Решение № 392 от 20.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Пловдив, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000397 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №39 от 17.03.2023 г.,постановено по т.д.№138/2022 г. по описа на Окръжен съд-П.,е прекратено ответното дружество „М.Ц.*-С.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. п.к.****, бул.“Б.“ №**, представлявано от управителя д-р М.Д.В., с оглед предявения на основание чл.517 ал.4 от ГПК иск от „В.м.б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. -****, община С., район Т. бул.“Г.Д.“ бл.***,вх.*-*, с управител Н. П., със съдебен адрес гр.С. ж.к.“Г.Д.“ бл.***, вх.*, ет.*-*, ап.*-*, адв.Н.Б., в качеството му на взискател по и.д.

№****************, по описа на ЧСИ Г.С..

Постановено е наред с това препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване в търговския регистър, след което да се извърши ЛИКВИДАЦЯ съгласно чл.517, ал.3 от ГПК.

Със същото решение е осъден ответника „М.Ц.*-С.“ ЕООД, с ЕИК *********,да заплати на ищеца „В.м.б.“ ЕООД, с ЕИК *********,сумата от 1

880 лева, представляващи направени по делото разноски.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство-„М.Ц.*-С.“ ЕООД-гр.С., с ЕИК *********,чрез пълномощника му адв. В. Б..В жалбата е заявено,че първоинстанционното решение се обжалва в цялост като неправилно и незаконосъобразно.Изложен е аргумента,че няма никакво основание в това,за дълг от 800 лв.,който е бил заплатен три пъти,но парите върнати от ищеца,да бъде прекратено дружество с едноличен собственик на капитала,което макар образувано по реда на Търговския закон,всъщност е лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ,осъществяващо една от най-значимите за обществото функции,свързани със здравето на гражданите.Също така се поддържа и довода,че разпоредбата на чл.517,ал.4 от ГПК е напълно несъвместима със съществуването и дейността на лечебните заведения и поради тази причина съдът при преценката си за основателността на иска не може да се ръководи само от цялостното погасяване на задължението към взискателя.Това,според жалбоподателя,може да е така,когато се касае за стандартно търговско дружество,създадено с цел печалба за физическото или юридическото лицесобственик на копатала,но не и когато дружеството е създадено с цел осъществяване на обществени функции.Жалбоподателят счита,че иска е неоснователен,тъй като с прекратяването на лечебното заведение-ответник по делото,няма да бъде постигната целта на закона-взискателят да събере своите 800 лв.,които са му платени от основния длъжник три пъти,а не се увреди обществения интерес на населението на цяла община,същото да има достъп до здравни грижи в близост до мястото,където живеят.Счита в тази връзка,че обществения интерес има превес над частния в настоящия казус.Посочва,освен това,че преминаването директно към прекратяване на дружество с едноличен собственик на капитала-община противоречи на всякакви морални и правни принципи,още повече когато това дружество е лечебно заведение.Посочва и обстоятелството,че на 20.03.2023 г. в деловодството на Община С.,чрез имейл са постъпили два броя протоколи за извършено разпределение по изп.д.№***/2022 г. по описа на ЧСИ Г.С.,от които било видно,че в по-голямата си част вземането на взискателя е удовлетворено.Счита за неправилно,че първоинстанционният съд не е приел извършените макар и частични плащания и е постановил прекратяване на дружеството,както и че абсолютно никакви права на взискателя,включително вземане за 1500 лв.,не обосновават прекратяването на едно лечебно заведение,при условието,че длъжникът многократно е изразил желание да заплати,дори е извършил плащания,но сумите са били връщани.

Предвид горните аргументи,е поискано да бъде отменено изцяло обжалваното решение на ОС-П. като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново решение от настоящата инстанция,с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.Към въззивната жалба са приложени документи,приети като писмени доказателства по въззивното дело с протоколно определение от 11.10.2023 г.Със това определение са приети и 2 писмените доказателства,представени от пълномощника на жалбоподателя в проведеното на същата дата открито съдебно заседание.

Въззиваемият „В.м.б.“ЕООД-гр.С.,с ЕИК *********,е подал в законния срок,чрез пълномощника си адв. Н. Б.,писмен отговор на въззивната жалба,в който е поискал същата да се остави без уважение като неоснователна,а обжалваното решение да се потвърди като правилно.Заявил е,че по делото са събрани безспорни доказателства,че длъжникът по изпълнителното дело и въззивник по настоящото дело не е заплатил до приключване на първото открито съдебно заседание по делото пред ОС-П. дължимите суми по изпълнителното дело,поради което същият съд правилно е уважил иска.Изложил е и други аргументи за обосноваване на становището си за неоснователността на въззивната жалба и правилността на атакуваното с нея съдебно решение.Претендира разноски.Счита,че направените от него разноски следва да се възложат в тежест на въззивника,въпреки представените в открито съдебно заседание доказателства за прекратяване на изпълнителното дело,понеже въпросното прекратяване е станало в хода на въззивното производство и въззивникът е дал повод за завеждане на делото по процесния иск.

В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си адв. Б.,е направил възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от ответника в първоинстанционното производство,имащ правен интерес да обжалва конкретното атакувано от него решение на ОС-П. и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че първоинстанционният съд се е произнесъл по иска,с който е сезиран и който иск е допустим.

