Решение № 1609 от 31.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1609 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОАНА П. П.А като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110159286 по описа за 2023 година

Предявени са от Б. О. Б. срещу П. К. П., Б. К. П. и Т. С. Б.а искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на притежаван в съсобственост недвижим имот, а именно - ПИ с идентификатор ***, с площ от 641 кв. метра, вид на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 м, находящ се в ***

Ищецът Б. О. Б. твърди, че с ответниците П. К. П. и Т. С. Б.а са съсобственици на следния недвижим имот - ПИ с идентификатор ***, с площ от 641 кв. метра, вид на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 м, находящ се в *** Поддържа, че съсобствеността се разпределя, както следва- за Б. Б. -1/4 идеална част; за третия ответник Т. С. Б.а-1/4 идеална част, а за П. К. П.-1/2 идеална част.

Към датата на предявяване на иска дворното място било застроено с множество постройки, а именно- двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ по данни от КККР от 92 кв.м., описаната сграда била в режим на етажна собственост, в която притежавал правото на собственост върху апартамент на втория етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и два броя избени помещения; П. П. притежавал собственост върху апартамента на първия етаж от жилищната сграда; гараж с площ от 25 кв.м., собственост на ищеца; едноетажна жилищна сграда със застроена площ от около 70 кв.м., собственост на Т. С. Б.а; гараж със застроена площ от 19 кв.м. и работилница от 21,72 кв.м., собственост на П. П.; масивна барака с площ около 15 кв.метра, преустроена без строителни книжа в жилищна сграда със застроена площ от около 35 кв.м., собственост на Б. К. П.; барака с площ от около 20 кв.м., която се ползвала от П. П.. Поддържа, че не могат да постигнат съгласие за разпределяне на ползването на двроното място, което било свободно 1 от застрояване, по начин по който да съответства на дяловете на съсобствеността, на правата, които притежават върху постройките на основното и допълващото застрояване и тяхната действителна застроена площ.

Искането към съда е да разпредели ползването на дворното място по следния начин: в полза на ищеца Б. С. Б. и ответницата Т. С. Б.а, притежаващи по 1/4 идеална част от описания по-горе недвижим имот или общо 1/2 идеална част - западната част от дворното място, в дълбочина, от ул. „Д-р Иван Селимски” до южната граница на имота с ПИ с идентификатор ***, с площ, съответна на притежаваната от тях 1/2 идеална част от имота, след приспадане площта на постройките - тяхна собственост и припадащата се на тези постройки обслужваща територия; в полза на ответника П. К. П., притежаващ останалата 1/2 идеална част от дворното място - източната част от имота, в дълбочина, от ул.

„Д-р Иван Селимски” до южната граница на имота с ПИ с идентификатор ***, с площ, съответна на притежаваната от тях 1/2 идеална част от имота, след приспадане площта на постройките - негова собственост и припадащата му се обслужваща територия, съответна на притежаваната от него 1/2 идеална част от имота; в полза на ответника Б. К. П., притежаващ масивна барака, преустроена без строителни книжа в жилищна сграда с площ от около 35 кв.м. - прилежащата площ от източната част на имота, припадащата се на притежаваната от него постройка.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П. К. П., с който е посочено, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Посочва, че ползването върху процесния поземлен имот е разпределено между страните по предявения иск с конклудентни действия дълго време преди предявяването на иска. Претенцията на ищеца за разпределяне на ползването на проесния поземлен имот на две части, условно наречени западна и източна, било реално приложена между страните от най-малко 10 години, като с конклудентни действия и без противопоставяне всяка от тях се съобразявала с извършеното фактическо разпределение. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Б. К. П. и Т. С. Б.а не са подали отговор на исковата молба.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

По иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС в тежест на ищеца е да установи, че е налице съсобственост на процесния имот между страните при посочените квоти, че не може да се формира мнозинство от съсобствениците във връзка с вземане на решение за начина на използване на общата вещ, както и да ангажира доказателства за начин на разпределение на ползването, отчитащ правата на всички съсобственици.

Съдът намира, че съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. Съсобствената вещ се ползва и управлява по общо съгласие на съсобствениците, по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта /ако не се постигне общо съгласие/ или по 2 решение на съда - чл. 32 ЗС. Съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС замества решението на мнозинството в случаите когато то липсва или е вредно за вещта.

Правомощията на съда в това производство се ограничават в рамките на решенията, които мнозинството може да вземе във връзка с ползването и управлението. Правомощията на съсобствениците във връзка с ползването и управлението на общата вещ по общо съгласие или решение на мнозинството са: да определят как и от кого ще се осъществи непосредственото служене с вещта или как ще се извличат плодовете от нея, естествени или граждански, с оглед предназначението на вещта и желанието на съсобствениците.

В конкретния случай съдът намира предявените искове по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС за допустими въпреки твърденията на ответника П. П., че ползването на процесния имот е фактически разпределено между страните по делото. Доказателства за горното обстоятелство не са ангажирани от страна на ответника.

Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗС ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Следователно за допустимостта на исковете следва да се установи, че страните са съсобственици на процесния имот и не могат да образуват мнозинство за определяне на ползването му или решението на мнозинство е вредно за вещта. Невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗС е налице както, когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 от ЗС за използването на общата вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството.

