Решение № 73 от 22.06.2022, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 185/2021
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 22.06.2022
- В сила
- 07.11.2024
- Състав
- Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 301, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 73 гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело № 20211800900185 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Ц.К.З. е предявила срещу „Б.И.” АД обективно съединени искове за плащане на сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 26.05.2021 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 18.06.2021 г. до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на горепосочената дата ищцата пострадала при ПТП в гр. Костинброд като пешеходец. Пресичала ул. „Славянска“ на маркирана пешеходна пътека, когато била ударена от л. а. „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“, управляван от Р.С.А., който се движел по ул. „Строител“ и на кръстовището с ул.
„Славянска“ предприел маневра завой надясно по ул. „Славянска“, като не спрял преди маркираната пешеходна пътека, за да пропусне пешеходката. В резултат на ПТП на ищцата били причинени телесни увреждания, подробни твърдения относно вида и характера на които са изложени в исковата молба, където са изложени и фактически твърдения относно интензитета на търпените от ищцата болки и страдания и проведеното лечение. ПТП настъпило по вина на водача Р.С.А. и тъй като относно управлявания от него автомобил бил налице договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с ответника и действал към датата на ПТП, се предявяват настоящите искове, след като по предявената пред застрахователя извънсъдебна претенция същият отказал да определи и плати обезщетение.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр.
1 чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и в тази връзка оспорва доказателствената стойност на съставения КП за ПТП, излагайки конкретни съображения в тази насока, оспорва и причиняването на деликт от сочения за виновен водач, оспорвайки наличието на виновно противоправно поведение у него и на причинна връзка между неговото поведение и твърдения като настъпил вредоносен резултат. Оспорва и интензитета на търпените от ищцата болки и страдания, в тази връзка навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение. Навежда и възражение за съпричиняване от страна на ищцата, основано на фактическото твърдение, че ищцата в нарушение на правилата за движение се е движела по пътното платно по опасен за нея начин без да се качи на тротоар или да се движи по банкета или възможно най-вдясно, като е имала видимост към автомобила, управляван от Р.С.А., но не е предприела елементарна грижа, с която е можела да избегне настъпването на ПТП. Доколкото в представената по делото епикриза на ищцата било записано, че ищцата е претърпяла ПТП като водач на велосипед – ударена от кола на пешеходна пътека, ответникът основава възражението си за съпричиняване и на фактическото твърдение, че ищцата е пресичала пътното платно, но не като пешеходка, бутаща велосипед, а управлявайки велосипеда върху пешеходната пътека, т. е. в качеството си на водач на ППС, с което се е поставила в повишен риск.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото относно наличието на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно управляваното от Р.С.А. МПС, действал към датата на ПТП.
Установява се по делото, че на 18.06.2021 г. ищцата е предявила извънсъдебна претенция пред застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение, по която претенция е постановен отказ /видно от представеното писмо от застрахователя до ищцата с изх. № 4380/25.06.2021 г./. Не се и спори относно тези факти.
С влязло в сила протоколно определение от 20.01.2022 г. по н. о. х. д. № 18/2022 г. по описа на РС – К. за одобряване на споразумение, което съобразно чл. 300 ГПК и чл. 383, ал.
1 вр. чл. 301, ал. 1 НПК обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и неговото авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца е установено, че Р.С.А. е виновен в това, че на 26.05.2021 г. около 16.00 ч. в гр. К. на ул.
„Славянска“ в района на кръстовище с ул. „Строител“ при управление на МПС – л. а.
„Мерцедес МЛ“ с рег. № СО7062СС, при маневра завой надясно от ул. „Строител“ към ул.
„Славянска“ е нарушил правилата на ЗДвП /чл. 116, чл. 119, ал. 1 и ал. 4/, като на пешеходна пътека тип М 8.1 не спрял, за да пропусне пресичащият на пешеходната пътека пешеходец ЦВ. КР. З. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма – охлузване с подкожно кръвонасядане в лявата тилна област на главата, линейно счупване на тилната кост, достигащо до големия тилен отвор, 2 пеленовиден кръвоизлив по твърдата мозъчна обвивка вдясно челно, дистален кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на десния челен дял на главния мозък, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота -престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Съобразно горното съдът не следва да коментира направеното от ответника оспорване на доказателствената стойност на съставения КП за ПТП.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното: в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: мозъчна контузия; пеленовиден субдурален хематом вдясно челно; дискретна субарахноидна хеморагия вдясно челно; контузионнокръвоизливно огнище вдясно челно и челно-базално; линейна фрактура на тилната кост вляво парасагитално, достигаща до нивото на форамен магнум, обхващаща свода и основата на черепа; контузия, охлузване и подкожен хематом в лява тилна област на главата; контузия в областта на дясната лакътна става. Описаната черепно-мозъчна травма реализира медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота. След инцидента спешна медицинска помощ и болнично лечение на ищцата са оказани в УМБАЛСМ „Пирогов“, клиника по неврохирургия. При приемането в УМБАЛСМ „Пирогов“ ищцата е била в задоволително общо състояние, в ясно съзнание, без лицева асиметрия, без груб двигателен дефицит. Оплаквала се е от главоболие, без повръщане, без епи-припадъци. Извършени са необходимите изследвания и консултации. Нараняването в тилната област на главата е обработено хирургично, направена е противотетанична имунизация. Проведено е шестдневно комплексно медикаментозно и инфузионно лечение при постелен режим и активно наблюдение. По време на болничното лечение ищцата е била в добро общо състояние, ясно съзнание, с умерено изразена общомозъчна симптоматика, без данни за огнищна неврологична симптоматика, афебрилна, без гърчова симптоматика.
