Определение № 10576 от 14.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10576 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100504130 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д. С. срещу Определение № 1360/13.01.2026 г., постановено по гр. д. № 6788/2025 г. на СРС, ГО, 25 състав, с което е спряно първоинстанционното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради преюдициалното значение на изхода по гр. д. № 11888/2023 г. на СРС, 177-ти състав.

Жалбоподателят поддържа, че определението за спиране на производството е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът погрешно е приел, че предметът на висящото делбено дело е „апартамент втори“, въпреки че това твърдение е оспорено от жалбоподателите и по делбеното дело не е постановено решение, установяващо съществуването на такъв обект.

Излагат се доводи, че предметът на настоящия спор е отделен самостоятелен обект с идентификатор № ***, за който е приложима презумпцията на чл. 2, ал. 5 ЗКИР, поради което липсва идентичност между предмета на настоящото и делбеното дело и не може да се приеме наличие на преюдициалност. Жалбоподателите сочат, че неправилно е приложен чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като поддържат, че именно настоящото производство е от значение за делбеното дело, а не обратното, тъй като спорната площ от 3,19 кв.м. касае конкретен самостоятелен обект, докато предмет на делбата са пет отделни обекта по действащата кадастрална карта. Поддържа се още, че не е налице спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР относно грешка в кадастралната карта, тъй като самостоятелните обекти са заснети и нанесени в КККР въз основа на влязла в сила заповед на АГКК, която не е била оспорена от ответника, а влязлото в сила административно решение е задължително за гражданския съд по чл. 302 ГПК. Оспорва се и приложимостта на ТР № 8/23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС, тъй като същото касае спорове за УПИ, а процесните имоти представляват самостоятелни обекти „за офис“. Навеждат се и доводи за противоречивост в твърденията на ответника, който едновременно поддържа, че притежава „стая“ и че е налице „апартамент“, какъвто според жалбоподателите не съществува като самостоятелен обект по документите за собственост. В заключение се поддържа, че липсва висящ преюдициален спор, който да обуславя спиране на настоящото производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

В законовия срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна Н.С.Л., в която се поддържа, че жалбата е неоснователна, а 1 определението за спиране на производството е правилно и законосъобразно, тъй като е налице преюдициалност между настоящото дело и висящото дело за съдебна делба между същите страни относно съсобствен имот, част от чийто коридор е предмет на настоящия спор. Излагат се доводи, че кадастралната карта няма правопораждащо действие и не може да изменя или създава вещни права, поради което твърденията на жалбоподателите, основани на кадастрални идентификатори, са ирелевантни спрямо действителното правно положение, установимо чрез титули за собственост и строителни книжа. Посочва се, че процесният имот представлява апартамент още съгласно документи от 1949 г., като между страните е налице съсобственост върху общ апартамент, а не върху отделни самостоятелни обекти. Поддържа се, че разпределението на ползването между страните не променя правния статут на имота, като коридорът и тоалетната са общи части, обслужващи достъпа до помещенията. Навеждат се и доводи, че извършените геодезически измервания установяват различие между фактическото положение и твърденията в исковата молба, включително че не съществува твърдяната „отнета“ площ от 3,19 кв.м. и че не са извършвани незаконни действия от ответника. Поддържа се още, че исковата молба е нередовна поради липса на конкретизация на твърдените пречки за упражняване правото на собственост, както и че въпросът за статута на отделните помещения следва да бъде разрешен именно в делбеното производство, чието решение ще има значение за правилното разрешаване на настоящия спор. Ответникът счита, че кадастралното отразяване има само декларативен характер и не може да се противопоставя на действителното правно положение, установено с документи за собственост и съдебни актове, като се поддържа, че съсобствеността върху апартамента е запазена и между настоящите страни, а размерът на идеалните части е установен с решението по делбеното дело.

Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство по гр. д. № 6788/2025 г. на СРС, ГО, 25 състав, е образувано по искова молба от Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д. С. срещу Н.С.Л. и Я.А.И. за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които нарушават правото ни на собственост върху частта от 3,19 кв.м. от недвижим имот с идентификатор № ***, при граници на преградената част: самостоятелен обект с идентификатор № ***, с площ от 25,88 кв.м. /общ на двамата ответника/, самостоятелен обект с идентификатор № *** /собственост на ищците/ и останалата част от самостоятелен обект с идентификатор № ***, както и да премахнат монтираната от тях преградна дървена врата /с брава и ключ/, възстановявайки положението в недвижимия имот с идентификатор № ***, преди извършеното нарушение.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са собственици на три самостоятелни обекта – офис-стаи с идентификатори №№ ***,

*** и ***, както и на 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор № *** – коридор, обслужващ тези помещения, придобити чрез покупко-продажба и наследяване. Посочва се, че ответниците са собственици на две отделни стаи на същия етаж, като без знанието и съгласието на ищците неправомерно са преградили част от коридора – площ от 3,19 кв.м., чрез поставяне на дървена врата с брава, с което са ограничили достъпа и упражняването на правото на собственост на ищците върху общия обект. Според ищците преграждането е извършено след 2023 г., без необходимите строителни книжа и в противоречие с кадастралните данни, архитектурния проект и документите за собственост, от които се установявало, че стаите на ответниците са самостоятелни и с отделни входове. Поддържа се, че действията на ответниците 2 представляват неоснователно въздействие върху имота и създават пречки по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС, като ищците не могат да ползват имота в пълен обем.

