Решение № 5391 от 03.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5391 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. С.а Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. С.а Владимирова Гражданско дело № 20241100101304 по описа за 2024 година

Предявен е иск с пр. квалификация чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

Софийски Градски съд е сезиран с искова молба от Р. Б. М., с ЕГН ********** срещу Столична Община, с която се предявяват искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от множествени счупвания на подбедрицата, в следствие на спъване, загуба на равновесие и падане на дясната страна, в разбита и разрушена тротоарна настилка по десния тротоар на бул.

„Добринова Скала“ с посока на движение от бул. „Петър Дертлиев“ към бул. „Царица Йоана“, пред *******, като вредите са причинени от непозволено увреждане, изразяващо се в неподдържане в изправност на тротоарна настилка в гр.София, както и да заплати сума в размер на 1380лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, за стойността на а 1/3 семитубуларна плака за глезен комплект с винтове, непокриваща се от здравната каса, ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждането на 15.01.2024г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Столична Община, с който предявения иск се оспорва по основание и размер. Сочи се, че в ИМ не е посочено точно място на настъпване на твърдяния инцидент, като отбелязват, че бл.402 е разположен в ПИ частна собственост и е с шест самостоятелни входа, като липсата на посочване по-конкретно на мястото на увреда затруднява значително защитата на ответника. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка, сочи се недоказаност на механизма на настъпване на увредата. Претендираното обезщетение е счетено за прекомерно и не съобразено с действително понесените вреди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото от страна на ищеца, като приложения към исковата молба са 1 представени медицински документи, които са обсъдени от допуснатата по делото медицинска експертиза, поради което същите не следва да се обсъждат отделно, но следва да се отбележи, че установяват травматични увреди на ищцата, посочени в исковата молба към относимия период.

Представена е Фактура № 7000052148 от 17.01.2024 г., ведно с фискален бон № 0027691 от 17.01.2024 г. за сумата от 1380.00лв. за стойността на семитубуларна плака за глезен, комплект с винтове, в която като получател е посочена ищцата Р. Б. М., а като издател – УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. От Протокол за вложени медицински изделия, на стр.17 от делото, се установява, че плаката и винтовете, стойността на които е определена във фактурата и заплатена, видно от представения фискален бон, са били използвани при операцията на Р. М..

По делото е изслушана СМЕ, съгласно която се установява, че на 15.01.2024г., при процесния инцидент, ищцата е получила триглезенно счупване на дясна глезенна става. Медикобиологичния характер на увреждането е определен като трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок повече от 30 дни.

Посочено е, че при ищцата е проведено оперативно лечение на счупването, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза- плака и винтове, който според вещото лице е съвременния начин на лечение на такъв вид увреждания. Посочено е, че механизмът на получаване на този вид травми е усукване /подгъване/ на ходилото навътре, при което се уврежда глезенната става.

Заключено е, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид травми е около 6 месеца. През този период, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 30 дни, болките са били с по-голям интензитет. Посочено е, че тъй като счупването е вътреставно за глезенната става, то има и увреждане на ставния хрущял, което е предпоставка за болки при натоварване и смяна на времето. Възможно е и да няма пълно възстановяване на обема на движение на дясна глезенна става. При прегледа, извършен на 20.08.2024г., вещото лице е установил ограничен обем движение на дясна глезенна става, при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса, при норма 20 градуса. В съдебно заседание, при защита на заключението, вещото лице посочва, че с оглед давността на травмата, остатъчния дефицит е с траен характер, като функционалният проблем се изразява в това, че Р. М. не може да кляка нормално.

От анализа на представените по делото финансови документи, вещото лице е установил, че направения разход по фактура е във връзка с проведеното лечение на ищцата.

Съдът счита, че следва да се кредитира заключението на СМЕ, доколкото за извършването му са взети в предвид предоставени от ищцата документи, с които се установява безпротиворечиво, че е налице типично счупване на глезенна става поради усукване /подгъване/ на ходилото навътре.

За установяване на място на настъпване на увредата и интензитет на увредата, по делото са депозирани показания на свидетеля Е.М.М., който посочва, че сутринта, на 15.01.2024 г. съпругата м у тръгнала за работа и след около 15 мин. му се обадила, че е паднала и си е счупила много лошо крака. Той и синът им отишли да видят какво е станало, защото Р. плачела и пищяла от болка. Когато отишли на мястото, намерили Р.

М. седнала на земята. Свидетеля посочва, че тя изобщо не е могла да се изправи и някакво преминаващо момче й помогнало до седнало положение. Свидетелства за конкретното място, където е открил съпругата си - по пътя за работата й, от където 2 минава всеки ден, до бл. 402 в кв. „*******“, както и за състоянието на тротоара на който тя е седяла, когато е отишъл при нея - целия разбит и със заледявания. Посочва, че крака й бил обърнат и се виждали кости.

Свидетеля изрично посочва, че когато отишъл на мястото, Р. продължавала да седи на земята, защото не можела да се изправи и ако не били те двамата със сина им, за да я изправят и да я носят, тя е нямало как да стане и да се придвижи. Качили я в колата и я завели в „Пирогов“, приели я по спешност, установили счупване на три кости в глезена, била извършена оперативна намеса, с поставяне на остеосинтеза, която все още се намира в крака, престояла в болничното заведение 7-8 дни. Било й указано да не става в продължение на 40 дни. След прибирането си в къщи, лежала непрекъснато, не можела нищо да прави сама, имала нужда от чужда помощ – сутрин й помагал съпруга й, а следобед сестра й. Носели я до тоалетна, когато се налагаше й помагали да се къпе, носели й храна и вода, свидетеля се грижел за домакинството и децата им. След прибирането си, изпитвала силни болки и приемала много медикаменти, които й били предписани. Лекарите й насрочили рехабилитация около три месеца след операцията, за да може да започне раздвижване. Тя спазвала всички предписания на лекарите, ходела редовно на прегледи и на рехабилитация. Заявява, че съпругата му не се е възстановила напълно - когато ходи продължително време пеша крака й започва да се подува и трябва да спре, да изчака 15-20 мин. И след това да продължи; има отоци по крака; не може да седи права продължително време; може да кляка, но не може пълноценно да си свива крака заради имплантите; не може да се затича, не може да спортува, не може да ходи бързо. Посочва, че и психически е изживяла инцидента тежко.

Преди инцидента тя работела и била в болничен до юли-август месец на 2024 г.

След това опитала да се върне на работа, но понеже работи като продавачка в магазин и цял ден е на крак, кракът се издувал и я болял, поради което не можела да си изпълнява задълженията и заради това напуснала. Посочва, че мястото, където е настъпил инцидента, било ремонтирано в последствие.

По делото за установяване на състоянието на настилката в района на инцидента е изслушано заключение на СТЕ. Вещото лице след личен оглед и изготвяне на снимков материал посочва, че мястото на инцидента попада в имот с идентификатор ***, Общинска публична собственост, урбанизирана територия и с начин на трайно ползване -за първостепенна улица с площ 19323,00кв.м. Тротоарът е изпълнен с асфалтобетонова настилка. В участъка включващ мястото на инцидента между вход А и вход Б, пред ******* в ж.к.Люлин-4, вещото лице е установил големи пропадания на настилката, множество пукнатини, частично разрушаване с липсващ асфалтов слой и образували се в резултат на това високи ръбове. Вещото лице посочва, че при съпоставка на приложените по делото снимки и състоянието на място при огледа, се установява пълно съвпадение.

Посочено е, че съгласно „Наредба за градска среда на Столична община“, Приложение №8, Част II - Избор и полагане на настилки в пешеходните пространства, точка 2.1.1. Общи изисквания се сочи, че всички елементи на тротоара следва да формират една повърхност, която е безопасна и удобна за придвижване. Повърхността следва да е устойчива на износване и да не създава условия за подхлъзване при ходене, което не се установявало в тази зона на тротоара, в която е настъпил инцидента.

От свидетелските показания, изслушаната СТЕ и представения от ищеца и вещото лице снимков материал се установява точно мястото, където ищцата е 3 претърпяла злополука. Действително свидетелят М., не е присъствал на падането на ищцата, но обстоятелството, че в съвсем кратък времеви интервал след излизането на съпругата му за работа, същия я е намерил на конкретно място, седнала върху тротоара, без да може да се изправи сама и с налично счупване на глезена, обуславя извода, че Р. М. е претърпяла инцидент именно на мястото, където е намерена. От СТЕ се установява влошено състояние на настилката на конкретното място, като вещото лице установява наличие на ръбове, стъпването на които може да причини травмата, доколкото механизма на получаване на увредата, според вещо лице по СМЕ е усукване /подгъване/ на ходилото навътре. Механизмът на получаване на конкретното счупване на глезенна става, според вещо лице по СМЕ, е един и от свидетелските показания и констатираното местоположение на ищцата и състоянието на тротоарната настилка, установено от вещо лице Т., следва да се приеме, че това стъпване на криво е станало именно на мястото, където ищцата е намерена да седи.

От показанията на св.Е. М. и от направения оглед от вещо лице по СТЕ е видно, че тротоарът е публично място, в границите на урбанизираната територия на гр.София, поради което Съдът намира, че за поддръжката му и осигуряването на безопасното му ползване отговорност носи Столична Община. Извод за собствеността на тротоара и задължението Общината да го стопанисва и поддържа се прави и от разпоредбите на Закона за пътищата /ЗП/. Съгласно чл.3, ал.3 от ЗП местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Съгласно чл.5, ал.1 и 2 ЗП пътищата имат следните основни елементи: обхват на пътя; пътни съоръжения и пътни принадлежности. Като е дадена и дефиниция за всеки отделен компонент и за обхват на пътя е прието, че това е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имот и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, към които са тротоарите, се осъществява от общините. Като не е поддържала тротоара в изправно състояние, безопасно за ползването му, Столична Община носи гаранционно-обезпечителна отговорност за вредите, които могат да настъпят при ползването на тротоара, причинени от неизпълнението на задълженията на служителите й да поддържат в изправност съоръжението. По делото се установи, че ищцата е стъпила на криво с единя крак, при придвижване по тротоар, настилката на който е в неизправно състояние. От страна на ответника не се представиха никакви доказателства, от които да се установява, че тротоара е изправно съоръжение. А от свидетелските показания е видно, че съоръжението е било поправено в по-късен момент. С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината за причинените вреди- налице е противоправно бездействие от страна на служители на общината за изпълнение на вменените на общината от чл. 31 от Закона за пътищата задължения за ремонтиране и поддържане на общинския път- нейна собственост /чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС/, част от който е тротоара, 4 находящ се до бл. 402 в кв. „*******“, между вх******* на блока.