Решение № 162 от 20.05.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Варна, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20213001000454 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на ЕЛ. К. СТ. от гр.Балчик срещу решение № 260066 от 13.05.2021г. по търг.дело № 250/19г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което са отхвърлени предявените от нея срещу ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София осъдителни искове за сумата 50 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 29.05.2019г., ведно със законна лихва за забава, считано от 08.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението и за сумата 3 209.45лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, причинени от настъпването на същото ПТП, както и е осъдена да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Оспорва извода на съда, че удар между велосипеда и леката кола не се е осъществил, като вероятно пострадалата се е стреснала от автомобила и е загубила равновесие. Твърди че тези изводи на съда не са основани на 1 събраните по делото доказателства.

Оспорва извода на експертизите че липсва удар между ППС, тъй като е напълно възможно велосипедът да не остави следи по автомобила. Твърди че отговорността на водача на автомобила може да бъде категорично установена.

Позовава се във въззивната жалба на установени в експертизите факти, като ги съпоставя с гласните доказателства на водача на автомобила Ж.. Твърди че заключението на експертите по двете експертизи, че липсва удар между ППС и настъпването на произшествието се дължи на загубата на контрол от страна на велосипедистката е напълно необоснован, тъй като за него липсват всякакви доказателства, данни и информация, а изводът е само предположение. Твърди че и двете експертизи са вътрешно противоречиви.

Излага че за да е налице ПТП, не е нужно да има удар. Достатъчно е действията на участниците в движението да са предизвикали вредоносните последици. Твърди че неправилно съдът не е назначил по делото тройна комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, която е от значение за изясняване на обективната истина в процеса.

Излага подробни съображения за установените в производството пред първата инстанция неимуществени вреди, за които твърди че не са били обсъдени и взети предвид от съда.

Моли съда да отмени обжалваното от него решение и да постанови друго, с което предявените от нея искове да бъдат уважени изцяло, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна ЗК „Бул Инс“ АД със седалище гр.София в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от ЕЛ. К. СТ. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. и за обезщетение за имуществени вреди в резултат на пътно2 транспортно произшествие на 29.05.2019г., причинено виновно от Д. Г. Ж. при управление на лек автомобил с рег.№ ТХ 5377 АН, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва.

Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Ж. вреди при управлението на лекия автомобил.

Установено е от въззивния съд, че образуваното досъдебно производство №117/2019г. по описа на РУ на МВР-Балчик е прекратено.

Поради което и изцяло в компетентността на гражданския съд е да установи елементите на фактическия състав на деликта.

По механизма на ПТП:

От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 240р4658 от 26.06.2019г., протокол за ПТП № 1597714 от 18.06.2019г., събраните пред първата инстанция гласни доказателства – показанията на свидетеля Д.

Г. Ж., водач на автомобила, обясненията на въззивницата С., дадени в съдебно заседание, и от заключението на приетите от първата инстанция съдебно автотехнически експертизи, въззивният съд приема за установен следния механизъм на пътно-транспортното произшествие: ПТП е настъпило на 29.05.2019г. около 10.30 часа в гр.Балчик на ул.“Христо Ботев“ при кръстовището с ул.“Асен Петков“ при сухо време и ясна видимост.

Въззивницата С. е управлява велосипед по ул.“Христо Ботев“, посока центъра на града. В същата посока зад нея се е движил лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ ТХ 5377 АН, управляван от свидетелката Ж.. В района на супермаркет „Аквилон“, водачът на лекия автомобил е предприел маневра изпреварване на движещата се пред нея велосипедистка и веднага след това маневра завой на дясно по ул.“Асен Петков“. Не е установено по безспорен начин по делото настъпването на удар между автомобила и велосипедистката. Няма установени следи от удар върху лекия автомобил. В резултат на критичното сближаване между двете пътни превозни средства велосипедистката е 3 изгубила контрол върху управлявания от нея велосипед и е паднала върху пътното платно.

