Решение № 2933 от 01.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2933 гр. В., 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. И.ова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110104815 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба с която е предявен иск с пр.осн.чл.432, ал.1 от КЗ и иск с пр.осн.чл.86 ЗЗД от М. П. М., ЕГН ********** от град В. чрез процесуален представител адв.Й.А. от АК В. срещу Л.И. АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.С., район Л. бул. „Ч.В.“ № 51Д за заплащане на сумата 20.00 /двадесет/ лева, представляваща част от дължимо обезщетение по застрахователна щета в общ размер на 931.64 лева за имуществени вреди на собствения му лек автомобил „Ш.Й.“ с peг. № *****, настъпили от ПТП на 20.01.2023 г. в гр.В., което е причинено виновно от И. Д. при управление на лек автомобил „Ф.Г.“ с per. № В ****, който към датата на ПТП е застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че ответникът му е платил обезщетение в размер на 268.36 лева, но тази сума не е достатъчна за покрИ.е на щетите. След проучване на цените за ремонт в сервизи на територията на гр.В. установил, че е необходимат сумата 931.64 лева. Моли за уважаване на иска и осъждане на ответника да му заплати разноските за производството.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор с който счита предявените искове за допустими, но ги оспорва по размер. Не оспорва наличието на застрахователно събитие. Не оспорва механизма на същото. Не оспорва твърдението, че към датата на ПТП 20.01.2023 г. между него и И. Д., който е водачът на увреждащия автомобил „Ф.Г.“ с peг. № В **** е налице сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите. Оспорва размера на обезщетението, което се претендира.

1

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа иска и моли да се уважи изцяло като ответникът му заплати и разноски за производството.

Ответникът моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за адв.възнагражадение в минимален размер на 720.00 лева с вкл.ДДС като представя доказателство за регистрация по ЗДДС.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представените доказателства с молбата, коиито не се оспорват, а именно двустранен констативен протокол от 20.01.2023 г., съставен от водачите на двата автомобила, участвали в ПТП на същата дата в гр.В. и опис-заключение по щета № 0003-5000-23-000087, е че е настъпило застрахователно събитие на 20.01.2023 г., вината за същото е на водача на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.№ В****, управляван от И.

Д.. Товарния автомобил на ищеца М. М. „Ш.Й.“ с рег.№ ***** е получил увреждания на задна броня – за задна обил.лайсна – за боядисване и заден десен панел ет – за ремонт, боядисване. Огледа е извършен в дена на ПТП.

От представената справка за калкулация на ремонт се установява, че застрахователят е определил разходи за резервни части, механична работа и боядисване на обща стойност 268.36 лева.

От показанията на свидетеля Д., се установява, че той е другия участник в ПТП на 20.1.2023 г. и е управлявал лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.№ В****. Заявява, че му се обадили от застрахователната компания и поискали информация за ПТП. Заявил, че той е виновен и подписа в графа „А“ на двустранния протокол за ПТП от 20.01.2023 год. е негов. Именно той се е обадил на застрахователя и го уведомил за ПТП.

Направил снимки и ги изпратил на Б.И. АД. Не оспорва, че при извършване на маневра за десен завой ударил в дясно автомобила на ищеца и се получили щетите по калника - две резки. Другия автомобил бил паркиран и тъй като улицата е тясна, при завой на дясно е закачил паркирания автомобил. Веднага спрял и се обадил на собственика и на застрахователя, след което направил снимки, двамата водачи написали протокола за ПТП и се подписали на него. След около десет дни му се обадил представител на Л.И. Б..

