Решение № 366 от 18.05.2022, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Кюстендил, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20211520100947 по описа за 2021 година

„A 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ***, съдебен адрес: гр.

София, ***, хотел „Рила“, офис № 411, е предявило против „ДИ КАР“ ЕООД, ЕИК 109608542, със седалище и адрес на управление: с.

............, представлявано от управителя ПЛАМЕН МИЛЕНКОВ, искове по чл.422 от ГПК за установяване, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 522,01 лв., от които 57,77 лв. месечни такси за потребление за използвани услуги по договор М4915584 за периода от 23.10.2018г. до 22.12.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, както и 464,24 лв. неустойка за неизпълнение на цитирания договор, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, тъй като всички дължими суми към ищцовото дружество били заплатени, съответно не се дължи и неустойка.

1

Прави възражение, че ръкописно положеното име и подпис в Анекс от 16.03.2018г. и Приложение № 2 към договора не са записани от представителя на дружеството.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен Договор № 5004721325 от 29.03.2016г., сключен между „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, понастоящем „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, и „ДИ КАР“ ЕООД /л.4 и 5 от делото/, чрез И. П. И. – изрично упълномощен от управителя на дружеството представител /л.9 и 10 от делото/, „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД /„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ се е задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, при Общи условия за взаимоотношенията с абонатите, на „ДИ КАР“ ЕООД услуги, които да се заплащат съгласно избрания от абоната тарифен /абонаментен/ план, посочен в Приложение № 1 към договора. С представеното по делото Приложение № 1 от 23.06.2016г. /л. 6-8 от делото/ се установи, че договорът е сключен за срок от две години /24 месеца/ и са активирани тарифни планове „МТЕЛ АУТО КОНТРОЛ“ за номера *** и *** с месечна абонаментна такса в размер на 16,58 без ДДС. Съгласно договора, услугите се заплащат при условията на договора и на общите условия на доставчика /т.5.5 от договора/.

Ищецът е представил Общите условия за взаимоотношенията между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и абонатите/потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE /л.18-29 от делото/. В т. 54.1 от Общите условия, А1 има право едностранно да прекрати договора за услуги при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане. Според т.54.12 от Общите условия, договорът се счита едностранно прекратен от страна на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дни. В т.9.1.1. от Приложение № 1 е описано, че договорът влиза в сила след изтичане на седем дни от подписването му, т.е. при подписан договор на 29.03.2016 г., същият влиза в сила на 05.04.2016г.

С Анекс към договора от 16.03.2018г. /л.11 от делото/, срокът на договора за мобилни услуги е удължен до 28.03.2020г., като анексът е подписан от служител на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и управителя на „ДИ КАР“ ЕООД.

2

В представеното Приложение № 2 към договор № 5004721325 /л.12 от делото/ е посочен списък на телефонните номера, активирани по Приложение №1 към договора, както и тарифните планове и пакети, активирани по тях.

Ответното дружество е представило разходен касов ордер №10/ 28.03.2018г.

/л.54 от делото/ и фискален бон с издател „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД за заплащане на сумата от 222,23 лева в полза на ищцовото дружество /л.55 от делото/.

С исковата молба са приложени и приети като доказателства по делото 2 бр. фактури, а именно фактура № 0383052411 от 26.11.2018 г . и фактура № 0384690796 от 28.12.2018г., всяка от която на стойност от 39,79 лева с ДДС /л.13 и 14 от делото/.

По делото са представени и два броя сметки с дата на издаване 06.01.2019 г.

/л.16 и 17 от делото/, с които са начислени в полза на ищцовото дружество два броя неустойки с размер на всяка – 232,12 лева.

По делото са допуснати и приети три броя съдебни експертизи.

По първата от тях, съдебно-почеркова по своя характер, извършена от в.л.

В.С. – експерт-криминалист, се установява, че почеркът и подписите, положени под ръкописно изписаните имена на П.И.М. в горния десен ъгъл в Анекс към договор № 504721325 от 16.03.2018г., на гърба на лист 11 от делото, както и под ръкописно изписаните имена П. И.М. в долния десен ъгъл на Приложение №2 към договор № 5047721325 от 16.03.2018г., лист 12 от делото, сключени между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и „ДИ КАР“ ЕООД не са на лицето П. И. М., ЕГН **********, а са изписани от друго лице.

От втората експертиза - съдебно-техническа, извършена от в.л. д-р инж.

Б.Х., се установява, че в системата на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД съществува договор между ищеца и ответника, сключен на 29.03.2016г. В софтуерната система на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД съществува договор с дружеството „ДИ КАР“ ЕООД, ЕИК 109608542, партида 107044189, ID на клиент 504721325 Предоставяни са два броя услуги „Мтел ауто контрол“ от „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, в сътрудничество с „ДЖИ ПИ ЕС БЪЛГАРИЯ“ АД за номера *** и ***, със срок на действие – 24 месеца, с месечна абонаментна такса в размер на 16,58 лева без ДДС. През периода 23.10.2018г. – 22.12.2018г. не е бил прекратен договорът между страните по делото. Услугите са предоставяни до 03.09.2018г. На 03.09.2018г. услугите са спрени частично – спрени са 3 изходящите съобщения. На 02.11.2018г. системата на ищцовото дружество е отчела спиране на услугите – обаждания и съобщения. На 06.01.2019г. е прекратен договора. С фактура от 27.07.2018г. е определен 15-дневен срок за плащане, като дължимата сума не е заплатена до 06.01.2019г. Втората фактура е издадена на 27.08.2018г., като не е заплатена до 06.01.2019г. На 28.08.2018г. е изпратено съобщение с предупреждение за частично деактивиране на услугите.

На 03.09.2018г. е частично деактивирана услугата и е започнал да тече 124дневния срок за прекратяване на договора. Трета фактура е издадена на 26.09.2018г., която не е заплатена до 06.01.2019г. Четвъртата фактура е издадена на 26.10.2018г., като не е заплатена до 06.01.2019г. На 02.11.2018г. са напълно деактивирани услугите, но договорът не е прекратен. Пета фактура е издадена на 26.11.2018г. с период на фактуриране 23.10.2018г. – 22.11.2018г. с начислени месечни такси, не е платена до 06.01.2019г. Шеста фактура е издадена на 28.12.2018г. с период на фактуриране 23.11.2018г. – 22.12.2018г. с начислени месечни такси, която не е платена до 06.01.2019г. На 06.01.2019г. са издадени две сметки по 232,12 лева за неустойки за всеки от номерата. На 06.01.2019г. договорът е прекратен. Сумите по фактури, издадени от 27.07.2018г. до 26.10.2018г. са платени на 06.02.2019г. след прекратяване на договора, като са останали непогасени суми по фактури от 26.11.2018г. и от 28.12.2018г. и сметката за неустойка от 06.01.2019г., които са предмет на делото. Според вещото лице, не е ясно как са зададени параметрите, според които работи програмата на ищеца и дали тези параметри са коректно зададени.

От заключението на в.л. С.Т. по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактури с номера

370051956/

26.03.2018г.,

371653718/27.04.2018г.,

373418765/30.05.2018г.,

375021179/26.06.2018г.,

376632687/26.07.2018г., 378239518/27.08.2018г., 379842379/ 26.09.2018г., 383052411/26.11.2018г.,

384690796/28.12.2018г.,

569669454/06.01.2019г.,

569669512/06.01.2019г. и 650733125/25.01.2019г. са осчетоводени от „А1 БЪЛГАРИЯ“

ЕАД.

Фактури с номера

383052411/26.11.2018г.,

384690796/28.12.2018г., 569669454/06.01.2019г., 569669512/06.01.2019г. и 650733125/25.01.2019г. не са осчетоводени от „ДИ КАР“ ЕООД. Вещото лице установява, че са налице забавяния на плащанията от страна на ответното дружество. За процесния период са издадени фактури на обща стойност от 897,73 лева. Погасената стойност от ответното дружество за периода е в размер на 375,72 лева, поради което останалата дължима сума е в размер на 522, 01 4 лева, дължими по фактури с номера

383052411/26.11.2018г.,

384690796/28.12.2018г., 569669454/06.01.2019г., 569669512/06.01.2019г. и 650733125/25.01.2019г. Сума в размер на 222,23 лева е постъпила в касата на ищцовото дружество на 28.03.2019г., с която са заплатени задълженията по фактури с номера

365090046/28.12.2017г.,

366840477/26.01.2018г.,

368449674/26.02.2018г. и 370051956/ 26.03.2018г., като заплатената сума е взета предвид при изчисляване на претендираното задължение. Според вещото лице, налице е забава от 124 дни към 06.01.2019г. – датата на предсрочно прекратяване на договора на основание т.54.12. от ОУ.

Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 57 9/2021 г. на КРС ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260262/29.03.2021 г., по силата на която е било разпоредено длъжникът „ДИ КАР“ ЕООД да заплати на заявителя “А1 БЪЛГАРИЯ ” ЕАД сумата в размер на 522,01 лв., от които 57,77 лв. месечни такси за потребление за използвани услуги по договор М4915584 за периода от 23.10.2018г. до 22.12.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, както и 464,24 лв. неустойка за неизпълнение на цитирания договор, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 25,00 лв. внесена държавна такса и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение.

Тя е била връчена на длъжника на 06.04.2021 г., който в срока по закон е депозирал възражение. Така, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като в срока по чл. 415 ГПК той е предявил настоящите положителни установителни искове.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта

5

С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение.

Производството при предявени искове по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира освен с общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство. Заради това в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството, за вземането, предмет на настоящата искова молба, против която е депозирано възражение по чл. 414, ал.

1 ГПК в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя - по реда на чл. 415 ГПК, са съответни на предприетото оспорване, респ. следва да се приеме, че е спазен срокът за предявяване на установителния иск.

Исковата претенция е допустима.

По основателността

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 228 ЗЕС

По делото не се спори, а се доказа и от представените писмени доказателства, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по индивидуален договор от 29.03.2016 г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Срокът на облигационната връзка е продължил 24 месеца след влизане в сила на договора – т.е. до 05.04.2018г.