Решение № 183 от 16.09.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Смолян , 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500258 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№

5458/12.06.2021г. от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК 203670940,депозирана чрез процесуалния представител юрисконсулт Цв. П., срещу Решение № 131 /05.05.2021г., постановено по гр.дело № 796/2019г.по описа на Смолянския районен съд, с което по исковете с правно основание чл.

422, във вр. с чл. 415 от ГПК, предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София 1335, район Люлин, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. е прието за установено по отношение ЕМ. ЗДР. К., ЕГН **********, от с. Сивино, общ.

Смолян, че съществува вземането на ищеца срещу ответника по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 132/05.06.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 417/2020 г. на СмРС за сумата от 2 051,75 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11265918, сключен на 04.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2020 г. до окончателното плащане на задължението.

1

Със същото решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани иска за главницата В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 2 051,75 лева до пълния предявен размер от 6 460,20 лв., както и иска за договорна лихва в размер на 776,81 лева за периода от 05.11.2017 г. до 05.03.2020 г. и иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 1 544,47 лева за периода от 06.11.2017 г. до 02.06.2020 г. Присъдени са направените разноски на страните съразмерно уважената и отхвърлената част от исковете.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ищецът. Във въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон на решението в частта,с която са отхвърлени претенциите на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу ЕМ. ЗДР. К. за сумата над присъдената обща главница по установителния и осъдителния иск в размер на 2051,75 лева до пълния претендиран размер от 6460,20 лева; за сумата от 776,81 лева възнаградителна лихва за периода от 5.11.2017 г. до 20.05.2020 г.; за сумата над 1544,47 лева обезщетение за забава.

По отношение приетата от контролирания съд липса на методика за изчисляване на ГПР излага оплакване,че в договора за кредит са посочени фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите, поради което изискванията на закона, касаещи референти стойности, индекси и методики, съответно допускания по променливи във формулата за изчисляването им са неприложими, доколкото към договора е приложен ясен погасителен план, без уговорки за промяна. Позовава се на практика обективирана в Решение № 923 от 30.11.2018 г. по в. т. д. № 1266/2018 г. на Окръжен съд - Варна;

Решение № 314 от 11.05.2017 по т. д. № 1092/2016 г. на Окръжен съд – Варна и Решение № 85 от 06.06.2019 г. по в. гр. д. № 157/2019 г.

Направено е и оплакване, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК по изчерпателен начин изброява компоненти, които съставят ГПР и не може да става дума за неяснота у потребителя за разходите, включени в годишния процент на разходите. В процесния договор, е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема и фиксиран годишен процент на разходите, което е посочено в чл. 3 от условията по договора, както и че началната дата на ГПР, датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни и е валиден за целия срок на договора, брой погасителни вноски, размер на погасителната вноска, дата на плащане на всяка от погасителните вноски, общ размер на всички плащания. Счита,че е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10. Позовава се на практика обективирана в Решение № 1431 от 4.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2160/2019 г. и Решение № 294 от 23.12.2019 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. N° 397/2019 г. Направено е и оплакване, че са уговорени в посочените проценти ГЛП и ГПР не надхвърля размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съдържа се общата сума, дължима от 2 потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, приложен е и погасителен план, подписан от двете страни, в който е посочен броят на погасителните вноски, падежа на всяка една от тях. ГПР се формира от всички разходи по кредита, включително и за възнаградителна лихва. За потребителя не са останали никакви скрити разходи или допълнителни такси, никакви неблагоприятни последици за длъжника не са настъпили от факта на незнанието на механизма на определяне на ГПР, тъй като всички искани сум са били обективирани в първа страница на договора.

На следващо място по отношение дължимата застрахователна премия се излага оплакване, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че застрахователния сертификат не представлява писмен договор за застраховка.

