Решение № 33 от 10.02.2022, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. , 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Борислава Г. Тункова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Административно наказателно дело № 20211220200464 по описа за 2021 година Обжалвано е наказателно постановление № ............... г. на Началник РУ към ОДМВР Б.........., РУ - Г. Д.. , с което е наложено на основание чл. 15, ал.2 от ЗАНН е наложено наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който намирал наказателното постановление за незаконосъобразно и необосновано, като при издаването му били допуснати съществени нарушения на административно- процесуални разпоредби, поради което го обжалвал изцяло. Твърди, че нарушителят бил непълнолетен към момента на съставяне на акта и на наказателното постановление, поради което не било посочено по никакъв начин, че административно наказващият орган установил и изискуемата предпоставка за ангажиране на административно наказателната отговорност, че актът и наказателното постановление не отговаряли на изискванията на чл. 42, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Освен това актът бил предявен и връчен на жалбоподателя без данни дали за това действие е присъствал родител, което било в противоречие с чл.

4, ал.2 от ЗЛС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На ............ около 1........... в село В........... по една от улиците на селото жалбоподателя управлявал мотоциклет марка ................ с номер на РАМА .............., не установена собственост, без да е регистриран по надлежния ред и без поставена регистрационна табела на определеното за това място. Същият 1 бил спрян за проверка от полицйски служители. Водача не притежава свидетелство за управление на МПС , тъй като бил непълнолетен на 16 годишна възраст. Бил съставен АУАН без присътвието на родител, които е връчен на нарушителя. На база на така съставеният акт било издадено атакуваното наказателно постановление за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като наказанието глоба е заменено с ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.

Настоящата съдебна инстанция установи тази фактическа обстановка на база показанията на свидетелите Ф. и Д., които бяха кредитирани като последователни и взаимно допълващи се. Горе установената фактическа обстановка не се оспорва от страните. Жалбоподателят излага възражения само от правно естество.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана, тъй като жалбата е подадена в законоустановения 7- дневен срок , поради което настоящата инстанция следва да приеме, че са спазени изискванията на чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно връчени и оформени според задължителните реквизити на ЗАНН. Административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателното постановление за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, което е безспорно установено. Освен това е подвел фактите под съответната административнонаказателно правна норма на чл. 15,ал.2 от ЗАНН. При правилно установени факти и право, административно наказващият орган н е е допуснал нарушение при налагане на административното наказание, което се изразява в спазване на специалните изисквания на административно наказателно правния режим на непълнолетните, тъй като жалбоподателят към датата на извършване на административното нарушение е бил на навършени 17 години. По силата на чл. 26, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, които са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Последното съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.2 от ЗАНН е следвало предвиденото в наказващата норма на чл. 150 ЗДвП административно наказание глоба да се заменя с обществено порицание.Това е сторено от АНО. Настоящата инстанция не приема другите довода на жалбоподателя описан в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта, тъй като при това действие не присъствал родител на непълнолетния извършител. Това е така, защото норма на чл. 4, ал.2 от ЗЛС регламентира условията за възникването на граждански правоотношения, по които едната от страните е непълнолетно лице, но е неприложима в административно-наказателното производство. При гражданските правоотношения правните субекти са равнопоставени и за да бъде валидно изразена воля от непълнолетното лице, законодателят е въвел 2 изискването за наличие на съгласие на неговите родители или попечители.

Във втората част от цитираната норма е въведено изключение от това правило, а именно, че "могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд", което обосновава и извода на съда, че това правило е създадено за нуждите на гражданския оборот. Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗАНН административно-наказателната отговорност е лична, а в ал.2 на чл. 26 от ЗАНН изрично е прието от законодателя, че административно -наказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Няма твърдения непълнолетния нарушител да не е могъл да разбира и да ръководи постъпките си към момента на извършване на административното нарушение, когато е бил навършил 17 години. Отделно от изложеното в НПК, приложим за неуредените в ЗАНН случаи, липсва норма, която да предвижда повдигане на обвинението на непълнолетно лице да става в присъствието на родител, каквото задължително изискване е въведено за малолетните, а също така няма изискване за задължително изследване на вменяемостта на нарушителя. АНО с оглед действията на нарушителя е преценил, че те не поставят под съмнение наличието на вменяемост. От друга страна от показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно е установено, че жалбоподателят е присъствал при съставянето на АУАН и се е запознал със съдържанието му. В случая по никакъв начин не са нарушени правата му, който своевременно е упражнил правото си на защита, като е оспорил пред съда издаденото въз основа на него наказателно постановление. Възражението че нарушението на чл.15,ал.6 от ЗЗДетето е довело до съществено процесуално нарушение е неоснователно, по следните съображения. На първо място сама разпоредба предвижда че уведомяването е по административни и граждански производства, като дори препраща за уведомяването да става съответно по реда на АПК и ГПК. На второ място разпоредбите на ЗАНН препращат към НПК, където не се предвижда уведомяването или участието на ДСП под никаква форма. И тъй като участниците в наказателното и административно-наказателното производство са изрично посочени, то очевидно няма предвидено участие на ДСП в процеса за реализиране на административно наказателна отговорност.

Не на последно място посочената разпоредба има единствено сигнална функция и те не може да наруши правата на жалбоподателя, поради което да доведе до незаконосъобразност на АУАН и НП.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ...................... г. на Началник РУ към ОДМВР Б........., РУ - Г. Д..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд 3

Б............ по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ 4