Решение № 2347 от 25.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2347 гр. София, 25.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100500929 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20146009 от 24.06.2021 г. по гр.д. № 15732/2018 г. по описа на СРС, 44 с-в, е осъден „Д.З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на М. ИВ. П., ЕГН **********, по предявен частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 4500.00 лв. част от вземане, претендирано в общ размер от 7000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травми - навяхване на ходилото и глезенната област на левия крак и контузия на корема, както и психически дискомфорт и изживян стрес, претърпени от ищцата като пътник в л.а. „Опел Зафира“, с рег.№ ****, в резултат от ПТП, настъпило на 05.09.2017г. по пътя между с. Варвара и гр. Велинград, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 07.03.2018г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 948 лв. - деловодни разноски, като е отхвърлен иска за разликата над 4500.00 лв. до пълния претендиран размер от 5000.00 лв. - частична претенция от общо вземане в размер от 7000.00 лв.; осъден е „Д.З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на ЦВ. К. К., ЕГН **********, по предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 1600.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травми - контузия на гръдния кош, както и психически дискомфорт и изживян стрес, претърпени от ищеца като пътник в л.а. „Опел Зафира“, с рег.№ ****, в 1 резултат от ПТП, настъпило на 05.09.2017г. по пътя между с. Варвара и гр. Велинград, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба 07.03.2018г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 717,33лв. - деловодни разноски; осъден е „Д.З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Н. М.

СТ., ЕГН **********, по предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 1600.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травми - контузия на гръдния кош, както и психически дискомфорт и изживян стрес, претърпени от ищеца като пътник в л.а. „Опел Зафира“, с рег.№ ****, в резултат от ПТП, настъпило на 05.09.2017г. по пътя между с. Варвара и гр. Велинград, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 07.03.2018г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 717,33 лв. - деловодни разноски.

Решението е обжалвано от ответника „Д.З.“ АД с изложени доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Излага, че при постановяване на решението си СРС е приложил неправилно нормата на чл.52 ЗЗД и заложеният в нея принцип на справедливост при определяне на обезщетения за причинените на ищците неимуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие – ПТП. Неправилно съдът не е преценил възрастта на пострадалите и леките телесни наранявания, които същите са понесли от събитието, както и обстоятелствата, че уврежданията не са причинили усложнения. Напротив, налице е възстановяване на здравето на всеки един от пострадалите за кратък период, което съдът не е съобразил.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на присъждане на обезщетения, както следва: на ищеца М. ИВ. П. над сумата 1500.00 лв. и на ищците ЦВ. К. К. и Н. М. СТ. над сумата 600.00 лв. за всеки от тях и отхвърляне на исковете в посочените части. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищците М. ИВ. П., ЦВ. К. К. и Н. М. СТ., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправят искане за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, 2 когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в производството са доказани предпоставките на приложимата правна норма на чл. 432, ал. 1 КЗ. С последната е уредено право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният съгласно ал. 2 може да противопоставя възражения, произтичащи както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на отговорността на застрахования. Следователно уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по силата на която ответникът се е задължил да застрахова отговорността на сочения за виновен водач за причинени от него на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на процесното МПС, и настъпване на твърдяното увреждащо събитие - в случая описаното в исковата молба ПТП, в рамките на периода на осигурено застрахователно покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер, основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно деяние, противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.

45, ал. 2 ЗЗД се презумира до доказване на противното. Приел е, че от събраните по делото доказателства са установени всички обстоятелства, съставляващи основание на исковите претенции, а именно реализирано застрахователно събитие - ПТП, предизвикано противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието, претърпени от всеки от ищците вреди и настъпването им в причинно-следствена връзка с процесното събитие.