Навеждат се и доводи, че евентуално възражение за придобивна давност би било неоснователно, а извършеното обединяване на помещенията и преграждането на част от коридора са незаконни по ЗУТ.

В отговора на исковата молба ответникът Н.Л. оспорва изцяло предявените искове по чл. 109 ЗС, като поддържа, че са недопустими поради липса на правен интерес, евентуално — че исковата молба е нередовна, тъй като не конкретизира какви пречки се създават на ищците при ползването на имота. Твърди се, че ползваното от ответника помещение се намира в дъното на коридора, че тази част от коридора обслужва единствено неговата стая, а достъпът на ищците до техните помещения е свободен и не е препятстван. Оспорва се ответникът да е извършвал преграждане, преместване на врати или други неправомерни действия, като се поддържа, че фактическото положение е заварено още от реституцията през 1993 г. и не е променяно. Ответникът излага, че сградата не е изпълнена изцяло съобразно първоначалния архитектурен проект от 1929 г., като коминно тяло, представляващо обща част, е изградено на мястото на предвидения вход към едната стая, поради което двете помещения фактически са с общ вход. Сочи се още, че част от площите са изградени различно от проекта, включително че стая на ищците навлиза в площта на ответника и че част от коридора и тоалетната фактически са приобщени към помещенията на ищците. Поддържа се, че липсва неоснователно действие на ответника, а евентуалната площ зад вратата служи единствено за достъп до стаите, разпределени за ползване от ответниците, поради което не е налице пречка, по-голяма от обикновената. В отговора се твърди още, че процесните стаи, коридор и тоалетна не са отделни самостоятелни обекти на собственост, а части от съсобствен „апартамент втори“, като договорът за доброволна делба от 1995 г. е породил действие най-много като разпределение на ползването по чл. 32 ЗС, а не като реално обособяване на отделни вещи. Ответникът поддържа, че кадастралното заснемане има само декларативно значение и не променя вещноправния статут на имота.

Поради висящото дело за делба между същите страни, в което следва да се разреши въпросът за собствеността, статута на помещенията и квотите на съсобствениците, се иска производството по настоящото дело да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до влизане в сила на решението по първата фаза на делбата.

По делото е представена искова молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 11888/2023 г. на СРС, 177 състав, с която се иска допускане на съдебна делба между Н.С.Л. от една страна и Л. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д. С. - от друга страна на апартамент втори, находящ се в източната част на третия етаж на жилищната сграда на ул. „******** в гр. София, състоящ се от три стаи, кухня, коридор и тоалетна, с обща площ 90,03 кв.м., заснет в КККР като пет самостоятелни обекта с идентификатори ***, ***,

***, *** и ***, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място. Делбата се иска при квоти: 2556/7073 идеални части за Н.С.Л., 4485/7073 идеални части за Д. Л. С. и П. Д.а С.а в режим на съпружеска имуществена общност и 32/7073 идеални части за Я.А.И..

С решение № 23071/16.12.2025 г. по гр. д. № 11888/2023 г. на СРС, 177 състав, е допусната съдебна делба между страните на апартамент втори, находящ се в източната част на третия етаж на сградата на ул. „******** в гр. София, състоящ се от три стаи, кухня, коридор и тоалетна, с обща площ 90,03 кв.м., заснет в КККР като пет самостоятелни обекта с идентификатори ***, ***, ***, *** и

***, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място. Делбата е допусната при квоти: 5112/14146 идеални части за Н.С.Л., по 5980/14146 идеални части за Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д. С. общо, както и 64/14146 идеални части за Я.А.И..

3

По предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС фактическият състав на иска включва установяването на правото на собственост, респективно съсобствеността между страните върху процесния недвижим имот, както и наличието на неоснователни действия, които създават пречки за упражняване на правото на собственост в пълен обем. Съгласно Тълкувателно решение № 31/06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК, защитата по чл.

109 ЗС може да бъде търсена и срещу съсобственик на недвижим имот, когато чрез неоснователни действия, включително строеж или преустройство, извършени в отклонение от строителните книжа или в нарушение на действащите разпоредби, се създават пречки за нормалното упражняване на правото на собственост. Следователно обстоятелството дали ответникът е собственик или съсобственик на имота не изключва приложението на негаторната защита, ако с действията си препятства упражняването на правото на собственост от другия съсобственик.

В случая именно въпросът относно правото на собственост и обема на съсобствеността върху процесния коридор и прилежащите помещения е предмет на висящото производство по съдебна делба по гр. д. № 11888/2023 г. на СРС, 177 състав, в рамките на което процесният имот е включен като част от допуснатия до делба недвижим имот – апартамент втори, заснет в КККР като пет самостоятелни обекта, сред които и самостоятелният обект с идентификатор ***, предмет на настоящия спор. В първата фаза на делбеното производство съдът се произнася именно по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти съществува съсобствеността, като решението по допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо относно тези правоотношения.