Решение № 114 от 15.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000158 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК, образувано по въззивна жалба на Ж. П. К., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв.Д. К., и по насрещна въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД, ЕИК 121076907, гр.София, представлявано от ю.к.Л., срещу решение №23/15.01.2026г., постановено ТД №191/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, с което, на основание чл.432 КЗ, чл. 86 ЗЗД вр. чл.429, ал.3 КЗ ответното дружество ЗАД Армеец АД е осъдено да заплати на ищцата Ж. П. К. следните суми: 13 804,88 евро – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 17.05.2023г., по вина на водача на л.а. БМВ Х5, с рег. № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на застрахователна претенция на 01.11.2024г. до окончателното изплащане; 1 380,49 евро, обезщетение за пропуснати ползи за периода 17.05.2023г.–16.07.2023г., изразяващи се в пропуск да се реализира договорено, но неполучено възнаграждение за изпълнение на длъжността търговски представител в „Канген България“ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция 21.11.2024г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част: за неимуществени вреди-болки и страдания, за разликата над 13 804,88 евро до 20 451,68 евро; за пропуснати ползи за разликата над 1 380,49 евро до 1 533,88 евро, както и са отхвърлени останалите осъдителни искове за имуществени вреди, а именно:

326,20 евро - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за физиотерапия и масажи;

2 260,93 евро – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разлика между заплатената от ищцата покупна цена с оскъпяването и получена от нея от продажба на вторичния пазар продажна цена на система „Канген“;

485,73 евро – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в проведено лечение 1 и рехабилитация в гр. Поморие (от които 458,17 евро за престой и 27,56 евро за бензин), ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на застрахователната претенция на 21.11.2024 г., до окончателното им изплащане.

Въззивницата Ж. П. К. обжалва решението в частта, с което съдът е отхвърлил исковата претенция за неимуществени вреди за разликата от 6 646,80 евро, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2024г. до окончателното й изплащане; за пропуснати ползи -за разликата от 153,39 евро, в т.ч. и по отношение на приетото за установено съпричиняване на вредоносния резултат както и в частта за обезвреда имуществените вреди, понесени от пострадалата, в размер на 2 260,93 евро и 485,73 евро, ведно със законните лихви, считано от 21.11.2024г. до окончателното изплащане.

Излагат се оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в съответните части. Твърди се, че съдът не е извършил необходимия цялостен и задълбочен анализ на установените по делото факти и обстоятелства за определяне справедлив размер на вредите. Твърди се, че действително претърпените от ищцата болки и страдания, обусловените от последните затруднения и последици, свързани с ПТП, са останали недооценени от съда. На следващо място ищцата оспорва извода за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, като съдът е допуснал неправилно приложение на нормата на чл.51, ал. 2 ЗЗД и константната практика ВКС по реда на чл. 290 ГПК, така и задължителната такава, обективирана в т. 7 от т. 1 от ППВС №17/18.11.1963г.

Въззивникът излага съображения за основателност на останалите отхвърлени от първата инстанция осъдителни претенции за имуществени вреди в размер на 2 260.93 евро и 485,73 евро. Във връзка с претенцията от 485,73 евро /950 лева/, представляващи имуществени вреди за балнеолечение и рехабилитация, въззивницата представя касов бон, който моли да бъде приет като доказателство по делото в уверение за престоя й в балнеохотел Поморие и ползваните там услуги по лекарско предписания. Посочва, че в обективираната сума по приложения касов бон е включена и заплатената от ищцата такса за „домашен любимец“ в размер на 87.50 лева. Въвеждат се твърдения, че този разход бил необходим, тъй като ищцата нямало на кого да остави кучето си.

Моли съда да отмени решението в съответните отхвърлителни части като постанови друго, с което да уважи исковете за обезвреда в предявения им размер.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК ответната страна ЗАД АРМЕЕЦ АД не е депозирала писмен отговор по жалбата, но такъв е инкорпориран в подадената от застрахователното дружество насрещната въззивна жалба. Въззивната жалба на ищцата се намира за неоснователна. Възразява се по доказателственото искане на ищцата с мнение за недопустимост, на осн. чп.266, ал. 2 и ал. ЗГПК.

С депозираната от ЗАД АРМЕЕЦ АД насрещна въззивна жалба се въвеждат оплаквания срещу решението в частта, с която съдът е уважил исковата претенция.

Застрахователят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Основното оплакване е за недоказаност вината на застрахования в ответното дружество водач за произшествието.

Твърди се, че първопричина за настъпване на вредоносното събитие са действията на ищцата, която е нарушила разпоредбите на чл.21 ЗДвП. С доводи за липса на виновно поведение у водача на л.а. БМВ Х5, застрахователят обосновава неоснователност на претенциите за имуществени и неимуществени вреди.

В условията на евентуалност ответникът счита присъдената сума за обезвреда за завишена, при допуснато неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД, тъй като съдът не е съобразил задължителната практика, обективирана в ППВС №4/1968г. и по реда на чл.290 ГПК. Навежда оплаквания във връзка с обосноваността на приетата по делото съдебнопсихиатричната експертиза. На следващо място, застрахователят твърди неправилно 2 приложение нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, като счита, че по делото са налице данни, обосноваващи по-висок принос на пострадалата от поне 40%.

