Решение № 8346 от 21.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8346 гр. София, 21.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20211110154386 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба от ищеца „Т.С.” ЕАД срещу ответника А. П. А. за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми: сумата в размер на 1927,39 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателно изплащане, сумата в размер на 203,53 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г., сумата в размер на 48,74 лева – цена за услугата за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателни изплащане, сумата в размер на 8,86 лева – мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г.

В подадената искова молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София, ул. „Съборна“ № 4, вх. В, ет. 6, ап. 18, аб. № 349982, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която ответникът не заплатил, поради което същият изпаднал в забава и дължал обезщетение. Изложени са съображения, че ответникът му дължи и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от общите 1 условия, чл. 31, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, ответникът използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатил дължимите суми.

Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът А. П. А. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се, че претенцията за заплащане на суми за дялово разпределение са недопустими, тъй като договорът за извършване на услугата е недействителен поради липса на годен правен субект – възложител, и че става въпрос за претендиране на чуждо вземане, по което задължено лице бил ищецът. Оспорва между страните да е налице валидна облигационна връзка. Твърди се недействителност на клаузите на Общите условия на ищцовото дружество. Оспорва представените извлечения от сметка с твърдения за нередовно водено счетоводство от страна на ищеца. Посочва се, че в исковата молба липсвала индивидуализация на дълга. Счита, че сумите били определени погрешно и не отговаряли на реалното потребление на топлинна енергия. Възразява се, че на посочения топлоснабден адрес не се намира апартамент с номер 55, а апартамент 18 е с различен абонатен номер от посочения в исковата молба. Ответникът е направил искане за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание ищецът е бил представляван от процесуален представител. На етап устни състезания представляващият го юрисконсулт е направил искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна също е била представлявана от пълномощник, който на етап устни състезания е направил искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани. Оспорени са били показанията на измервателните уреди и е посочено, че ищецът сам твърди, че за периода на отчета от 15.05.2019 г. абонатният номер на процесния апартамент бил друг. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление № 5272/20.05.2021 г. от ищеца е направено искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: сумата в размер на 1927,39 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателно изплащане, сумата в размер на 203,53 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г., сумата в размер на 48,74 лева – цена за услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със 2 законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателни изплащане, сумата в размер на 8,86 лева – мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г.

В срок е постъпило възражение от ответника. На 24.08.2021 г. заявителят е получил указания за подаване на искова молба за оспорените от длъжника суми и в едномесечния срок е била депозирана процесната искова молба.

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 135, тон LXX, дело 13999/1993 г., с който Георги Атанасов Георгиев и Емилия Иванова Георгиева даряват на Мая Георгиева Георгиева апартамент, находящ се в гр. София, бул. „Александър Стамболийски” № 4, вх. В, ет. 6. В същия липсва вписване на конкретния апартамент, поради което и с оглед липсата на други данни, не може да се установи връзката му с процесния обект. Видно обаче от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том III, рег. № 10334, дело № 344/2010 г. ответникът е придобил апартамент № 18 и апартамент № 19, находящи се в гр. София, ул. „Съборна” № 4, вх. В, ет. 6. По делото липсват данни, а и оспорвания, в насока ответникът да е прехвърлил правото на собственост впоследствие. Предвид представения титул за собственост съдът счита, че е доказано, че ответникът е бил носител на правото на собственост върху процесния обект за исковия период.

С Договор от 02.11.2007 г. ищцовото дружество е възложило на „Т.” ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

От представеното по делото копие от Договор № 421/27.09.2001 г. между „Т.” ООД и етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, ул.

„Съборна” № 4, вх. А, Б, В става ясно, че на дружеството е било възложено да извършва дейността по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата.

По делото е изготвено и прието заключение по назначена съдебносчетоводна експертиза. От нейните изводи се установява, че към 31.05.2022 г. няма данни за извършени плащания за исковия абонатен номер и за исковия обект, находящ се на посочения в исковата молба адрес. Според вещото лице непогасените задължения възлизат, както следва: главница за топлинна енергия в размер на 1927,41 лева за периода от м. 11.2018 г. го м. 04.2020 г., главница за дялово разпределение за периода от м. 05. 2018 г. до м. 04.2020 г. в размер на 48,74 лева, а за периода по исковата молба– от м. 11.2018 г. до м.

04.2020 г. – в размер на 37,27 лева, мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 14.09.2019 г. до 28.04.2021 г. в размер на 210,54 лева и върху тези за дялово разпределение за периода от 30.06.2018 г. до 28.04.2021 г. - в размер на 9,11 лева.

По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза.

Експертът по тази експертиза е достигнал до изводите, че сградата, в която се намира процесният апартамент се захранва с топлоносител гореща вода посредством абонатна станция, а в имота са налице три броя отоплителни 3 тела – два радиатора и едно тяло тип „сушилка”. Вещото лице е посочило, че титуляр по процесната партида с абонатен номер 349982 е А. П. А., като начислените суми по прогнозен дял и изчислените суми след дяловото разпределение отговарят на нормативната база. Вещото лице и по тази експертиза е стигнало до извод, че дължимата сума за главница за процесния период възлиза на 1927,40 лева.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективни и компетентни, и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, касаещи процесния период и имот, вкл. индивидуалните справки и съобщенията към фактури.

По делото основен спорен въпрос е бил за кой имот на ответника се отнася посоченият абонатен номер 349982. Направени са възражения, че исковият апартамент с № 18 е с абонатен номер 14121. Ответникът се позовава на представени справки за разход на топлинна енергия и писмо, издадени от „Т.“ ООД, в които за апартамент 18 е посочен абонатен номер 14121. Видно е обаче, че тези справки се отнасят за предходни периоди, а не за процесния, поради което не може от тях да се обоснове извод, че топлинната енергия за процесния апартамент за процесния период е отчетена и нанесена енергия за другия имот на ответника. Ответникът се позовава и на Решение № 20091481 от 12.04.2021г., постановено по гр.д. № 9332/2020г. по описа на СРС, I ГО, 36-ти състав. Посоченото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на установените в производството факти, съобразно представените в същото производство писмени доказателства.

Освен това решението касае друг период на потребление, предхождащ процесния. На следващо място – видно от представените в настоящото производство документи, издадени от ищеца и от ФДР и касаещи конкретно процесния период, те са издадени за ползваната топлинна енергия в апартамент с № 18, за който е посочен абонатен номер 349982. На последно място следва да се отбележи, че видно от представените от ищеца и ответника писмени доказателства, а именно – на л. 20, 51, 52, л. 53, от л. 104 до л. 126, е била допусната грешка при завеждането на апартамент с № 55, апартамент с № 18 и апартамент с № 19, която е коригирана и към процесния период имотът в гр. София, ул. Съборна № 4, вх. В, ет. 6, ап. 18 е с аб. № 349982. За апартамент № 19 се води друга партида – аб. № 14121.

Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителни установителни искове, предявени при условията на обективно съединяване по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими, като предявени в срока по чл. 415 от ГПК от заявител, имащ правен интерес да установи вземанията си, предмет на издадена заповед за изпълнение, против която в срок е подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК.

Видно от издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и 4 исковата претенция, ищецът не е подал иск за вземането за главница за цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., макар длъжникът да е оспорил изцяло сумите по издадената заповед за изпълнение. В тази част заповедта за изпълнение следва да се обезсили.

Съдът счита, че исковата молба се явява редовна, а възражението на ответника за липса на индивидуализация на вземанията – за неоснователно.

Ищецът е посочил вземанията си по основание и размер, като в обстоятелствената част на исковата молба подробно са изложени доводите, върху които крепят заведените претенции.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.