При спазване принципа за справедливост установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът е приел, че за претърпените от ищцата М.П. неимуществени вреди от ПТП следва да бъде определено обезщетение в размер на 5500.00 лв. За определянето му съдът е съобразил възрастта на пострадалата, нанесените й телесни увреждания и неблагоприятни последици върху психологическото здраве в резултат на събитието, както и периодът на възстановяване след ПТП. Съответно, за пострадалите ЦВ. К. К. и 3

Н. М. СТ., съдът е определил обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди от ПТП – от по 1600.00 лв. за всеки, като е отчел възрастта им към датата на събитието, нанесените им телесни увреждания и неблагоприятни последици върху психологическото здраве, както и периодът на възстановяване след това. За определяне на сочените обезщетения, съдът е съобразил и икономическите условия в страната през 2017г., както и минималните застрахователни суми по застраховка „Гражданска отговорност“ към този период.

Решението е правилно.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено настъпването на застрахователно събитие - ПТП станало на 05.09.2017г. на път II-84, в пътния участък между с. Варвара и гр. Велинград, с участието на л.а. „ВАЗ 21013“, с рег.№ ****, с водач Г.Т.Х., и л.а. „Опел Зафира“, с рег.№ ****, управляван от С.Н.С..

Установено е, че причина за настъпване на ПТП е противоправното поведение на Г.Х. - водач на л.а. „ВАЗ 21013“, с рег.№ ****, който не е успял да запази контрол над управляваното от него превозно средство и е допуснал отклоняването му в лентата за насрещно движение- нарушение на правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

В производството е установено и че в резултат на ПТП на ищците, возили се като пасажери в л.а. „Опел Зафира“, са получили телесни увреждания. Така на ищцата М.П. били причинени навяхване на ходилото и глезенната област на левия крак и контузия на корема. Както е установено от СМЕ приета пред първата инстанция, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК тези травми не са създали опасност за живота на ищцата, нито са имали трайни и необратими последици за здравословното й състояние; причинили са й временно разстройство на здравето.

При съобразяване възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 27 г., вида и характера на телесните увреждания и възстановяването на ищцата за период около дватри месеца /показанията на свидетеля П./; ползваната терапия на лечение медикаментозно, с прилагане на обезболяващи средства, компреси и използване на пристягаща превръзка на увредения крайник без усложнения и наложителност от болничен престой; понесените от ищцата болки и страдания, с по-голяма интензивност през първите две-три седмици придружени с ограничена подвижност на крайника и следващите от това неудобства при битовото й обслужване; понесените от нея болки и страдания в резултат на получените силен стрес и уплаха от инцидента, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществените вреди в размер на 5500.00 лв. За определяне на сочения размер съдът съобрази и обществено-икономическите условия в страната за 2017 г. /годината на настъпване на ПТП/. При отчитане извършеното извънсъдебно плащане от застрахователя – ответник на сумата 1000.00 лв., съдът намира че предявеният като частичен иск за сумата от 5000.00 лв. - претенция от 4 вземане за обща сума от 7000.00 лв., следва да се уважи до размера от 4500.00 лв.

Доводите на въззивника, че така определеното обезщетение е в завишен размер несъответен на принципа за справедливост указан с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира за неоснователни. При определянето на този размер са съобразени комплексно посочените по-горе обстоятелства и причинените на ищцата болки и страдания от причинените й телесни увреждания, както и от негативното отражение върху психиката й на настъпилия инцидент. За последните са дадените от свидетеля П. показания, сочещи на продължителни неблагоприятни последици върху психологическото здраве на пострадалата и дори промяна в обичайните й активности.

Съответно, за определянето на обезщетение на неимуществените вреди на пострадалите Ц.К. и Н.С. съдът съобрази възрастта им – 29 г., причинените им по вид и характер телесни увреждания - контузия на гръдния кош, причинена от използваните от двамата предпазни колани, болките от които са били по-интензивни през първите 45 дни; възстановяването им в обичаен период за около две седмици, както и негативното отражение на инцидента върху психическото им здраве.

С оглед така посочените обстоятелства, които са установени в производството чрез събраните пред първата инстанция доказателства, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на по 2000.00 лв. при съобразяване обществено-икономическите условия в страната за 2017 г. При отчитане извършеното плащане от застрахователя на всеки от пострадалите на сумата от по 400.00 лв. на всеки от ищците, остава дължимо обезщетение в размер от по 1600.00 лв.