Решение № 1807 от 12.07.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1807 12.07.2019 г. гр. Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На десети юли две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТОЯН

МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова, като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 3251 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от „Термострой“

ООД против „САХОС ГРУП“ ЕООД и е за установяване на дължимост на сума, оспорена по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.

В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Преди първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца депозира становище, с което заявява, че след образуване на делото ответникът е направил плащане, с което е погасил изцяло претендираната сума, но тъй като е дал повод за завеждане на делото, моли съда да присъди на страната сторените от нея разноски, както в заповедното, така и в исковото производства.

В съдебно заседание ответникът се не се явява и не се представлява.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът изпълнява строително-монтажни работи, възложени от ответника, като за това са съставени протоколи, подписани от изпълнителя и възложителя („инвеститор“ в документите) – на 10.06.2016 г. за доставка и полагане на XPS и шпакловка по обръщане на прозорци, на стойност 574 лева без ДДС; на 30.04.2017 г. за доставка и изпълнение на топлоизолация 10 см до шпакловка, монтаж и демонтаж на скеле и наем на скеле, всичко на стойност 9093,50 лева. За двете суми са издадени и фактури (на 10.06.2016 г. и на 30.04.2017 г.), отново подписани от двете дружества, за сумата от 688,80 лева с ДДС, респективно за сумата от 10912,20 лева с ДДС.

На

15.01.2019 г. ответното дружество потвърждава, че дължи на ищцовото към дата 31.12.2018 г. сумата от 11 601 лева.

На

27.02.2019 г. ищецът подава до РС – Бургас заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „САХОС ГРУП“ ЕООД, като по него е образувано ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на този съд. На 28.02.2019 г. е издадена заповед за изпълнение в полза на „Термострой“ ООД за сумата от 11 601 лева главница. Ответникът депозира възражение в срок против издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът депозира искова молба по настоящото дело.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приложеното частно гражданско дело.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.258, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД от ЗЗД.

По общото правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК

– в този смисъл т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от

18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Допустимо е позоваването на правопогасяващи възражения, чийто ефект е настъпил както преди подаване на заявлението, така и след депозиране на заявлението и до приключване на съдебното дирене в исковото производство. В случая е налице признание на неизгоден за ищеца факт, заявено от неговия процесуален представител до приключване на съдебното дирене, че задължението, предмет на заповедта за изпълнение, е изцяло погасено от длъжника ответник, т.е. кредиторът ищец няма вземане.

Ето защо исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

Според чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е причинил завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да са налице едновременно. В настоящия случай ответникът отказва да плати доброволно задължението (обективирано в заповедта за изпълнение) и с това причинява предявяване на иска, поради което извършеното в хода на процеса изпълнение няма да го освободи от разноски, независимо че искът е отхвърлен поради плащането.

Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е, че основанието за присъждане на разноските е не непременно изходът на делото, а поведението на ответната страна – аргумент и от Определение № 688 от 2.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о.

Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът не е поискал присъждане на разноски, поради което и такива не са му присъдени със заповедта за изпълнение. Недопустимо е в исковото производство ищецът за първи път да иска присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението – в този смисъл мотивите към т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Ето защо разноски в заповедното производство не се дължат на „Термострой“ ООД, като изричен отхвърлителен диспозитив не следва да се постановява, защото претенцията за разноски не е иск.

За исковото производство ищецът има право на разноски в размер на 583 лева (283 лева доплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение).

Ответникът няма право на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Термострой“ ООД, ЕИК – *********, против „САХОС ГРУП“ ЕООД, ЕИК – *********, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.258, вр. чл.

266, ал.1 ЗЗД от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника съществуването на вземане в размер на 11 601 (единадесет хиляди шестстотин и един) лева, представляваща неизплатени възнаграждения с ДДС за извършени СМР, за които са издадени фактура № ***/10.06.2016 г. на стойност 688,80 лева и фактура № ***/30.04.2017 г. на стойност 10 912,20 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № ***/2019 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА „САХОС ГРУП“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на „Термострой“ ООД, ЕИК – *********, сумата от 583 (петстотин осемдесет и три) лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: (П)

Вярно с оригинала!

ММ