Определение № 6121 от 24.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6519/2025
- Вид
- Определение № 6121
- Подписан
- 24.04.2026
- В сила
- 24.04.2026
- Състав
- Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6121 гр. Варна, 24.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110106519 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 22168/18.03.2026 г., подадена от ответника И. М. В., чрез процесуалния му представител – адв. К. М., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 562/16.02.2026 г. в частта му за разноските. В молбата се твърди, че присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение от 1000 евро са прекомерни и не отговарят на фактическата и правна сложност на делото, както и на материалния интерес по него. По изложените съображения моли разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на ищеца, да бъдат намалени на 766.94 евро /1500 лв./ В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът Д. Б. Д., чрез процесуалния му представител – адв. П. С., е депозирал отговор, в който е застъпено становище за неоснователността на искането.
Така депозираната молба съдът намира за допустима – същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от страна, притежаваща процесуална легитимация да стори това. Предвид допустимостта на искането, съдът намира, че същото следва да бъде разгледано по същество.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С постановеното по делото решение № 562/16.02.2026 г. съдът е уважил исковата претенция на Д. Б. Д. срещу И. М. В., с правно основание чл. 75 ЗС, като е осъдил ответника д а възстанови продължилото повече от шест месеца владение на ищеца Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В........, ул. „С” № .., върху поземлен имот с идентификатор ************* по КККР – гр. В., с площ 1071 кв. м., находящ се в гр. В., с. о. „Б. - С.“, при съседи ПИ №№ *********, *********, ******** ********** и **********, заедно с построената в него едноетажна сграда с идентификатор *********** с площ 10 кв. м., като му предаде владението върху тези имоти и премахне поставените от него катинар на входната врата откъм улицата /черен на цвят с надпис върху жълта пластина/ и табела с имената си /зелена правоъгълна пластмасова плоскост с приблизителни размери 65/50 см., върху която е закрепен ламиниран лист с надпис: парцел № ******** кв. м., И. В., закачена на сливово дърво, намиращо се на 7-8 метра срещу входната врата/.
Съобразно изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца са присъдени съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1038.35 евро – 38.35 евро заплатена държавна такса и 1000 евро - адвокатско възнаграждение. Присъденото адвокатско възнаграждение е било редуцирано, по редовно направено възражение от ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК от 2000 евро на 1000 евро.
Съдът, разглеждайки делото, не намира да са налице основания за преразглеждане на 1 постановеното решение в частта за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, т.е. следва да бъдат съобразени следните критерии: фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката.
Съобразявайки посочените предпоставки, съдът счита, че редуцираното адвокатското възнаграждение от 1000 евро напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде допълнително намалено, въпреки, че материалният интерес по него не е висок. Настоящото производство е образувано по вещен иск, който дефинитивно се характеризира с по-висока сложност. Делото се отличава с висока фактическа и правна сложност, по което са събрани множество доказателства и извършени голям обем процесуални действия. Процесуалните представители на страните са направили множество възражения, които съдът е разгледал и по които се е произнесъл. По делото са проведени две съдебни заседания, в които защитникът на ищеца е взел активно участие. Изслушани са четирима свидетели и са приети множество писмени доказателства. Не без значение е и обстоятелството, че адвокатският труд е високо квалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.
По изложените съображения, съдът счита, че не са налице предпоставки за допълнително редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца и обуславящи уважаването на молбата с правно основание чл. 248 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 22168/18.03.2026 г., подадена от ответника И. М. В., чрез процесуалния му представител – адв. К. М., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 562/16.02.2026 г. в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2