Решение № 192 от 12.08.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Девня, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20233120101286 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869, против Л. Н. Л., ЕГН **********, относно вземане на ищеца против Л. Н. Л. в размер на 1600 лв. главница по договор за паричен заем №625923/26.01.2022г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането Обстоятелствата, от които произтичат претенциите на ищеца, са :

На 26.01.2022 г. е сключен договор за паричен заем №****г. между СИТИ КЕШ ООД като кредитор и Л. Н. Л. като кредитополучател. Договорът е сключен въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем. Договорът за заем е сключен съобразно законовите разпоредба на Закона за потребителския кредит. Заемателят съобразно установената форма за кандидатстване от заемодателя е предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт. По този начин е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със СИТИ КЕШ ООД. Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит са описани и в предоставените на заемателя от заемодателя погасителен план, стандартен европейски формуляр и тарифа към договора за паричен заем, с които заемателят се е съгласил изрично и безусловно. Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на заемателя във връзка с паричните задължения към СИТИ КЕШ ООД, като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията, е в погасителен план към договор за заем №625923. Сумата е получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора, като договорът служи за разписка за 1 получената/предадената сума. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми. Предвид това дружеството е депозирало заявление по чл410 ГПК срещу длъжника и е образувано ч. гр. д. №808/2023г. РС Девня е издал заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК , като за заявителя е възникнало правото по чл.415 ГПК да предяви установителен иск .

С оглед изложеното се моли за уважаване на така предявения иск Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника, са :

В срокът по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв.

И. Я. от САК. Излага, че липсват твърдения в исковата молба, а и липсват документи, от които да е ясно, има ли погасени суми от длъжника и какъв е техният размер. Оспорва сумата да е била предадена на ответника в брой и поради това между него и ищеца не е възникнала облигационна връзка. Твърди, че всички страници от договора за кредит, от стандартния европейски формуляр , формуляр по лоялна програма Сити кеш клуб, Тарифа за таксите за допълнителни услуги, които не съдържат подпис на потребителя не обвързват същия. Възразява, че посочения ГПР е недействителен съгласно чл.22 ЗПК. Твърди, че ГПР по процесния договор за кредит включва и други суми извън разходите за възнаградителна лихва – например за неустойки и други и поради неточното посочване размера на същия потребителят следва да върне само предоставената в заем главница.

Доказателствата по делото са писмени, изслушано и прието по делото и експертно заключение по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Р. С..

Съдът намира установителия иск по чл.422 ГПК за допустим, като предявен от заявителя против длъжника в заповедното производство в указания от съда срок.

От представените по делото доказателства се установява, че на *****. между заемодателя и ответника-заемополучател е сключен договор за заем №*** По силата на този договор Заемодателят е одобрил и предоставил на Заемателя заем в размер на 1600 лева.

Договорено е, че срещу предоставената в заем сума, Заемателят се задължава да заплати месечен лихвен процент в размер на 40,05 %,. Общият размер на годишния процент разходи съгласно договора е 48,42%. Договорено е също заемът да бъде изплатен чрез ежеседмични погасителни вноски – 3 х 53,40 лв и 7 х 260,09 лв, като датата на първото плащане е 28.02.2022г., а датата на последното плащане - 28.11.2022г. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от договора при подписване на договора ответникът удостоверява получването на сумата в брой, като договора служи за разписк , удостоверяща получаването на заемната сума от страна на кредитополучателя. Съгласно Решение №123/2012г. по гр.д.№ 959/2011г. на 3-то гр.отд. на ВКС изявлението за получаване на паричната сума в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер, което съдът съобразява при оспорване на засвидетелствания от длъжника факт. При спорно тълкуване на условия или други модалитети по заема, обективиран чрез попълване на на бланков договор от значение 2 е попълненото, а не непопълненото съдържание на бланката, както и скрепеното с подпис свидетелстващо изявление, че заемодателят предава на заемателя сумата. С чл. 5 от договора е поставено изискване кредита да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчителство, а именно едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. В чл. 11 от договора, е посочено, че заемателят е декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията н договора за кредит, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1779, 17 лева, дължима на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 1 към договора. Съгласно изслушатата и приета по делото съдебно счетоводна експертиза длъжникът е правил плащания по кредита в периода 29.03.2022г. – 30.03.2022г. , като по процесния договор са погасени общо 816 лева. Няма данни ищецът да е отнасял извършените плащания от ответника по главницата и н тази връзка размера на непогасената главница по процесния договор за кредит е 1 600 лв. Погасяванията във връзка с неустойката по чл.11 от договора са в общ размер от 575,15 лева. Ако същата сума би се използвала за погасяяване задълженията за галвница и за лихва по процесния договор за кредит, то дължимия остатък по главницата би бил в размер на 1 284,95 лева. Съдебният експерт сочи, че ГПР в размер на 48,42 %, вписан в договора, към датата на неговото подписване – 26.01.2022г. , не надвишава 5 – кратния размер на законната лихва. Ако при изчисляване на ГПР в погасителните вноски се включат предвидените в чл.11 от договора неустойки, то размера на ГПР би се променил на 763, 60 %, което надвишава 5 – кратния размер на законната лихва.

