Решение № 70 от 25.01.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Кюстендил, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело № 20211520102022 по описа за 2021 година

„ОТП Факторинг България“ ЕАД,вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2, представлявано от ИлГ.Д.-М. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.М.М. е предявило против А. Б. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, *** иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи и следва да заплати на ищцовото дружество (като частен правоприемник – цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД) сумата в размер на 1048,91 евро – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 12.12.2008г, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и А. С., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.04.2021г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 09.12.2011 г. и изпълнителен лист от 12.12.2011г. по ч.гр.д. № 2979 от описа на Районен съд Кюстендил за 2011г.

Претендират се сторените съдебно - деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор като навежда подробни съображения досежно неоснователността на заявената претенция.

В съдебно заседание молбата се поддържа от ищеца и оспорва от ответника по съображенията в отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа стрА. следното:

Видно от приложеното към ч.гр.д. № 3979/2011 г. от описа на КРС заверено копие на Договор за кредит за текущо потребление от 12.12.2008г., е че такъв е сключен между ответника в настоящото като кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД, 1 като кредитодател, за сума в размер на 7500 евро, платима на 120 месечни погасителни вноски при уговорен лихвен процент – 13,45 %,ГПР – 14,98 % и с дата на краен падеж 12.12.2018г. (спр. приложения към договор погасителен план).

Вземането по процесния договор било обезпечено с поръчителството на Ц. С.

П. въз основа на сключен между нея и банката Договор за поръчителство от същата дата.

Приложени са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.

С Допълнително споразумение към Договор за кредит №

11/16537977/12.12.2008г. страните са постигнали договорености досежно параметрите на процесния кредит, като кредиторът се е отказал от вземането си за наказателни лихви в размер на 0,97 евро за периода 05.04.2011г. до 13.05.2011г.; остатъкът от дълга е определен на сума от 6720,51 евро, платима съобразно приложен към споразумението погасителен план и при уговорен ГПР – 14,72 % и лихвен процент – 13,45 %.

Видно от приложения договор за покупко-продажба на вземания от 06.01.2012 год., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Банка ДСК“ ЕАД, от една стрА. и „ОТП Факторинг България" ЕАД от друга, вземането към ответника, било прехвърлено на ищеца.

Представено е заверено копие на потвърждаване на цесията от стрА. на цедента (л. 14 от гр.д. 2149/2021г. от описа БРС).

Приложена е и Извадката от Приемо-предавателен протокол, съдържаща описание на процесното вземане на името на кредитополучателя А. Б. С..

Уведомление за извършената продажба на вземането е изпратено по реда на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД от стрА. на цесионера (надлежно упълномощен за това от цедента – спр. л. 15 от същото дело), с представено копие от обратна разписка, видно от която „пратката не е потърсена от получателя“.

Видно от заверено копие на Споразумение от 28.05.2013г., сключено между страните по делото, е че последните са се съгласили с това, че към 20.06.2013г. общият размер на дълга възлиза на 7316,36 евро (6517,27 евро – главница и 799,09 евро – лихва), платим съобразно приложен към споразумението погасителен план, както следва: - на 41 месечни вноски от по 100 евро всяка и последна изравнителна такава с падеж 20.10.2016г. – в размер на 5587,94 евро.

Със Споразумение от 07.06.2016г. страните се договорили, на осн. чл. 365 от ЗЗД, че към същата дата размерът на задължението на ответника е в размер на 6046,27 евро, платим съобразно приложен погасителен план на 55 месечни вноски, от които 54 в размер на 127,82 евро и последна изравнителна вноска в размер на 787,16 евро.

Уговореният краен падеж бил на дата 20.12.2020г.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната и изготвена от в. л. Ц. Х. съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 10071/14.11.2022г. В същата експертът е установил, че процесният кредит е изцяло усвоен, като на 12.12.2008г. сумата от 7500,00 евро е преведена по сметка на ответника С.. Вещото лице е отчело извършени по процесния договор и допълнителни споразумения погашения, както и преустановяване обслужването им на конкретни дати. Като видно от стр. 32 на заключението е, че преустановяване плащанията по последното сключено между страните споразумение от 07.06.2016г. е от дата 05.04.2021г. Посочило е още, че към 2 датата на депозиране на заявлението усвоената и непогасена главница възлиза на 6517,27 евро. Уговореният от старните лихвен процеснт от 13,45 % е формиран като сбор от базов лихвен процент от 6,19 % и стандартна надбавка от 7,26 %. Общият размер на паричните суми, които са постъпили за погасяване на кредита за периода от сключване на договора до датата на депозиране на исковата молба – 23.08.2021г., е определен на 14421,42 евро. Експерът, на база направени изчисления, вкл. в устно изложената пред съда част след направена корекция, е посочил, че няма надвнесени от ответника суми за лихви. Установено е, че базовият лихвен процент по кредита не е променян. Не е установен размер на надплатени суми, в т.ч. лихви. Проследено е движението на ЮРИБОР, ЛИБОР и ЛЕОНИА за посочения във въпроса период, като на база изложението на вещото лице по поставените от ищцовата стрА. и ответната такава въпроси е заключило в отговора на въпрос 17, че размерът на непогасената по договора главница (след като се вземе предвид първоначално договорената месечна вноска и първоначално определената лихва, ведно с направените от ответника погашения) възлиза на сума в размер на 1048,91 евро. В устно изложената пред съда част вещото лице е подчертало, че експертизата е изготвена при съобразяване с уговореното между страните в сключените допълнителни споразумения към процесния договор от 12.12.2008г. Посочило е, че при изключване и невземане предвид на посочените споразумения, то при общ размер на погашенията от 14421,42 евро, не би имало дължима сума за главница. В последния смисъл и при изготвена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от същото вещо лице с вх. № 153/06.01.2023г. е установено, че без снемане данните от сключените допълнителни споразумения общият размер на задължението възлиза на 13763,86 евро, при извършени погашения по кредитното правоотношение в общ размер на 14421,45 евро. Тоест, получена е разлика от 657,59 евро – надвнесена сума. В устно изложената пред съда част експертът е потвърдил, че посоченото изчисление е направено без да е отчетена забава при плащане, а така също и такси, капитализирА. лихва и т.н.