Доколкото самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС сочи невъзможността да се образува мнозинство /в този смисъл ТР № 13/2012 от 10.04.2013 по т. д. № 13/2012г. на ОСГК на ВКС/, то налице и предпоставката за допустимост на иска предвид липсата на други доказателства, събрани по делото.

По основателността на предявените искове съдът намира следното:

Правомощията на съда, съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС, се свеждат до разпределение на ползването на общата вещ или до назначаване на неин управител. Решението на съда трябва да е съобразено със съществуващото към момента на възникване на спора фактическо съС.ие на веща. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, съдът изследва само преюдициално правата на съсобствениците върху общата вещ, като постановеното решение не се ползва със сила на присъдено нещо относно кръга от съсобствениците и размера на правата им в съсобствеността, тъй като то е последица от осъществена съдебна администрация, имаща за цел да установи и да уреди едно фактическо положение, а не да разреши правен спор за собственост.

В допълнение следва да бъде посочено, че в това производство на съдебна администрация не могат да се разпореждат никакви промени в имота и се изхожда само от фактическото положение, при което следва да се определи начина на ползване, така и 3

Решение № 1197 от 18.12.2008г. на ВКС по гр. д. № 4916/2007г., I г. о., ГК, Решение № 164 от 11.07.2014г. на ВКС по гр. д. № 247/2014г., I г. о., ГК. Съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване.

В настоящия случай между страните не е спорно наличието на съсобственост върху процесния имот, както и притежаваната от всяка от страните квота в съсобствеността.

Горните обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства, а именно:

От препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 189, том ХХХХIХ, дело № 10559/1992г. на нотариус Даниела Груева се установява, че на 03.07.1992г. Р. Б.а С. е дарила на сина си П. К. П. следния свой недвижим имот: апартамент на първия етаж от жилищната сграда, находяща се в ***, застроен на 86 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалетна и сервизи при граници: от горе С. Ч., от долу мазета и от четири стени двор, заедно с избено помощение под терасата и избено помещение при граници: коридор, двор и избено помещение под терасата на Р. С., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, без дворното място, съставляващо парцел III- 393 от кв. 292 по плана на кв. Левски, комплекс Ботевградско шосе с пространство от 605 кв.м. по скица, а по доказателствен нотариален акт от 636 кв.м. при съседи: улица, А.Л., Д.Г. и Йорданка Николова.

От препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 38, том LXLVII, дело № 19398/94г. на нотариус Е.А. се установява, че на 31.01.1994г. Б.Б.Ч. Р. Б.а С. и С. Б. Ч. са дарили на Б. С. Б., внук на първия дарител, племенник на втората и син на третия, следния недвижим имот:1/4 от дворно място, цялото с пространство от 633 кв.м., съставляващо парцел III-393 от квартал 292 по плана на Ботевградско шосе- юг, София, при съседи: улица „Д-р Ив. С.“, С.П., Й.Н. А.Л. и Д.Г., без построените в него сгради.

От препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, том LXLVII, дело № 19399/94г. на нотариус Е.А. се установява, че на 31.08.1994г. Б.Б.Ч. Р. Б.а С. и С. Б. Ч. са дарили на П. К. П., внук на първия, син на втората и племенник на третия, следния недвижим имот: гараж с площ от около 19 кв.м., работилница застроена на 21,72 кв.м., заедно с 1/2 идеална част от дворното място, в което са построени, съставляващо парцел III393 от квартал 292 по плана на Ботевградско шосе- юг, София, целия с пространство от 633 кв.м., при съседи: улица „Д-р Ив. С.“, С.П., Й.Н. А.Л. и Д.Г..

От препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 40, том LXLVII, дело № 19400/94г. на нотариус Е.А. се установява, че на 31.08.1994г. Б.Б.Ч. Р. Б.а С. и С. Б. Ч. са дарили на Т. С. Б.а, внучка на първия дарител, племенница на втория и дъщеря на третия, следния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда, застроена на около 70 кв.м., състояща се от две стаи, хол, кухня и други сервизи, заедно с 1/4 от дворното място, цялото с пространство от 633 кв.м., съставляващо парцел III-393 от квартал 292 по плана на Ботевградско шосе- юг, София, при съседи: улица „Д-р Ив. С.“, С.П., Й.Н. А.Л. и Д.Г.. С нотариалния акт Б. Ч. си е запазил правото да ползва безсрочно и безвъзмездно имота.

От препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 41, том LXLVII, дело 4

№ 19401/94г. на нотариус Е.А., се установява, че на 31.08.1994г. Б.Б.Ч. Р. Б.а С. и С. Б. Ч. са дарили на Б. К. П., внук на пръвия дарител, син на втората и племенник на третия, следния недвижим имот: масивна барака на около 15 кв.м., състояща се от две помещения, застроена в парцел III-393 от квартал 292 по плана на Ботевградско шосе- юг, София, целия с пространство от 633 кв.м. при съседи: улица „Д-р Ив. С.“, С.П., Й.Н. А.Л. и Д.Г. без мястото.