На самостоятелно основание застрахователят оспорва извода за основателност на претенцията за пропуснати ползи от трудов доход с подробно изложени съображения, в т.ч. като ги счита за недоказани. В заключение, застрахователното дружество моли съда да отмени първоинстанционното решение в съответната му осъдителна част като постанови друго, с което да отхвърли предявените искове изцяло, в т.ч. и в частта за разноските като последица от отхвърляне на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

В законоустановения срок насрещната страна е подала писмен отговор с изложени съображения за неоснователност на насрещната жалба. Възразява се срещу оплакванията по отношение извода за виновност на застрахования водач, доколкото в случая приложение намирала нормата на чл.300 ГПК. Моли съда да остави насрещната въззивна жалба без уважение, като присъди на ищеца разноски, в т.ч. възнаграждение за адвокат в производството по насрещната въззивна жалба, на осн. чл.38 ЗА.

В открито заседание пред въззивния съд всяка от страните поддържа подадената от нея жалба и отговора по насрещна такава: въззивницата Ж. К. лично и чрез адв.К.; застрахователното дружество -чрез ю.к.В.К., посредством видеоконференция.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на Ж. П. К. чрез адв.Д.К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу ЗАД Армеец АД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата следните суми, претендирани за понесените от нея вреди в резултат на ПТП на 17.05.2023г., както следва: 40 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението; пропуснати ползи в размер на 3 000 лева, представляващи равностойността на договорено, но неполучено възнаграждение като търговски представител в Канген България ЕООД, ведно със законната лихва от 21.11.2024г. до окончателното изплащане; 950 лева - разходи за проведено лечение и рехабилитация в гр.Поморие, от които 896.10 лева за лечение и 53.90 лева - за бензин, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 01.04.2025г. до окончателното изплащане; сумата от 4 422 лева– имуществена вреда, представляваща разлика между покупната цена с оскъпяването и продажната цена на Канген, ведно със законната лихва от 21.11.2024г. до окончателното изплащане както и 638 лева – разходи за лечение, в които влизат 40.60 лева -такса за една физиотерапия и 597.40 лева – за масажи в продължение на 15 месеца – по един масаж месечно, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2024г. до изплащане на задължението. В исковата молба се твърди, че за процесното ПТП на деликвента е било наложено наказание по НОХД № 3865/2024 г., по описа на ВОС, НО, приключило със споразумение по чл.375а, вр. чл.381 НПК, одобрено с протоколно определение от 14.10.2024г. Твърди се, че ищцата се движела с мотор в ***** като на кръстовището на ул.Вяра и ул.Тролейна, посока Възраждане, около 12.00 часа била блъсната от джипа на нарушителя, в резултат на което паднала на пътното платно. В резултат от удара на ищцата са причинени множество телесни повреди, изразяващи се в счупване на лъчева и лакътни кости на лявата предмишница в долна трета, обусловило трайно затруднение в движението на ляв горен крайник за период повече от 2 месеца. Проведено било лечение чрез имобилизация на ръката с гипс до лакътя за срок от 65 дни.

Ищцата твърди, че при падането изпитала болки и в долните крайници, в областта на кръста и гърба, които продължават и до днес. Твърди, че не е налице пълното й възстановяване повече от 2 години след инцидента, независимо от проведените рехабилитация и масажи. Не са отшумели болките в ръката, кръста и гърба. Твърди, че страда от периодични пристъпи на главоболие, сърцебиене и паник атаки. Изпитва страх да управлява мотора си, въпреки че цял живот е била деен участник в мероприятия на 3 мотористи. Твърди, че в първите месеци след произшествието била подпомагана от трети лица, тъй като не можела да се самообслужва и да се грижи за двете си малолетни деца.

Наред с неимуществените вреди ищцата претърпяла и значителни имуществени такива разходи за лечение и рехабилитация както и такива, свързани с трудовата й заетост. След преговори и събеседване ищцата е била одобрена да започне работа в „Канген България“ЕООД като търговски представител и следвало да започне работа в средата на май 2023г. На 16.03.2023г. ищцата депозирала молба за напускане пред предходния си работодател и със Заповед от 16.05.2023г. трудовото й правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие. На 17.05.2023г. ищцата следвало да занесе заповедта на новия си работодател и да подпише трудов договор с възнаграждение 1500 лв./месец. Поради процесния инцидент ищцата не могла да започне работа нито да ползва болнични, тъй като била безработна. Новият работодател изчакал два месеца да се възстанови, но тъй като това не се случило, оттеглил предложението и наел друго лице. Това наложило ищцата да продаде собствената си система Канген на 02.08.2023г. по Еконт, с наложен платеж за сумата от 4000 лева. При закупуването й системата е струвала 6 650 лева, но била закупена с кредит от „Ти Би Ай Банк“АД, като цената която заплатила с оскъпяването възлиза на 8422 лева. Претендира разликата в цената от 4 422 лева като претърпяна загуба, а договореното трудово възнаграждение в размер на 1 500 лева за два месеца като пропуснати ползи.

Твърди се, че към датата на произшествието автомобилът, причинил ПТП бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което пострадалата отправила към застрахователя извънсъдебна претенция на 14.06.2023г., допълнена със заявление от 01.11.2024г. и от 21.11.2024г., за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди.