястото. Свидетелят В.ев посочва, че това е станало през 2001/2002 г., а свидетелят Б. - 2003 г. Неоснователни са доводите на въззивниците, че е налице съществено разминаване в показанията им относно момента на установяване на фактическа власт върху имота, тъй като те посочвали различна година, а в исковата молба били въведени твърдения, че това се е случило през 2005 г. Разминаването между установеното чрез свидетелските показания и твърденията, изложени в исковата молба не е основание да се приеме, че е налице неправилно възприемане на установените факти. Това е така, доколкото съдът дължи преценка на основателността на твърденията, въз основа на събраните по делото доказателства и ако се установи несъвпадение, то следва да се формират фактически изводи при съвкупната им преценка. В конкретния случай, независимо, че свидетелите установяват по-ранен момент на установяване на фактическата власт, то съдът правилно е приел, че въз основа на въведените твърдения, че ищецът е установил фактическа власт върху имота през 2005 г. По отношение на осъществяваната фактическа власт свидетелите Б. и В.ев посочват, че в периода до 2017 г. имотът бил ограден с метална ограда, но впоследствие оградата била премахната от неизвестни лица. След като поставил ограда Х. Д. идвал в имота, като свидетелят В.ев го виждал редовно като разхождал кучетата си и минавал оттам, а свидетелят Б. заявява, че докато откраднали мрежата (2017 ) ищецът редовно идвал в имота – всяка събота и неделя, като минавал покрай него и го поздравявал.