Определение № 922 от 26.09.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 922 гр. Бургас, 26.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Красимира Т. Донева

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20222100600960 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, вр. ал. 6 от НПК и е образувано по частен протест на прокурор от Районна прокуратура Бургас срещу Определение № 1526 от 27.07.2022 г. по ЧНД № 2 381/2022 г. по описа на PC Бургас, с което е отменено постановление на прокурор от РП- Бургас от 17.06.2022г. за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство № 1/20г. по описа на ОД МВР-Бургас, пр. пр. № 8806/19г. на БРП, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В частния протест се изразява несъгласие с определението на съда като се твърди, че то е неправилно и необосновано. Прокурорът отправя искане до въззивната инстанция да отмени обжалваното определение на РС Бургас и да потвърди постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Счита, че по делото са извършени всички възможни следствени действия, събрани са достатъчно доказателства и се явява безпредметно да се провежда посочената от РС очна ставка между св.В.И. и С.П.. Намира, че по делото били изяснени всички фактически положения от предмета на доказване, но не се доказвало, че В.И. бил използвал договорните отношения като способ за измама.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по 1 делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

Протестът е допустим като подаден в срок от процесуално легитимирано лице по чл.243, ал.7 от НПК.

Разгледан по същество е неоснователен.

Досъдебно производство №1/20г. по описа на ОД МВР-Бургас, пр. пр. № 8806/19г. на БРП е образувано на 27.11.2019г. по реда на чл.212, ал.1 НК, затова че на 06.07.2017г. в гр.Бургас с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Н.С.С. заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани в качеството им на свидетели Н.С.-управител на ********, С.П. – бивш управител на ********, П.П., В.И., Г.А., С.М., С.К., И.И., С.П., проведени са очни ставки между Н.С. и В.И., Г.А. и В.И.. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

С Постановление на БРП от 17.06.2022г. досъдебното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, поради липса на извършено престъпление. В постановлението си след като посочил приетите от него факти, прокурорът счел, че изведената от него фактология не изпълва признаците на състава на престъплението по чл.209 от НК нито от обективна, нито от субективна страна.

С обжалваното определение РС Бургас е приел, че не са извършени всички възможни действия по разследването, които биха допринесли за изясняване на фактите по делото, и го отменил.

В постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство следва да даде мотивиран и обоснован отговор на въпросите какви са установените факти и защо те не могат да се квалифицират като някое от престъпленията, предвидени в НК.

След като са запозна със съдържанието на постановлението на прекратяване, въззивният съд намира следното:

Според прокурора съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, не позволява да се формира обоснован от тях фактически извод, че още към момента на сключване на договора за заем една от 2 страните по него - заемателят в лицето на св.В.И. не е имал намерение да се задължи по него и да пристъпи към изпълнение на това за което се задължава, а е използвал облигационното правоотношение с измамлива цел. Тази извод е необоснован. В мотивите към постановлението не е даден отговор на съществени въпроси от значение за правилното решаване на делото.

Настоящият състав намира за безспорно установено, че на 06.07.2017г. между дружеството „Н.и.“ ЕООД, ЕИК *********** представлявано от св.Н.С. и св.В.И. бил сключен договор за заем, след постигната между страните уговорка Н.С. да предостави в заем на В.И. като физическо лице парична сума в размер на 18 000 лв. Договорът бил сключен в писмена форма, а подписите на страните по него били нотариално заверени на същата датата - 06.07.2017г. Наред с останалите условия, в договора изрично била посочена и датата до която заемателят следвало да изпълни задължението си за връщане на заетата сума - до 20.08.20217г. като била предвиден неустойка от 2000лв. Посочената парична сума била преведена на св.В.И. по банков път, на посочена от негова банкова сметка, с титуляр св.П.П.. Последната изтеглила сумата и я предала на св.И.. Тези факти са безспорно установени и не се оспорват от страните.

Основният въпрос, които следва да се разреши на базата на събрания доказателствен материал, е използвано ли е сключването на договор за заем като инструмент за въвеждане в заблуждение на Н.С. и за установяване на фактическа власт върху парите респективно формирани ли са у Н.С. неверни представи относно действителните намерения и възможности на И. да върне получените от него пари. За да се реши този въпрос следва внимателно да се изследва поведението на заемателя непосредствено преди, по време на преговорите със заемодателя и след сключването на сделката. По делото няма спор, че И. се е задължил като физическо лице като парите са преведени по сметка на друго физическо лице-св.П. и са били изтеглени от нея и предадени на И.. В ДП до момента няма събрани каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението, че изтеглените от И. 18 000 лева били използвани за дейността на дружеството Е.П.Т.“ ЕООД, така както декларирал И. на Н.С..

При сключването на договора за заем прави впечатление причината, която св.