3

По въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Искът,по който ОС-П. се е произнесъл с обжалваното решение,е предявен от „В.м.б.“ЕООД-гр.С.,с ЕИК ********* против „М.Ц.*-С.“ЕООДгр.С.,с ЕИК *********,като е поискано от ищеца ответното дружество да бъде прекратено на основание чл.517,ал.4 от ГПК.

Във връзка с предявения иск ищецът е изложил в исковата си молба твърдението,че с постановление за овластяване от 04.08.2022 г.,издадено по изп.д.№************** по описа на ЧСИ Г. С.,е овластен да предяви пред ОС-П. иск за прекратяване на ответното дружество на основание горната разпоредба.Изложени са и твърдения,че ищецът има качеството на взискател по същото изпълнително дело,а Община С. е длъжник по това дело и е едноличен собственик на капитала на ответното дружество,като е налице и вписан в търговския регистър на датата 04.08.2022 г. запор върху всички дружествени дялове от капитала на дружеството.Твърди се още,че паричното задължение към взискателя по горното изпълнително дело е неудовлетворено от длъжника-собственик на целия капитал в ответното ЕООД,към датата на подаване на исковата молба,поради което са налице процесуалните и материално-правните предпоставки за предявяване на настоящия иск.

В уточняваща молба от 06.10.2022 г.,в изпълнение на дадени от съда указания,ищецът е уточнил,че размера на неговото вземане по изпълнителното дело с №***/2022 г. е 3 930 лв.,включващи главница,разноски и такси по изпълнителното дело,които са останали неплатени към момента на подаването на молбата.

Ответникът „М.Ц.*-С.“ЕООД-гр.С.,с ЕИК ********* е оспорил иска с подадения писмен отговор на исковата молба,поддържайки твърдения за извършени от него опити за изплащане на дълга към дружеството-ищец,но връщане на сумите от последното.Изложил е и твърдения,поддържани и във въззивната жалба за неоправдано прекратяване на дружество,имащо статут на лечебно заведение,с цел погасяване на задължение към ищеца,което е в твърде малък размер.В тази връзка ответникът е посочил и това,че във връзка с предявения иск не следва да се отчита задължението на община С. към НАП по същото изпълнително дело,а само задължението към взискателя-ищец.

В допълнителната ИМ ищецът е оспорил твърденията на ответника за надлежно плащане на вземането по изпълнителното дело.

С обжалваното решение съдът е приел предявения иск по чл.517,ал.4 от ГПК за допустим и по същество-за основателен и го е уважил като такъв,постановявайки прекратяване на ответното дружество на основание посочената правна норма.Този краен резултат,предмет на обжалване в настоящото въззивно производство,се явява неправилен към настоящия момент.

4

Безспорно между страните е,че дружеството-ищец “В.м.б.”ЕООД има качеството на взискател по изп.д.№***/2022 г. по описа на ЧСИ Г.С.,а Община С. е длъжник по същото изпълнително дело,както и че общината е едноличен собственик на капитала на ответното дружество “М.Ц.*С.”ЕООД,като във връзка с провежданото по посоченото дело принудително изпълнение е бил наложен от съдебния изпълнител и вписан в търговския регистър на датата 04.08.2022 г. запор върху всички притежавани от общината дялове от капитала на дружеството-ответник /настоящ жалбоподател/.Налице е и постановление от същата дата на ЧСИ за овластяване на дружеството-ищец като взискател за предявяване на иск по чл.517,ал.4 от ГПК за прекратяване на ответното дружество поради непогасяване на дълга на общината към ищеца,посочен в постановлението в общ размер на 3930 лв.,включващи главница от 800 лв.,разноски и такси по изп. дело.

В рамките на първоинстанционното производство,а и пред настоящата инстанция спорен между страните е бил въпроса за размера на задължението на ответника към ищеца-взискател,както и за факта на погасяване на този дълг.Тези спорни въпроси обаче е безпредметно да бъдат преценявани и обсъждани понастоящем,тъй като в откритото съдебно заседание на 11.10.2023 г.,проведено по настоящото въззивно дело,бяха приети писмени доказателства,от които става видно,че изпълнително дело №***/2022 г. По описа на ЧСИ Г.С.,рег.№***,с район на действие ОС-П.,е приключено поради събиране и изплащане на дължимата сума и наред с това е вдигнат наложения от съдебния изпълнител запор върху притежаваните от Община С. дялове от капитала на “М.Ц.*-С.”ЕООД.Тези обстоятелства се установяват от представеното съобщение с изх.№1103-1279 от 10.08.2023 г. на посочения ЧСИ,както и от издаденото от него постановление за вдигане на запор с №2495 от 09.08.2023 г.Заедно с това е представено и съобщение на частния съдебен изпълнител до Търговския регистър с изх.№7296 от 09.08.2023 г. за вдигането на наложения по горното изпълнително дело запор върху притежаваните от Община С. дялове в “М.Ц.*-С.”ЕООД.При извършената от настоящия състав служебна справка по партидата на последното дружество в електронния сайт на търговския регистър,съдът констатира,че е вписано вдигането на този запор /вписан като запор №003 и вдигнат съгласно вписване №20230818153210/.