От заключението на САТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че механизма на настъпване на ПТП от 20.01.2023 г. е пряк механичен контакт между две превозни средства под остър ъгъл спрямо надлъжните им оси. Общата стойност за възстановяване на автомобила съгласно опис на застрахователя и въвеждането му в експлоатация по средни пазарни цени за части, труд и боя е 677,91 лв. с ДДС. При съпоставка на механизма на застрахователното събитие, уврежданията на автомобила и свидетелските показания, става ясно, че е 2 налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания по автомобила. Района на ПТП, настъпило в гр.В., ул.К. се състои от две пътни ленти въпреки, че не е налична пътна маркировка. Ширината на пътното платно на ул.К. в района на ПТП е 5,6 м., по 2,8 м. за всяка от пътните ленти. По цялата ул.К. не се установяват знаци или маркировка, забраняващи паркирането, т.е. не са налице причини които да възпрепятстват паркирането на тази улица. Цените за труд на който и да е сервиз на пазара изобщо не се влияят от срока на експлоатация на автомобилът, подлежащ на ремонт. Такива разлики съществуват само в договорите на застрахователните компании с доверените им сервизи. Заключението е, че средната пазарна стойност на нормочас труд за ремонт на лек автомобил Ш.Й. с ДК№ ***** е 44,40 лева с ДДС. В съдебно заседание вещото лице дава обяснение, че на мястото на ПТП няма знаци и маркировки, забраняващи паркирането.

Заключението е оспорено от ответника с твърдения, че цените са завишени, както и че експерта не се е съобразил с мястото на паркираните автомобили и спазване на правилата за паркиране на пътното платно. Не са направени искания в тази връзка.

Заявява, че е изплатил на ищеца обезщетение в размер на 268.36 лева по „Екс Грация“ обезщетение като дългогодишен клиент на ЗК Л.И. АД. В уведомлението за щета ищецът е заявил, че иска обезщетението да му бъде изплатено по експертна оценка и се е съгласил с размера на същото.

В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил наличието на застрахователно събитие и не е оспорил механизма на ПТП. Не е оспорил твърдението, че към датата на ПТП 20.01.2023 г. между него и И. Д., който е водачът на увреждащия автомобил „Ф.Г.“ с peг. № В **** е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите. В тази връзка съдът намира за неоснователни направените възражения на по-късен етап от производството.

От събраните в хода на производството доказателства в т.ч. свидетелските показания на водача, който с действията си, управлявайки лек автомобил „Ф.Г.“ с peг.

№ В **** е причинил уврежданията на автомобила на ищеца Ш.Й. с ДК № *****, съдът приема за доказани всички твърдения в молбата, което обуславя наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахователя по пряк иск на увреденото лице на осн.чл.432, ал.1 КЗ. В тази хипотеза увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В ал.3 е посочено, че по застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.

По отношение размера на обезщетението:

3

Съгласно чл.267, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ. При вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а за МПС обезщетенията се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди – чл.273, ал.2.

Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, е въведена съгласно чл.1, ал.3 от Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор. Разпоредбата на чл.273, ал.2, пр.2 КЗ е възпроизведена в чл.15, ал.4 на Наредбата и препраща към приложения № 1-6. По силата на чл.2 от Методиката – Приложение № 1 на Наредба № 24/08.03.2006г., същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и за взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди със застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл.249, т.1 КЗ –чл.3, ал.1, т.1 на Методиката. В нормата на чл.4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Същата норма, съпоставена с Кодекса на застраховането в чл.273, ал.2, пр.1 КЗ, която гласи, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора. В този смисъл Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. В Методиката са посочени начините за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. В този смисъл е становището на ВКС в цитираното от ответника решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, ТК, І т.д., постановено в производство по чл.290 ГПК.

Със същото решение ВКС е дал отговор на материалноправния въпрос, че при определяне на обезщетение по чл.226 КЗ, прилагането на Методиката за уреждане 4 на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор не е задължително.

Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на Приложение №1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН.

Предвид горното съдът намира, че следва да се възприеме пазарна стойност, посочена от вещото лице като средна такава за автомобил с еднакви или сходни технически характеристики с процесния автомобил към датата на застрахователното събитие

От заключението на САТЕ, което съдът възприема като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че описаните щети могат да бъдат получени по начина, описан в исковата молба. Общия размер на действителната възстановителна стойност на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части е в размер на 944.31 лева с ДДС по описа на лист 72 от делото към заключението и представен в заседанието на 23.4.2024 г. В същото експерта е посочил необходимите ремонтни часове, стойността за труд, за бояджийски материали, количество боя комплект за един основен детайл, количество боя за един неосновен детайл, цена за литър боя комплект, цена за допълнителни материали.