Съдът намира, че съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК - съдържа дата на сключването; вид на предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на договора; общия размер на кредита и начин на усвояването му; фиксиран размер на лихвения процент; размер на ГПР, погасителен план, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски;

Установи се от изслушаната и приета по делото експертиза, че Л. Н. Л. не е изпълнил задължението, което е поел по договора, като не е заплащал погасителните вноски по кредита след м.03.2023г.. Последната вноска по договора е с падеж 28.11.2022г, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда съгласно чл. 235, ал.3 ГПК и поради това съдът приема, че с настъпване на падежа на последната погасителна вноска, на 28.11.2022г. вземането по договора за кредит за главница е изискуемо. Съгласно изслушаното и прието 3 по делото експертно заключение по съдебно счетоводната експертиза уговореният в процесния договор ГПР не надвишава 5 пъти размера на законната лихва към датата на подписване на договора Що се касае до уговорената в чл. 5 от договора клауза за неустойка за непредставяне на обезпечение, същата е нищожна, тъй като излиза извън типичната й функция за обезщетение на вредите от неизпълнение на поетите насрещни задължения по договоре. Налице е голяма степен на вероятност кредитополучателя, който не разполага с парични средства и иска отпускане на кредит, изобщо да не е в състояние да осигури гаранцията в краткия тридневния срок, а и изобщо за целия срок на договора. Така кредиторът си гарантира получаване на допълнителна парична сума, почти равна на размера на главницата. Нищожността на неустоечната клауза обаче не влече недействителност на целия договор за кредит. Тъй като вещото лице е установило, че ответникът е заплатил по договора сумата от общо 816 лв., тъй като неустойка не се дължи, след приспадането на платената сума към непогасените задължения по договора, остават дължими 1284,95 лв. – главница, за която сума така предявеният иск следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца по делото сумата от 442,41 лева общ сбор на разноски за настоящето и за заповедното производство съобразно уважената част от иска. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП. С оглед изхода на делото ищцовата страна следва да заплати на ищеца по делото сумата от 98,45 лева разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска. Съдът намира възражението на ищцовата страна за прекомерност на претендираното адвокатско възражение за неоснователно, доколкото размера на същото от 500 лева е съобразен с фактическата и правна сложност на делото

Съгласно изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск с основание чл.422 ГПК, че Л. Н. Л., ЕГН **********, съдебен адрес в гр. София, 1680, бул. “ Гоце Делчев “ бл.15, вх. А, партер, дължи на СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869, със съдебен адрес в гр. София, ул. “ Славянска “ №29, ет. 7 , сумата от 1284,95 лева / хиляда двеста осемдесет и четири лева и 95 стотинки /, представляваща главница по договор за паричен заем №625923 от 26.01.2022г.., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК – 01.08.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 808/2023г. по описа на РС Девня , като отхвърля иска за главница разликата над уважения размер от 1284,95 лева до претендирания размер от 1600 лева.

4

ОСЪЖДА Л. Н. Л., ЕГН **********, съдебен адрес в гр. София, 1680, бул. “ Гоце Делчев “ бл.15, вх. А, партер, да заплати на СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869, със съдебен адрес в гр. София, ул. “ Славянска “ №29, ет. 7 , сумата от 442,41 лева / четиристотин четиридесет и два лева и 41 стотинки/, представляваща направени в настоящото производство и в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК 202531869, със съдебен адрес в гр. София, ул.

“ Славянска “ №29, ет. 7 , да заплати на Л. Н. Л., ЕГН **********, съдебен адрес в гр.