И. посочил на св. Н.С. основание за отпускането на заема. В показанията си от л. 53, том 1 от ДП св. Н.С. посочва, че В.И. му поискал сумата от 18 000 лева, като първоначално обяснил, че трябва да плати на работници. И. му 3 обяснил, че очаква да получи значителни по размер парични суми от „М.И.“ ЕООД във връзка с извършени от ******** СМР. Няколко дни след сключването на договора за заем работниците съобщили на св. С., че В.И. всъщност не им е плащал заплати. След като С. го попитал дали това е вярно, И. му казал, че всъщност използвал парите за наем на скеле и други, свързани с работата му неща. В ДП няма доказателства в подкрепа на тези му твърдения. Напротив, в показанията си св. С.П. е заявил, че дружеството ******** не е получило нищо от въпросните 18 000 лева. Той посочва, че разплащането с работниците е ставало от него, както и че И. не му е давал никакви пари във връзка с дейността на дружеството ********. В показанията си свидетелят А. –управител на „М.И.“ ЕООД изчерпателно посочва, че към ноември 2017г. той е изплатил всички дължими от неговото дружество „М.И.“ ЕООД суми на ********, както и е платил задълженията на дружеството към работниците, към Н.С. за наем на апартамента и към доставчици Мастерхаус и Деплан и други. При очната ставка между А. и В.И., последният потвърждава тези негови показания. Възниква въпроса ако действително сумата от 18 000 лева е била използвана от В.И. за извършваната от ******** дейност защо след плащанията от „М.И.“ ЕООД, тази сума не е била върната на заемателя, при положение, че видно от М.И.

ЕООД е платила значителни по размер парични суми на ******** . При липсата на доказателства, че парите са използвани във връзка с дейността на дружеството ********, то не остава нищо друго освен да се приеме, че са използвани за друго от И.. В постановлението е посочено, че за прокурора не оставало място за съмнение, че И. е получавал доходи от реализираната от дейност от дружеството ********. Въз основа на какви доказателства е направен този извод не е посочено. Ако се приеме, че И. е имал средства да върне заема, но не го сторил, тогава още повече възниква съмнение относно истинските му намерения при сключването на договора за заем.

В хода на разследването е останал неизяснен и следния въпрос какво е било финансовото състояние на В.И. към датата на вземане на заема.

Прокурорът не е изследвал достатъчно обстойно въпроса дали И. е имал толкова много парични задължения към различни лица, че още към този момент му е било известно, че обективно няма да може да изпълни задълженията си по договора за заем в едномесечен срок. Необоснован е извода на прокурора, че за св.В.И. съществувала обективна възможност да 4 върне заетите парични средства и това се установявало от събраните по делото доказателства. Такива обаче не са посочени в постановлението за прекратяване. Напротив, видно от показанията на свидетелите С.М. и С.К., В.И. имал парични задължения и към тях по повод положен от тях труд.

Видно от документите находящи се на стр.103 до 109, И. е с прекъснати здравноосигурителни права от 2016г. Видно от искания за вписване на възбрани / стр.108 и 109/ към 2010г. е имал е задължения към Д.Б. за 28 622 лв. и към 09.03.2015г. към ТД на НАП 10 566,79 лв. Видно от справката за изпълнителни дела срещу В.И. към 07.05.2021г., срещу него е имало 13 изпълнителни дела, от които 4 са свършени и прекратени към тази дата. В тази връзка би следвало да се изясни кои от задълженията на И. по тези изпълнителни дела са били налични към датата на сключване на договора за заем за да се прецени имал ли той реална възможност да върне заема в посочения в договора срок или това е било обективно невъзможно. На трето място не е коментирано по-нататъшното поведение на В.И., който започнал да сочи различни неверни оправдания за забавата да реализира поетите от него по договора за заем ангажименти. Видно от показанията на Н.С., В.И. продължавал да поддържал у него увереност, че ще му върне сумата, въпреки че не е имал обективна възможност за това като му обяснявал, че ще извърши СМР на други обекти, ще продаде наследствена с брат му земеделска земя.

Посочените по-горе обстоятелства, е следвало да бъдат подробно обсъдени, а доказателствата, относими към тях - обстойно анализирани в тяхната съвкупност, а при възможност да се съберат и нови такива по усмотрение на разследващите.

Въззивният състав намери, че постановлението на прокурора като непълно и необосновано подлежи на отмяна, до какъвто извод е достигнал и РС, поради което и неговото определение следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1526 от 27.07.2022 г. по ЧНД № 2381/2022г. по описа на PC Бургас, с което е отменено постановление на прокурор от РП- Бургас от 17.06.2022г. за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство №

1/20г. по описа на ОД МВР5

Бургас, пр. пр. № 8806/19г. на БРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6