Решение № 260173 от 21.05.2021, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ

РУНЕВСКА при участието на секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията Руневска гр. д. № 633 по описа за 2020 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

М.С.Ш., А.С.Ш., С.С.Ш. и А.С.Ш. ***“ АД обективно и субективно съединени искове за плащане на сумата от по 30000 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на брат им С.С.Ш., настъпила на 14.09.2017 г. при ПТП, виновно причинено от застрахован при ответника водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с обезщетение за забава в размер на законаната лихва върху сумата, считано от изтичане на срока за произнасяне от страна на застрахователя по предявената пред него извънсъдебна претенция до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното: На 14.09.2017 г. около 22.00 ч. на второкласен път № 81 в участъка между с. В. и гр. К. настъпило пътно-транспортно произшествие между л. а. „БМВ“, модел 316И, рег. № СА3661РС, управляван от Г.Ф.В., и велосипед, управляван от С.С.Ш..

При удара между челната дясна част на лекия автомобил, който се движел със скорост над 120 км./ч., и челната част на велосипеда велосипедът бил качен върху предния капак над двигателя на автомобила, а тялото на велосипедиста – изхвърлено във въздуха и впоследствие паднало на земята. Смъртта на велосипедиста настъпила веднага в резултат на тежка съчетана черепномозъчна травма, несъвместима с живота. Салих С.Ш. бил на 27 години и до смъртта си живеел със семейството си, вкл. ищците, в едно домакинство, като били свързани с дълбока емоционална връзка и обич. Поради това ищците изключително тежко приели неговата смърт и понастоящем продължавали да изпитват скръб /изложени са в исковата молба конкретни фактически твърдения относно интензитета и характера на търпяното от тях страдание/. С поведението си водачът на автомобила нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и осъществил всички елементи на непозволеното увреждане, като виновно причинил смъртта на С.С.Ш..

Към момента на ПТП относно управлявания от виновния водач автомобил имало валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника, поради което се предявяват настоящите искове, след като по предявената извънсъдебна претенция застрахователят не определил и не платил обезщетения.

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.

86 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП, наличието на вина и на противоправно поведение у сочения за виновен за ПТП водач, причинната връзка между ПТП и настъпилия вредоносен резултат и причиняването на вреда на ищците, като в тази връзка оспорва твърденията за наличие на трайна и дълбока емоционална привързаност към починалия, която да е предпоставка за търпяна вреда и съответно за плащане на обезщетение.

Навежда възражение, че е налице случайно деяние, като ударът е бил непредотвратим за водача на автомобила. Навежда и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия поради това, че е управлявал велосипед в тъмната част на денонощието без необходимите светлоотразители, в лентата за насрещно движение срещу посоката на приближаващия лек автомобил, като не се е движел върху пътния банкет, тротоара или възможно най-вдясно на пътното платно и не е направил всичко необходимо, за да избегне удара. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения препис-извлечение от акт за смърт, че Салих С.Ш. е починал на 14.09.2017 г.

/не се и спори относно този факт/.

С влязла в сила на 14.11.2020 г. присъда № 32 от 29.10.2020 г. по н. о. х. д. № 351/2020 г. по описа на СОС, която съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и неговото авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца е установено, че Г.Ф.В. е виновен в това, че на 14.09.2017 г. около 22.00 ч. на второкласен път № 81 в землището на гр. К., в участъка между с. В. и гр. К. при управление на л. а. „БМВ“, модел 316И, рег. № СА3661РС е нарушил правилото за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. последно ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С.С.Ш. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

От заключението по допуснатата

САТЕ се установява, че водачът на л. а. се е движел със скорост около 100-110 км./ч. на къси светлини, които осветяват пътното платно от 45-70 м. напред. За да види велосипедиста, водачът трябва да се движи на дълги светлини, които осигуряват видимост над 120 м., за да има възможност да реагира на опасността и да заобиколи велосипедиста при техническа възможност или да спре. Велосипедистът се е движел без включен фар или светлоотразителна жилетка или други обозначения, които подобряват видимостта му от другите водачи, в платното за насрещно движение. Съответно с оглед скоростта на движение на л. а. и движението на велосипедиста в платното за насрещно движение без обозначителни знаци ударът става непредотвратим в тъмната част на денонощието.

От показанията на свидетелите Т. и Д. – съседи от кооперацията на ищците, се установява, че цялото семейство – ищците, починалия им брат и родителите им живеели в едно жилище, в едно домакинство. Живеели патриархално и за тях семейството било най-важно, грижели се един за друг. След ПТП в семейството настъпила много печал, много се плачело и постепенно семейството се разделило.

Установява се от представеното удостоверение за родствени връзки, че С.С.Ш. е брат на ищците /не се и спори относно този факт/.

Не се спори относно наличието към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилитите“ относно управляваното от Г.Ф.В. МПС, сключен с ответника.

От представената извънсъдебна претенция, депозирана пред застрахователя, се установява, че същата е предявена на 31.07.2020 г.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

По главните искове за плащане на обезщетение за неимуществени вреди:

Исковете са частично основателни – до размера от по

15000 лв. на всеки от исковете, до който размер следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните им предявени размери от по 30000 лв. следва да бъдат отхвърлени по следните съображения:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител /застрахован/ спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай е безспорен фактът относно наличието на твърдяното от ищците застрахователно правоотношение.

Установи се безспорно /въз основа на подробно обсъдените по-горе доказателства/ настъпването на описаното в исковата молба ПТП при описания механизъм, вината и противоправното поведение на водача на л. а. „БМВ“ и причинната връзка между ПТП и настъпилата смърт на С.С.Ш..

Съгласно приетото с т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на

ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.

Съгласно приетото в ТР № 1/2018 г. особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.

От събраните в хода на производството по делото гласни доказателства по несъмнен начин бе установена съществувалата между ищците и починалия техен брат трайна и дълбока емоционална връзка и причинените от смъртта на С.С.Ш. продължителни душевни болки и страдания на ищците, налагащи извода, че те са понесли морално страдание, което в достатъчна степен дава основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Свидетелите Т. и Д. са единни, че ищците преживяват изключително тежко загубата на брат си и не могат да я преодолеят и до днес.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о. и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.

В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на душевно страдание, търпяно от ищците поради смъртта на техния брат.

Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха установени от показанията на свидетелите. Ищците са имали изключително близки и топли отношения на грижа и обич с брат си, тази връзка се е запазила през годините, изразяваща се вкл. и в съжителство в едно домакинство. Поради това ищците са преживели изключително тежко загубата на своя брат. В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, търпени по повод смърт на близък, съдът намира, че за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта необходимата сума, която ответникът следва да плати на всеки от ищците, е в размер на 30000 лв. /съответно неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/. Тази сума е съобразена с обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи.