Определение № 1589 от 31.03.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1589 гр. София, 31.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002104046 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба от „Булавтогаз“ ЕООД, действащо чрез пълномощник адв. И. П.-САК срещу въззивното решение № 447 от 10.04.2023 г. по в. гр. д.

№ 3018/2022 г. на АС – София.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се неговата отмяна и уважаване на исковете, евентуално връщане делото за ново разглеждане с указания. Претендират се разноски.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение- основание по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК.

Ответната страна в производството „Хелт Интернешанъл - Фунтас“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. М. А. от АК – Б., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна, оспорва и наличие на основания за допускане касационното обжалване.

Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното :

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 901814 от 11.05.2022 г. по гр. дело № 30/2017 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е отхвърлен предявения иск от „Булавтогаз” ЕООД против „Хелт Интернешънъл-Фунтас” ЕООД иск с правно основание чл.

108 ЗС за признаване на установено, че „Булавтогаз” ЕООД е собственик на имот, представляващ масивна сграда „Газоснабдителна станция, бензиностанция, автомивка и 1 офиси, автосервиз и магазин“, без идентификатор, с разгърната застроена площ от 282 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сандански, с административен адрес на имота: гр. Сандански, Индустриална зона, м.“Соколовец“, както и да осъди „Хелт Интернешънъл Фунтас” ЕООД да му предаде владението върху гореописания недвижим имот. Отхвърлен е и евентуално предявения иск от „Булавтогаз” ЕООД против „Хелт Интернешънъл Фунтас” ЕООД за заплащане на основание чл. 72, ал. 1 ЗС на сумата от 400 000 евро, представляваща увеличената пазарна цена на придобития от ответника „Хелт Интернешънъл-Фунтас” ЕООД недвижим имот с идентификатор ***, поради извършени от ищеца подобрения в него – изграждането на „Газоснабдителна станция, бензиностанция, автомивка и офиси, автосервиз и магазин”.

Въззивният съд е посочил, че спорът е породен от твърденията на ищеца „Булавтогаз” ЕООД, че през 2006 г. е закупил поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сандански, одобрени със Заповед №РД-1842/12.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. Сандански, Индустриална зона, м.“Соколовец“, с площ от 4363 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), заедно с изградените в поземления имот сгради, както следва: 1. Сграда №1, с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 45 кв.м., брой етажи: 1; предназначение: селскостопанска сграда; номер по предходен план: няма; 2. Сграда № 2, с идентификатор *** разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 54 кв.м. брой етажи: 1; предназначение: селскостопанска сграда; номер по предходен план: няма; 3. Сграда №3, с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 374 кв.м., брой етажи: 1; предназначение: сграда на транспорта. В исковата молба си молба ищецът твърди още, че е придобил собствеността върху описаните по-горе недвижими имоти с Нотариален акт за покупко-продажба №42, т.IV, рег.№5225, дело №5744/2006 г. След това, като собственик на земята, през 2008 – 2010 г. ищецът е изградил със съответните строителни книжа върху собствения си имот масивна сграда, представляваща „Газоснабдителна станция, бензиностанция, автомивка и офиси, автосервиз и магазин“, с разгърната застроена площ от 282 кв.м. В този смисъл по силата на приращението ищецът навежда, че е собственик на тази процесна сграда като собственик на земята, върху която е изграден тя. Твърди се, че през 2012 г. е извършена публична продан на поземленият имот без процесната сграда, която е самостоятелен обект, като ЧСИ Ш. Дервиш с постановлението от 24.11.2011 г. по изп.д.№26/2011 г. е възложил върху ответника само три от четирите сгради в процесния поземлен имот, а именно: Сграда №1, с идентификатор ***., Сграда №2, с идентификатор *** и Сграда №3, с идентификатор ***, заедно с поземления имот №***. Ищецът твърди, че му е отнето владението и на построената от него Сграда, представляваща „Газоснабдителна станция, бензиностанция, автомивка и офиси, автосервиз и магазин“, въпреки че посоченият обект не предмет на постановлението на ЧСИ Ш. Дервиш по изп.д.№26/2011 г. по проведената публична продан. Твърди още ищецът, че процесният обект е построен преди проведената 2 публична продан, със съответните строителни книжа и е въведен в експлоатация преди публичната продан. Твърди се, че процесният обект се владее от ответника без правно основание и към момента е действаща „Бензиностанция и газстанция“, без идентификатор и без съседи, тъй като не фигурира в Агенцията по кадастъра, като същият отказва да му предаде владението върху нея. При условията на евентуалност е заявена и искова претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400 000 евро, представляваща увеличената пазарна цена на придобития от ответника недвижим имот с идентификатор ***, поради извършени от ищеца подобрения в него – изграждането на „Газоснабдителна станция, бензиностанция, автомивка и офиси, автосервиз и магазин“.