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 3979/2011 г. на КРС, в полза на кредитора – „Банка ДСК“ ЕАД, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 09.12.2011г. срещу ответника в настоящото, както и срещу поръчителя, за сумите, част от които са предмет и на исковата молба в настоящото производство. Поради оспорване вземането по заповедта заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

ОстА.лите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна стрА. следното:

По допустимостта:

Настоящите положителни установителни искове настоящият състав намира да са допустими, доколкото същите представляват продължение на проведено преди това заповедно производство, заповедта за незабавно изпълнение по което не е влязла в законна сила поради своевременното оспорване на вземането от длъжника. Изпълнена 3 е процедура по чл. 415 от ГПК, като именно в едномесечния срок по ГПК частният правоприемник на заявителя е инициирал настоящото исково производство. За пълнота следва да се посочи, че вземането макар и неидентично с това по процесната заповед, съставлява част от него, което не не се явява пречка за водене на делото – така т. 2а от ТР 4/2014г. по тълк. дело 4/2013г. ОСГТК, ВКС.

По основателността:

Не се спори по делото, че в хода на производството по ч.гр.д. № 3979/2011г. от описа на КРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 09.12.2011г. за суми, част от които са предмет на настоящата искова молба.

Ищецът в настоящото обосновава активната си легитимация по предявения иск на основание сключен с кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД Договор за цесия от 06.01.2012г. В последния смисъл ответникът е навел възражение за липса на легитимация на ищеца от водене на настоящото производство. Цитирал е съдебна практика, която настоящият състав намира за абсолютно неприложима към случая.

Всъщност възражението на С. в изложения смисъл се явява неоснователно поради противоречието му с даденото от ВКС с Тълкувателно решение № 4/2013г. по т. д. № 4/2013г. ОСГТК на ВКС тълкуване, а именно, че в хипотезата на частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл.

422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК (какъвто именно е настоящият случай, доколкото заповедта е издадена през 2011г., взамането е прехвърлено през 2012г., а исковте по чл. 415 вр. с чл. 422 от ГПК са предявени през 2021г.), легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК, но легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който по отношение на него започва да тече от връчване на указанията на съда на цедента (в случая цедентът е получил съобщението на 23.07.2021г., като цесионерът е предявил исковете в законоустановения за това срок – на 23. 08.2021г. - по дата от пощенско клеймо – спр. л. 77 и л. 79 от ч.гр.д. № 3979/2011г. от описа на КРС.).

На следващо място съдът намира, че цесията е произвела действие и спрямо длъжника чрез връчване на ответника на уведомлението за извършеното прехвърляне като приложение към исковата молба. Последната заедно с приложенията е връчена на С. на 12.11.2021г. (спр. л. 4 от делото), което съдът цени при усл. на чл. 235, ал. 3 от ГПК – а именно – като факт от значение за спорното право, който следва да се вземе предвид. В посочения смисъл е и константната съдебна практика.

Всичко изложено обосновава активната легитимация на ищеца по предявения иск, а възраженията на ответника в изложения смисъл се явяват неоснователни.

На следващо място ищецът основава вземането си към ответната стрА. на основание сключен между последната и „Банка ДСК“ ЕАД на 12.12.2008г. Договор за текущо потребление за сума в размер на 7500,00 евро, за която експертът по делото установи да е реално усвоена чрез превеждането й по банкова сметка на С. на същата дата.

Досежно сочения източник на облигационни отношения, ответната стрА. навежда възражение за недействителност, поради наличието на съдържащи се в същия, а и в приложимите към него общи условия, неравноправни клаузи, както следва: на чл. 7 от договора, както и чл. 7.1 и чл. 9.3 и чл. 19.1, чл. 19.2 от общите условия, касателно 4 уговорената между страните лихва и възможността на банката едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, ведно с уговорени последици при забава в плащането, чл. 8 от същия – относно ГПР, чл. 13 – за заплащане на такса по утвърдена от банката тарифа, чл. 20.3 от общите услиовия – относно обявяване предсрочна изискуемост при наличието на повече от едно кредитно правоотношение.