Решение № 3096 от 14.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3096 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно наказателно дело № 20251110205579 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. Н. Д. чрез процесуалния си представител срещу наказателно постановление № 24-4332-032054/08.01.2025г. на Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за 2 нарушения на чл.174, ал.3 ЗДвП са наложени глоби в размер на 2 000 лв. за всяко от нарушенията и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за всяко от тях, на основание чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 28.12.2024г., около 00,20 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил „******, собственост на Н. И. Д., в гр.София, по ул.”Трудолюбие”, с посока на движение от ул.“Гео Милев“ към ул.“Бетховен“, където на кръстовището с ул.”Едисон”, пред бл.15Б, при извършена проверка за употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества отказал да бъде тестван с техническо средство и въпреки издадения му талон за медицинско изследване водачът отказал да даде кръв за медицинско изследване за наличието на алкохол, както и за употреба на наркотични вещества и техни аналози.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди, че при издаването му били допуснати съществени нарушения на материалния закон – на такава проверка подлежали водачите на моторни превозни средства, 1 а той не управлявал автомобила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 24-4332-032054/08.01.2025г. като неправилно и незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Жалбоподателят се явява в хода на съдебното производство с процесуалния си представител. Поддържа депозираната жалба на въведените основания, като въвежда нови – за нарушения при издаването на АУАН. Моли същата да бъде уважена като съдът отмени обжалваното наказателно постановление, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемият СДВР не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от жалбоподателя.

Видно от уведомително писмо УРИ № 433200-40151/08.04.2025г. на СДВР, наказателно постановление № 24-4332-032054/08.01.2025г. е връчено на 17.03.2025г. Жалбата е депозирана в канцеларията на СДВР на 21.03.2025г.

- в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

По фактическата обстановка:

На 28.12.2024г., около 00,20 часа, Б. Н. Д. управлявал лек автомобил „******, собственост на Н. И. Д., в гр.София, по ул.”Трудолюбие”, с посока на движение от ул.“Гео Милев“ към ул.“Бетховен“. В същото това време свидетелите К. С. С. и Р. М. Д. – полицейски служители при 01 РУ-СДВР изпълнявали служебните си задължения. Те забелязали лекия автомобил и решили да извършат проверка на водача на автомобила за употреба на алкохол или наркотични вещества /датата бележела края на Коледните празници/. Тъй като полицейският автомобил бил забелязан от пътуващите с лекия автомобил „******, Д. решил да паркира някъде в междублоковото пространство и да изчака полицейските служители. Поради тази причина паркирал автомобила на кръстовището с ул.”Едисон”, пред бл.15Б, и излезнал от него.

Полицейският автомобил забелязал паркираната кола /която била единствена/ и след като полицаите се представили, установили самоличността на Д. и на намиращите се в лекия автомобил младежи, и поискали от Д. да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест 7510, с фалр.

№ ARBA -00147, както и за употреба на наркотични вещества – с техническо 2 средство „DRUG test 5000» с фабричен номер ARRM-0031. Водачът на лекия автомобил отказал.

Издаден бил талон за медицинско изследване № 0179112, връчен на Д. в 00,45 ч като му било указано, че в срок от 40 мин. следва да се яви във ВМА – гр.София, за да му бъде взета биологична проба за химическо изследване на наличието на алкохол в кръвта или за химико-токсикологично изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. Водачът отказал да му бъде взета биологична проба и не се явил в медицинското заведение.

Констатирайки извършените нарушения свидетелят К. С. С. му съставил акт за установяване на административно нарушение Серия GА № 784134/28.12.2021г., в който нарушенията били описани и субсумирани под текста на чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение бил връчен на нарушителя на датата на съставянето му. Жалбоподателят не възразил при връчването на АУАН.

Възползвал се от правото на възражение срещу констатациите по АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН и депозирал такова. Административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно и въз основа на акта за установяване на административно нарушение издал наказателно постановление № № 24-4332-032054/08.01.2025г., с което:1/за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП наложил на Б. Н. Д. глоба в размер на 2 000лв., на основание чл.174, ал.3, предл.1 ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; 2/за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП – глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП.