Въззивният съд е споделил направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи за неоснователност на главния и на евентуалния иск и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях, като е изложил и свои мотиви по предмета на спора, пренесен пред въззивната инстанция. Приел е, че по делото не е спорно, че фактическата обстановка е била коректно пресъздадена от първоинстанционния съд, изрично посочено и от въззивника. По предмета на преценка по чл.269, изр. второ ГПК- по оплакванията с въззивната жалба за правилност- изразяващо се оплакването в необсъждане и пропуск на пръвоинстанцинония съд да обсъди документ, озаглавен декларация с изх.№ 834/14.04.2000 г. от „Струма-С“ АД , с която било дадено съгласие на ищеца да изгради за своя сметка и в своя полза процесния обект в наетия имот 162 в гр.Сандански, която декларация установявала по чл.56, ал.2 ЗТСУ /отм./ валидно учредено право на строеж на ищеца и така го прави собственик на процесната сграда, въззивният съд е приел следното: Посочил е, че такава декларация по чл.56, ал.2 ЗТСУ /отм./ не е налична в делото, а и такава декларация трябва да е с нотариална заверка, отправена до специализиран орган на общинската администрация и да е вписана в нотариалните книги. Второ, че дори и такава декларация да е създадена, то тя не бил могла да породи правни последици, тъй като разпоредбата на чл.56, ал.2 ЗТСУ /отм./ не урежда правна възможност за учредяване право на строеж на даден обект от едно търговско дружество /“Струма-С“АД/ в полза на друго търговско дружество / „Булавтогаз“ ЕООД/.

Отделно от това, въззивният съд е приел, че така направеното оплакване с въззивната жалба на ищеца противоречи на исковата молба и уточненията към нея, с които подобни доводи въобще не са били излагани в първоинстанционното производство. Напротив, в първата инстанция е твърдяно, че процесния недвижим обект бил построен след 2006 г., когато са закупени от физически лица терена и останалите сгради върху него, а сега в жалбата се твърди за строеж, осъществен по реда на чл. 56, ал. 2 ЗТСУ /отм./ - приложим за строежи, преди този период от време. Формиран е краен решаващ извод, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че е придобил процесното недвижимо имущество.

По отношение на евентуалния иск е прието, че е налице незаконен строеж, който подлежи на премахване, за което са събрани по делото доказателства, обвързващи ищеца и съда по чл.302 ГПК, и който незаконен строеж настоящият собственик на имота не желае да запази, и поради това не подлежи такъв незаконен строеж на заплащане.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи наличие на основанията за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси:

3

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните, и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения, и в частност декларация, с която Струма АД дава съгласие ищеца да изгради Газостанцията, както и акта за узаконяване ведно с одобрени строителни книжа - архитектурен проект на името на ищеца? Ако САС констатира, че няма такъв документ в кориците на делото, а ищецът се позовава на него във въззивната жалба, описан е в протокол от съдебно заседание стр.306, том 2 / като представяме строителни книжа/ длъжен ли е бил да направи производство по възстановяване на книжата от делото? -твърди се противоречие с Решение № 8/19.01.2018 г. по търг.д. № 2435/2016 г. на II - т.о., Решение № 257/30.04.2020 г. по гр.д. № 694/2019 г. на III - г.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе само по тези доводи и възражения, които са свързани с оплакванията срещу първоинстанционното решение в жалбата и/или отговора на жалбата (чл. 269, изр.1 ГПК) и по онези, които страните основават на установените пред него факти - настъпили след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, а именно съдебно признание на ответника направено пред САС, в съдебно заседание записано в протокола от о.с.з., че не оспорва факта, че сме собственици на имота? - твърди се противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 22/29.06.2017 г. по гр.д. № 2113/2016 г. на I - г.о., Решение № 261/10.02.2020 г. по гр.д. № 758/2020 г. на III - г.о. и Решение № 177/31.12.2020 г. по гр.д. № 293/2020 г. на IV - г.о.

3. Длъжен ли е САС да обсъди и направеното от страната признания за факти, в частно признание на ответника, направено в съдебното заседание пред САС и записано в протокола, че не оспорва качеството на собственик на ищеца на процесната газстаниция? - твърди се противоречие с Решение № 311/27.01.2020 г. по гр.д. № 3463/2018 г. на IV - г.о.

4. Допуснал ли е САС съществено процесуално нарушение като е постановил решение в неизясненост на делото от фактическа страна, въпреки оплакванията във въззивната жалба и направените искания пред въззивната инстанция ? - твърди се, че решение № 1/30.01.2015 г. по търг.д. № 52/2014 г. на II - т.о.

За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (според разясненията, дадени от ВКС в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК) следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: първо, касаторът да е формулирал правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение и даденото от въззивния съд, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, и второ, да е налице и съответната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК-правният въпрос да противоречи на задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и на практиката на ВКС.