Съобразно легалната дефиниция на пътно-транспортно произшествие, дадена в § 6 т.30 на ДР на ЗДвП пътнотранспортното произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, поради което и независимо че по делото не е установен удар между лекия автомобил и велисипедистката, въззивният съд намира че е налице пътно-транспортно произшествие. Виновен за настъпването му е водачът на лекия автомобил „Пежо 307“ Ж., която след като е възприела движещата се пред нея велосипедистка е предприела последователни маневри изпреварване и завиване на дясно в нарушение на нормата на чл.25 от ЗДвП, като не се е убедила, че няма да създаде опасност за велосипедистката, която се е движила пред нея, както и не е съобразила извършваната от нея маневра с нейното положение, посока и скорост на движение. На следващо място е налице и нарушение на задължението по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП, съобразно което водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. В резултат на тези нарушение е допуснато критично сближаване между двете пътни превозни и средства, довело до загуба на управление от страна на велосипедистката и падане.

По размера на обезщетението:

От приетите от първата инстанция писмени документи и съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице неврохирург, обективно и компетентно дадена, и кредитирана от въззивния съд изцяло, въззивният съд приема за установено, че в резултат на пътно-транспортното произшествие велосипедистката С. е получила закрита гръбначно – мозъчна травма без неврологичен дефицит, изразяваща се в компресионна фрактура на тялото на втори поясен прешлен. Извършена е фиксираща оперативна интервенция с обща анестезия, като е направена късосегментна педикуларна фиксация едно ниво над и едно ниво под фрактурирания прешлен. Посочено е от експерта, че след тази интервенция оздравителният следоперативен процес е по- 4 продължителен и болезнен, а възстановителният период по отношение на оперативната рана трае няколко месеца. Установено е че в момента на травмата и след нея пострадала е търпяла силни болки в кръста. Силни болки в оперативната рана е изпитвала и след оперативната интервенция до окончателното зарастване на тъканите. Посочено е от експерта, че и към момента са налице оплаквания от болки в кръста и дискомфорт поради фактическото обездвижване на три лумбални прешлена, като се очаква тези болки и дискомфорт да продължат и в бъдеще. Посочено е от експертизата, че формално възстановителният период е приключил, но ограниченията в движенията на фиксираните три лумбални прешлена, които причиняват болка и дискомфорт при извършване на обичайни движения като ходене, стоене прав и навеждане не подлежат на възстановяване. Установено е от експертизата, че вероятните дегенеративни възрастови промени в гръбнака на ищцата не биха повлияли съществено на травматичната генеза, лечението и възстановителния период.

От показанията на разпитания по делото свидетел Б. Р. Ч., живеещ на съпружески начала с пострадалата С., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво, кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено че Елена продължително време е изпитвала много силни болки. Първоначално тя е била на легло и не е могла да се грижи за собствените си хигиенни и битови нужди и имала нужда от помощ за всичко. И към момента, когато е в седнало или наведено положение изпитва болка в мястото на операцията. След произшествието е променена, работи по-малко, станала е много по-внимателна.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 40 000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от С. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е преживяла в резултат на претърпяното на 29.05.2019г. пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищцата е била на 70 години. За да определи този размер съдът 5 изхожда от получената травма – закрито счупване на гръбначния стълб в поясната област, наложило оперативно лечение. Възстановителният период е продължил до година, но ограниченията в движеният на фиксираните три лумбални прешлена, причиняващи болки и дискомфорт при извършване на обичайни движения като ходене, стоене прав и навеждане не подлежат на възстановяване и пострадалата ще търпи до края на живота си.

По иска за имуществени вреди:

Представени са доказателства за заплатени от въззивницата С. медицинско изделие – тораколумбална гръбначна стабилизация за едно ниво на стойност 3 110лв., както лекарства на стойност 41.45лв. и потребителска такса в размер на 58лв. От обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание на 06.10.2020г., въззивният съд приема че същите са необходими и са във връзка с проведено лечение на С..

По възражението за съпричиняване:

В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.