Съдът прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и констатира:

Видно от Заповеди №№ 8121К-12547/12.09.2024г. и 8121з-1632 /02.12.2021г., издадени от Министъра на вътрешните работи, и Заповед № 513з-4529/31.05.2022г. на Директора на СДВР, акт за установяване на административно нарушение Серия GА № 784134/28.12.2021г. и наказателно постановление № № 24-4332-032054 /08.01.2025г. са издадени от компетентен орган. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и 3 чл.43, респ.чл.57 от ЗАНН и съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление, пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които са били извършени и законовите разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Съдът намира, че възражението на жалбоподателя - че не е управлявал лекия автомобил - във връзка с направения отказ да бъде тестван на мястото на нарушението, както и да му бъде извършено химическо изследване за наличие на алкохол в кръвта или за химико-токсикологично изследване на установяване на употреба на наркотични вещества, е неоснователно поради следните причини:

Видно от показанията на свидетелите К. С. С. и Р. М. Д. траекторията на движение на лекия автомобил, движещ се пред полицейския автомобил, не е била обичайна – свидетелят С. твърди, че „след като бил видян полицейският автомобил, лекият автомобил се оттеглил” по улици в междублоковото пространство на жилищния район. Свидетелката Р. М. Д. твърди, че „предприели действия за спиране, защото лекият автомобил бил в нарушение”. Съдът приема, че показанията на полицейските служители навеждат доводи за поведение на водача на лекия автомобил, демонстриращо намерение да избегне полицейската проверка.

Независимо от това свидетелят С. твърди, че при пристигането им извършил проверка на лицето, което стояло до вратата на автомобила, от страната на водача на автомобила – където стоял жалбоподателят Б. Д..

От друга страна съдът съпостави показанията на свидетеля Г. Д. Г., подкрепящ защитната теза на жалбоподателя, от една страна с доказателствата, съдържащи се в административната преписка по издаването н а акт за установяване на административно нарушение Серия GА № 784134 /28.12.2021г., от друга. Безспорно, необходим е определен период от време от часа на извършване на административното нарушение до оформянето на всички документи от полицейските служители, издавани в този случай. В 4

АУАН, респ. в НП е посочено, че нарушението е извършено на 28.12.2024г., около 00,20 часа. Талонът за изследване с бл. № 0179112 е връчен на Д. в 00,45 часа. Липсват доказателства в този период от време на мястото на нарушението да е пристигнал бащата на Б. Н. Д., който – според показанията на свидетеля Г. – бил извикан, за да управлява автомобила вместо сина си следвайки логиката на тези показания би следвало да е извикан преди 00,20 часа – преди изобщо някой да се качи в автомобила. А съгласно свидетелските показания в автомобила е имало младежи. Поради тази причина съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. – същите са нелогични и в противоречие с фактическите обстоятелства.

АУАН е официален удостоверителен документ и обвързва съда с материална доказателствена сила по отношение на така констатираните факти. При отхвърляне на оспорването от страна на жалбоподателя на цитирания АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени в него.

По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, годни да опровергаят както доказателствената стойност на АУАН, така и изложените в него фактически констатации.

Съгласно чл.174, ал.3, предл.1 и предл.2 ЗДвП, при отказ от страна на водача на МПС да бъде изследван за наличието на алкохол в кръвта или да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и/или отказ да изпълни предписание за медицинско изследване за взимане на биологични проби за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози водачът на МПС се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и с глоба от 2 000 лв.

Страните по делото не спорят относно обстоятелството дали водачът на лекия автомобил е позволил да бъде изследван за наличието на алкохол в кръвта или да бъде изпробван за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство.

В Наредба № 1/19.07.2017г. е уредено, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява със съответни технически средства и/или медицински и лабораторни изследвания, а техническите средства за установяване на „друго упойващо вещество“ се определят със заповед на 5 министъра на вътрешните работи след одобряването им от Изпълнителната агенция по лекарствата към МЗ. По този начин законодателят е въвел алтернативност в зависимост от обстоятелствата и желанието на нарушителя при избиране на реда за установяване съдържанието на упойващи, респ.наркотични средства. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.2 от Наредбата, която сочи, че в случай на оспорване показанията на техническото средство по искане на водача употребата се установява чрез медицинско или лабораторно изследване. Т.е. съдържанието на упойващо вещество в кръвта може да се установи както чрез използване на техническото средство, така и чрез лабораторно изследване, като последното не е задължително. То се прави при оспорване показанията на техническото средство. Ето защо Наредба № 1/19.07.2017г. е предвидила използването на технически средства и/или химико-токсилогично изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителните обстоятелства. При тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.1 и предл.2 ЗДвП – при отказ от страна на водача на МПС да бъде изследван за наличието на алкохол в кръвта или да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и отказ да изпълни предписание за химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на алкохол или на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и с глоба от 2 000 лв.