Решение № 1497 от 07.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1497 гр. Плевен, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430102963 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от Х. И. И., ЕГН **********, от с.Б., ул.Г.С.Р. №*** чрез адв.Г.Ч. от САК, против „Сити Кеш” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.*** №***, ет*** представлявано от ***, в която се твърди, че на 28,07,2021 г. ищецът е сключил Договор за паричен заем №*** с ответника, с посочена главница в размер на 850,00 лева, с размер на погасителна вноска 3 х 13,24 лева и 18 х 54,51 лева; видът на вноската е месечна, размерът на фиксирания годишен лихвен процент е 40,05%, размерът на годишния процент на разходите е 49,59%, като общата сума, която следвало да бъде върната била в размер на 1020,90 лева. В договора било уговорено, че изпълнението на задължението следва да бъде обезпечено с изрично посочени обезпечения, като в противен случай ще се дължи неустойка в размер 932,10 лева, на разсрочено плащане. Ищецът твърди, че е погасил предсрочно изцяло сумата по сключения договор в общ размер на 1433,44 лева. Счита, че така сключения между страните договор е:

1.нищожен на основание чл.22 от ЗПК вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на законоустановени императивни правила:

* в нарушение на изискването договора да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите;

*нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин; сочи 1 се, че в нарушение на императивните правила, в процесния договор ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване; смята, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира той; излага се, че в договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 40.05 %, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора; излага се, че освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи, индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от посочения; сочи се, че в процесния договор е налице грешно посочен размер на ГПР и че действителният такъв /в размер на 259,53% за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, което води до нищожност на самия договор; счита се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК; счита, че клаузата за неустойка е неравноправна и нищожна; сочи, че изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/, без да се вменява задължение на кредитополучателят да заплаща неустойка; сочи се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на неустойка, която счита, че по своята същност представлява печалба за кредитора и следва да е част от ГЛП и ГПР; счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните;

*нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр.чл.22 от ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми;

*нищожен на основание чл.11, ал.1, т.20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден;

*налице е разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът реално е върнал на ответното дружество.

Прави се извод, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, 2 така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.

Сочи се, че са налице явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор е валиден и действителен, счита, че същият е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - поради нарушение на закона, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл.146 от ЗЗП - поради неравноправност на отделните клаузи в него. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради изложеното, ищецът предявява иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 583,44 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем №*** от 28,07,2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. В с.з. ищецът не се явява и не изпраща представител. В становище от 07,10,2024 г. моли съда да уважи иска, като развива подробни съображения.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че ИМ е предявена в условията на злоупотреба с права, като ищецът е образувал в РС Плевен три идентични дела – настоящото, и №4549/2021 г. и №4551/2021 г. Предявеният иск се оспорва по основание и размер. Не оспорва сключването на договора и предсрочното му погасяване в посочения размер. Ответникът оспорва всички твърдения на ищеца за нарушения на ЗПК при сключване на договора и за недействителност на договора. Моли за отхвърляне на иска, претендира присъждането на разноски. Възразява по доказателствените искания на ищеца за СИЕ. Представя доказателства – искане за сключване на договор за кредит, СЕФ. В с.з. ответникът не изпраща представител, на 09,10,2024 г. депозира молба по същество на спора, като прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от представения по делото Договор за потр.кредит №*** към искане №456053 от 28,07,2021 г., че страните са сключили договор, по силата на който ответникът е предоставил потребителски кредит на ищеца в размер на 850,00 лева, с брой вноски на издължаване 21 двуседмични, при 49,59% ГПР. Страните са договорили, че заемът се обезпечава с поръчителство, както и че ако не представи такова, дължи неустойка в размер на 932,10 лева. Представени са и стандартен европейски формуляр, погасителен план към договора за кредит, РКО, от които е видно, че ищецът е плащал на ответника суми по кредита.

От заключението на СИЕ се установява, че ГПР по процесния договор включва главница и договорна лихва, като при включването на неустойка ГПР ще бъде 898,31%.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Касае се за вземане за връщане на суми, дадени при начална липса на основание /поконкретно дадени по нищожен договор/.

По делото не е спорно, че на ищеца е бил предоставен кредит от 850,00 лева, който е следвало да се върне на 21 двуседмични вноски. Не е спорно, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40,05%. Видно е, че общият размер на всички плащания с включената неустойка е е 1953,00 лева. В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49,59%. Уговорено е в договора, че за непредставяне в срок на обезпечение ответникът е дължал и сума в размер на 932,10 лева, включени в месечните погасителни вноски. Съдът като взе предвид представените по делото доказателства счита, че посочената по-горе неустойка не се дължи по силата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15,06,2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 932,10 лева. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл.21, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при 4 неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.