Определение № 14304 от 18.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14304 гр. София, 18.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно частно гражданско дело № 20241100507730 по описа за 2024 година

Подадена е частна жалба от вх. рег. № 13-00-54 от 12.06.2024 г. от Е. А. Г., чрез адв. К.М. срещу определение от 21.05.2024 г. на съдия по вписванията при СРС, Служба по вписванията, гр. София при Агенцията по вписванията, с което е отказано вписване по заявление с вх. № 37966/21.05.2024 г. на жалбоподателката на решение № 1301/14.07.1998 г. на Поземлена комисия „Нови искър“, в частта, касаеща на недвижим имот, представляващ посевна площ от 12,036 дка, седма категория, местност „Медна глава“, който е с идентификатор ***.

В жалбата са развити съображения, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, защото изложените в него аргументи не отговарят на фактическата и правна действителност. Поддържа се, че в конкретния случай имотът е индивидуализиран подробно както в акта, чието вписване се иска, така и с актуалното му кадастрално заснемане във влезлия в сила одобрен кадастрален план и регистри, съгласно чл. 6, ал.

3 от ПВ, като идентичността между възстановения имот и заснетия в одобрения кадастрален план е отразено изрично в представената скица – извадка от плана, като сочи и съдебна практика – определение № 196/24.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2544/2013 г. на ВКС, ГК, I ГО, определение № 772/08.10.2014 г. по ч.гр.д. № 4293/2014 г. на ВКС, Г К , I I I Г.О. Жалбоподателката поддържа, че ПВ не съдържа забрана за частично вписване на подлежащ на вписване акт, като например при предоставено в цялост влязло в сила решение за извършване на делба по чл. 353 ГПК и заявено искане от заинтересовано лице за вписване, е допустимо вписване само за тези имоти. Сочи, че разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ПВ, допуска вписване и на официално заверени извлечения, които трябва да съдържат съществени условия на акта, който се вписва, но от нея не произтича задължение за страната по решението да се снабдява с такова извлечение при положение, че разполага с акта, в неговата цялост.

В жалбата се поддържа, че решението на ПК е от 14.07.1998 г., а нормата на чл.

60а от ППЗСПЗЗ е създадена през 2003 г., т.е. към датата на издаване на решението нормата на чл. 60а от правилника не е съществувала, а по своя смисъл подлежащия на вписване акт е препис. Сочи, че в титулната част на решението е посочено, че същото 1 е взето от председател, секретар и 5 члена, в съотвествие с действащата към момента на издаването му чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗ, ред. ДВ бр. 72/1993 г. Цитира решение № 360 от 23.01.2013 г. по гр.д. № 596/2011 г. на ВКС, ГК, I Г.О.

Предвид изложеното поддържа, че са налице предпоставките за вписване съгласно заявлението от 21.05.2024 г., поради което моли съда да отмени обжалваното определение и да бъде разпоредено вписване.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

Със заявление вх. № 37966/21.05.2024 г. на Е. А. Г., е поискано вписване на решение № 1301/14.07.1998 г. на Поземлена комисия „Нови искър“ за възстановяване на собственост на наследниците на А.И.Л., в частта, касаеща на недвижим имот, представляващ посевна площ от 12,036 дка, седма категория, местност „Медна глава“, който е с идентификатор ***.

С обжалваното определение от 21.05.2024 г. на съдия по вписванията е постановен отказ за извършване на исканото вписване.

В обжалвания акт съдията по вписванията е обосновал своя отказ да впише представената му искова молба поради следните обстоятелства: 1) не е представена скица, която е част от решението, 2 ) не е представено извлечение от решението, касаещо само процесния имот, ако се иска частично вписване и 3 ) не са положени подписи на председателя, секретаря и членовете на комисията.

Съгласно мотивната част на т. 6 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС може да бъде отказано вписване на искова молба ако тя не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота по аргумент от чл. 6 ПВ.

В случая обаче, е представена е скица № 15-330611-01.04.2024 г. на СГКК, видно от която е индивидуализиран съобразно изискванията на чл. 6 от ПВ (определение № 157 от 01.10.2019 г., по ч. гр. дело № 3014/2019 г., на ВКС, ГК, I Г.О.), имотът с идентификатор, площ и граници на имота, която е предмет на исканото частично вписване с заявлението от 21.05.2024 г.

Настоящият състав намира, че няма основание съдията по вписванията да изисква препис извлечение от решението на ПК, доколкото съобразно съдебната практика (определение № 23/10.04.2018 г. по ч.т.д. № 1767/2017 г. на ВКС, ТК, I Т.О.) e допустимо частично вписване, в случая само за единия поземлен имот по решението на ПК.

Съгласно приетото в т. 6 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки за издаване на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Следователно, съдията по вписванията не може да преценява материалната законосъобразност на решението на ПК, като доколкото е представен заверен препис от същото, със съответното отбелязване за подписи и влизането му в законна сила на 29.07.1998 г., същото е годен за вписване акт от външна страна и няма основание да бъде отказано вписване породи това. Отделно от това, разпоредбата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ е приета след издаване на процесното 2 решение на ПК и е неотносима в случая.

Предвид гореизложеното и доколкото пред съдията по вписванията е са представени необходимите документи по заявление с вх. № 37966/21.05.2024 г. на Е. А.

Г., в т.ч. и удостоверения за наследници – 2 бр., данъчна оценка и др., то са налице предпоставките, за да се извърши исканото вписване.

Следователно, обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна.

Преписката следва да се върне на съдията по вписванията, който да се произнесе съобразно приложените към заявлението документи и да извърши заявеното вписване на искова молба.

С жалбата се претендира присъждането на разноски за адвокат, но с оглед едностранния охранителен характер на производството, такива не се дължат и остават за сметка на молителя съгласно чл. 541 ГПК, като това правило важи и досежно разноските в производството по обжалване отказите за вписване (в този смисъл определение № 762 от 29.10.2014 г. на ВКС, постановено по ч. т. д. № 1130/2014 г., ТК, I Т.О.)

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 21.05.2024 г. на съдия по вписванията при СРС, Служба по вписванията, гр. София при Агенцията по вписванията, с което е отказано вписване по заявление с вх. № 37966/21.05.2024 г. на Е. А. Г., ЕГН **********, чрез адв. К.М. на решение № 1301/14.07.1998г. на Поземлена комисия „Нови искър“, в частта, касаеща на недвижим имот, представляващ посевна площ от 12,036 дка, седма категория, местност „Медна глава“, който е с идентификатор ***.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписвания за извършване на исканите действия по частично вписване на решението на ПК, като се съобразят и указанията, дадени с настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3