Изписана е в ясно съзнание, без груб латерализиращ неврологичен дефицит, с дадени препоръки за хигиенно-диетичен режим и домашно лечение с деган и дексофен при нужда.
Лечението е продължено в домашно-амбулаторни условия, под контрол от личен лекар и невролог. След проведено ЕЕГ изследване на 23.06.2021 г. към терапията са включени ноотропил и невротоп. При контролното КТ изследване на главен мозък от 31.05.2021 г. /6ти ден от травмата/ е установено, че описаните при предходното КТ изследване от 27.05.2021 г. пеленовиден субдурален хематом и субарахноидна хеморагия вдясно челно са с белези на напреднала резорбция. Персистира огнището на интрапаренхимна хеморагия вдясно челно и челно-базално с намаляла кръвноеквивалентна компонента и дискретно увеличен едем - белези на напреднала резорбция. Според вещото лице това е напълно закономерно и благоприятно развитие на цитираните травматични мозъчни лезии в този срок. При липса на усложнения пълна резорбция на пеленовидния субдурален хематом и субарахноидната хеморагия настъпват в рамките на 30 дни, а развитието на контузионнокръвоизливните мозъчни огнища преминава през строго определени в патоморфологичен аспект фази, продължава месеци и пълно анатомично и физиологично 3 възстановяване рядко може да се очаква. Линейната фрактура на тилната кост на черепа е зараснала /консолидирана/ без усложнения в рамките на една година според контролно КТ изследване от 01.04.2022 г. Възстановителният период при мозъчни контузии с характер на тази, получена от ищцата, продължава поне две години, при липса на усложнения. Към момента /на изготвяне на заключението/ - една година след травмата, ищцата се намира в добро общо състояние, работоспособността е формално възстановена, но все още са налице оплаквания с характер на постконтузионен синдром - главоболие, лесна уморяемост, световъртеж. Проведеното контролно КТ изследване от 01.04.2022 г. установява относително обширна хиподенсна зона вдясно фронтално и фронтобазално с разширяване на мозъчните бразди в съседство, без други патологични лезии в мозъчното вещество. Тази находка съответства на една трайна и необратима увреда на мозъчното вещество в дясната челна и челно-базална област на главния мозък. Като цяло в резултат на получените при ПТП травматични мозъчни увреждания е възможно развитие на бъдещи усложнения - следтравматичен арахноидит, нарушена ликворна циркулация, хидроцефалия, посттравматична епилепсия, мозъчно-съдови увреждания и др. В резултат на получените при ПТП травми ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за срок от 30 дни, значителни до 3 месеца, умерени до 6 месеца и по-леки до момента /на изготвяне на заключението/. Достоверна прогноза за в бъдеще на този етап не може да се даде, тъй като общият възстановителен процес /патоморфологичен и патофизиологичен/ все още не е завършен. Вещото лице уточнява, че в представената епикриза са подробно описани резултатите от извършените двукратно КТ изследвания на главен мозък на ищцата. Първото изследване е от 27.05.2021 г., 17.34 часа /около 24 часа след травмата/. Описани са установените травматични находки пеленовиден субдурален хематом, както и дискретна субарахноидна хеморагия вдясно челно; обширно контузионно-кръвоизливно огнище вдясно челно и челно-базално, което се изобразява в стадий на относителна начална резорбция. Повторното /контролно/ КТ на главен мозък е от 31.05.2021 г., 17.38 часа /шест дни след травмата/. Описани са с белези на напреднала резорбция спрямо предходното КТ изследване от 27.05.2021 г. пеленовиден субдурален хематом и субарахноидна хеморагия вдясно челно. Контузионно-кръвоизливното огнище вдясно челно и челно-базално персистира с намаляла кръвноеквивалентна компонента и дискретно увеличен едем - белези на напреднала резорбция. Според вещото лице така установената динамика в развитието на цитираните травматични мозъчни лезии е напълно закономерна в този срок и не поражда никакви експертни съмнения. Описаната находка от проведените КТ изследвания не внася абсолютно никакви съмнения за момента на настъпване на мозъчните травми.
Описаните в заключението увреждания, представляващи контузия, охлузване и подкожен хематом в лява тилна област на главата и контузия в областта на дясната лакътна става и последиците от тях за здравето на ищцата съдът не обсъжда, доколкото същите не са описани в исковата молба, съответно не се претендира обезщетение за търпените от тях болки и страдания.
От показанията на свидетелите се установява следното:
4
От показанията на свидетеля Б.К. – син на ищцата, се установява, че след ПТП ищцата била шест месеца в отпуск по болест. След изписването от болница постоянно трябвало да има човек при нея. След инцидента станала по-нервна, оплаквала се от главоболие, от загуба на равновесие. Все още приемала медикаменти.
От показанията на свидетеля Р.А. – сочен за виновен за ПТП водач, се установява, че е участвал в ПТП, при което блъснал велосипедистка. На Т-образно кръстовище ищцата бутала велосипеда, пресичайки на пешеходна пътека, а свидетелят при маневра за десен завой гледал отляво дали идват автомобили и не забелязал ищцата, като при потеглянето леко я бутнал. Ищцата паднала и се уплашила, но след това се изправила и заявила, че няма нищо. Не поискала да бъде закарана до поликлиника или до дома ѝ.