Жалбоподателят счита също така, че ищцовото дружество доказва дължимостта на застрахователната премия, тъй като по делото е представен като доказателство Сертификат № PLUS - 11265918, който удостоверява сключената застраховка. Съгласно чл.184 ал.1 изр.З от КЗ (2006г.) застрахователят по искане на застрахования издава застрахователно удостоверение, сертификат или друг писмен документ, удостоверяващ сключен застрахователен договор, а когато това е предвидено в закон задължително издава тези документи - Решение №184/07.04.2016 по дело №2744/2014 на ВКС, ТК, I т.о. На следващо място в мотивите си първоинстанционния съд е отбелязал, че безспорно е установен факта, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е заплатило премия на застрахователя в посочения от съдебно - счетоводната експертиза размер 1736 лв., което е установено и чрез постъпилият документ от трето не участващо лице по делото „Кардиф Животозастраховане Клон България“ КЧТ. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени Решение от 05.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 20205440100796, по описа на Районен съд Смолян в частта, в която са отхвърлени претенциите на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу ЕМ. ЗДР. К. за сумата над присъдената обща главница по установителния и осъдителния иск в размер на 2051,75 лева до пълния претендирай размер от 6460,20 лева; за сумата от 776,81 лева възнаградителна лихва за периода от 5.11.2017 г. до 20.05.2020 г.; за сумата над 1544,47 лева обезщетение за забава Претендира съдът да присъди направените разноски в хода на настоящото производство разноски за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение в размер на 250,00 лв.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЕМ. ЗДР. К., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Поддържа се също така неоснователност на твърденията в жалбата,че в договора за кредит са посочени всички изискващи се по закон данни относно формирането на ГПР в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , като счита изводите на съда за наличие на основание по чл. 10 ал. 1 ЗПК за недействителност на целия договор обосновани и в съответствие със закона. Поддържа неоснователност на оплакванията в 3 жалбата и относно отхвърленото искане за заплащане на главница до размера на 6460,20 лв., за периода от 20. 08 .2017 г. до 20 05 2020 г.,с твърдения, че до този момент ответникът е извършвал плащания,които съдът е установил и зачел. Същото се отнася и по отношение на претендиралата договорна лихва в размер на 776,81 лв. за периода 20. 01. 2018 г. до 20.05. 2020 г .,тъй като същата е начислена върху несъществуваща главница или поне неправилно завишена със застрахователната премия, такса ангажимент и други незаконно добавени плащания.Предлага съдът да потвърди решението,което е в съответствие със закона и съдебната практика относно потребителските отношения.

В съдебно заседание жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК 203670940 редовно и своевременно призован не изпраща представител.В писмена молба се поддържа подадената въззивна жалба изцяло.

Въззиваемият ЕМ. ЗДР. К., ЕГН **********, от с. Сивино, общ.

Смолян редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от адв.Б. Мл., който поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, отговаря на изискванията на чл. 261 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

При произнасяне по спора, въззивният съд съобрази следното:

От фактическа страна при разглеждане на делото от районен съд е установено, че на 04.05.2015 г. между между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ЕМ. ЗДР. К. е сключен договор за кредит PLUS-11265918 , съгласно който посоченото дружество е предоставило на ответника потребителски кредит от 10 000 лв., който същият е следвало да върне ведно със застрахователна премия 3 360 лв., такса ангажимент 350 лв., платим на 60 погасителни вноски с падеж 20-то число на месеца, с размер на всяка месечна вноска от 273,42 лв., с дата на първа вноска 20.06.2015 г. и 20.03.2020 г.краен падеж и обща стойност на плащанията 16 405,20 лв.; с ГПР 13,04 % и лихвен процент 10,79 %, който е фиксиран за срока на договора. В чл. 5 от договора е предвидено обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата на всяка погасителна вноска, ведно с разноските за събирането на кредита (за телекомуникационни услуги, напомнителни писма или други) по преценка на кредитора. Договорена е предсрочна изискуемост на кредита при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 3 360 лв., съгласно т. 2 от условията на договора е разделена на равен брой вноски, 4 съответстващи на броя на вноските по кредита и е част от всяка месечна погасителна вноска. Таксата ангажимент задължава кредитора да фиксира лихвения процент за целия срок на договора и се заплаща при усвояването на кредита.

На същата дата -04.05.2015 г. между страните е подписан и сертификат за застраховка „Защита на плащанията“, пакет защита на плащанията и злополука, и комбинирана защита, сключена с „Кардиф Животозастраховане, клон България“с който ответникът се е съгласил при настъпването на застрахователно събитие застрахователното плащане да бъде извършено в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, а видно от представеното платежно нареждане от 05.05.2015 г. (л. 64) „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е превело по сметка на ответника в „Алфа Банка“ – клон София сумата от 9 650 лв. по същия договор за кредит.

По силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) № Д-17-00142-1/27.07.2017 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията на продавача от длъжници, произтичащи от договорите за кредити, посочени в приложение № 1 към договора, заедно с всички привилегии, обезпечения, изтекли лихви и др. принадлежности. Видно от приложение № 1/09.08.2018 г. към договора за цесия, с посочения договор за цесия е прехвърлено и вземането „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД към ответника Е.К. (под № 61 в приложението) в общ размер от 7 651,40 лв., от които остатък от главницата към 09.08.2018 г. – 6 460,20 лв.; 776,81 лв. остатък договорна лихва към 09.08.2018 г.; 414,39 лв. остатък лихва за просрочие към 09.08.2018 г.

С потвърждение за сключена цесия на основание § 7, ал.7 продавачът – цедент „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е потвърдил, че в качеството си на кредитополучател по договор за паричен заем е прехвърлил на ищцовото дружество кредитите по Приложение № 1/09.08.2018 г. към договор за цесия от 27.07.2017 г., сред които е и този с длъжника – ответник, потвърждава, че е получил договорената покупна цена от съгласно договора за прехвърляне на вземания. С § 7, ал. 8 от договора за цесия продавачът е упълномощил купувача с правата да уведомява длъжниците за цесията и да направи изрично пълномощно за това. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по прехвърлените вземания за извършената цесия с писмените пълномощни на (л. 32 и 33).