Решение № 689 от 21.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. Б., 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231200500924 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.

№16353/08.08.2023г., подадена от „АСВ“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., С. община, район Л., бул. “Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Л., ет.2, оф.4, чрез юрк. Н.А., против Решение №504/19.07.2023 г. по гр.д.№1512/2021 г. по описа на РС Б.. В нея се излагат подробни доводи, че атакуваното решение е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на разпоредби от ЗПК и ЗЗП. ВЖ е обоснована с обстойна техническа информация и коментар на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и начина на транспонирането й в националното ни законодателство. Поддържа се, че договорът следва да се цени в неговата цялост и изписването с по – малък шрифт от 12 не води автоматично до извод за неговата нечетливост или неяснота. Ето защо иска от настоящата инстанция да го отмени и вместо него да постанови ново решение по съществото на 1 спора.

Ответницата по въззивната жалба не е депозирала отговор на същата.

В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

Съдът, като обсъди приобщения от първоинстанционния съд доказателствен материал, прие за установено от фактическа страна следното :

Видно е от Договор за потребителски паричен кредит № ************************, че е бил сключен между „БНБ ППФ С.А клон България“ АД - като заемодател и ответницата А. Б. Т. - като заемополучател. По силата на този договор за заем, заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 2600 лв., като Т. се задължила да върне заемната сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, на 36 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 93.83 лв., т.е., до 05.11.2021 г. Със заключението по съдебно-счетоводна експертиза се доказа, че заемополучателят е получил реално заемната сума.

От Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. и Приложение № 1 към него, се установява, че „БНП ППФ С.А.“, клон България - цедент, е прехвърлило на „АСВ” ЕАД цесионер, вземанията си към ответницата по процесния договор за стоков кредит.

С изрично пълномощно предишният кредитор „БНП ППФ С.А.“, клон България е упълномощил новия кредитор - ищеца „АСВ” ЕАД, да уведоми длъжника - ответник за извършената цесия.

На основание упълномощаването, на 14.08.2019 г. ищецът е изпратил до ответницата уведомление с изх. № УПЦ-П-БНП/EMLNl6468831 за извършената цесия, в което е отразено, че кредитор по паричното вземане, произтичащо от процесния договор за кредит, е ищецът. Приобщеното към доказателствения материал известие за 2 доставяне от 21.08.2019 г., издадено от Български пощи, сочи че уведомлението за продажбата на вземането е било изпратено на адреса на длъжника, като същото е върнато обратно, с отбелязване „преместен“, т.е. не е връчено на длъжника.

С ново уведомление с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ЕМL N 1416468831 от 06.01.2021 г. за извършената цесия, ищецът е уведомил длъжника, че е кредитор по паричното вземане, произтичащо от процесния договор за кредит, получено с известие за доставяне от 13.01.2021 г., издадено от Български пощи, чрез К.М. – съпруг на ответницата.

Със заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК е инициирано ч.гр.д. № 243/2021 г. по описа на Районен съд Б., в което производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 90798/30.01.2021г. Съдът е разпоредил ответницата Т. да заплати на ищеца сумите, предмет на настоящата искова претенция, както и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок от връчването на заповедта, ответницата е депозирала възражение срещу нея по реда на чл. 414 от ГПК.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че датата, на която е преведена от кредитора заемната сума от 2500 лева, е 23.10.2018 г., както и че дължимата главница по погасителния план е в размера на 2 891,10 лева.

Експертът е изчислил, че платената главница общо до датата на цесията и след датата на цесията, е в размер на 199,76 лева, а непогасеният остатък от нея е в размер на 2 691,34 лв.

Дължимата договорна лихва до 05.11.2021 г. - падежът на последната погасителна вноска, е за 486,78 лева, а платена договорна лихва общо до датата на цесията и след датата на цесията, е в размер на 299,09 лева. Непогасеният остатък за периода до 05.11.2021 г. е 187,69 лева.

3

Установено е от вещото лице, че към 29.01.2021 г. – депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, не са били извършени плащанията след датата на цесията и задълженията към 05.01.2021 г. са, както следва: дължимата падежирала главница по погасителен план към 05.01.2021 г., е за 1 995,09 лева. Платената главница е за 199.76 лева.

Остатък неплатена падежирала главница е за 1 795,33 лева; дължимата договорна лихва към 05.01.2021 г., е за 444,49 лева.

Платената договорна лихва е 81,74 лева. Непогасен остатък към 05.01.2021 г. е 362,75 лева. дължимата главница по погасителен план за периода 05.02.2021 г. до 05.11.2021 г. е за 896,01 лева. Платена главница - 0,00 лева.

Непогасен остатък - за 896,01 лева.

По отношение на договорната лихва: дължимата договорна лихва по погасителен план за периода от 05.02.2021 г. до 05.11.2021 г. е 42,29 лева. Платената договорна лихва е 0,00 лева. Непогасеният остатък е 42,29 лева.

Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната лихва за периода от 06.12.2018 г. до датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 29.01.2021 г., е 177,07 лева.

Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната лихва за периода от 06.12.2018 г. до датата на подаване на Исковата молба в съда -14.06.2021 г., е 267,38 лева.

Въз основа на изложеното решаващият състав излага следните правни изводи :

Видно е от доказателствата, че в законовоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на 14.06.2021г. ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за 4 установено по отношение на ответницата, че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 243/2021г. по описа на Районен съд Б..

Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.

Искът за главницата от 2 691, 34лв. намира правното си основание в чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Безспорно е, че страните са в облигационна връзка, породена от договор за потребителски кредит, поради което той се подчинява и на правилата за форма, необходимо съдържание и предпоставки за действителност, уредени в специалния закон ЗПК, както и на ЗЗПотр.

Предвид това съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. От представеното в делото копие на процесния договор е видно, че шрифтът му е по – малък от 12 и този факти не се оспорва от ищеца. Заедно с изложеното чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК поставя изискване, освен посочването на абсолютната стойност на ГПР да се посочат условията, допусканията при изчисляването му. Това осуетява възможността да се провери спазването на нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Поради констатираните пороци във формата и съдържанието на договор за потребителски паричен кредит

№ EMLN16468831/23.10.2018г., той е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК.

5

Последицата от тази нищожност е уредена в чл. 23 от ЗПК, според който в такава хипотеза потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Установи се от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че непогасеният остатък от предоставената сума на ответницата по процесния договор за потребителски кредит е в размер на 2 109,60лв. Ето защо за тази сума искът е основателен, за каквато е и уважен от първоинстанционния съд. Ето защо, решението му следва да бъде потвърдено.

По отношение на исковете за възнаградителна лихва, за лихва за забава на плащането и за разноски, следва да се приеме, че са неоснователни поради императивното правило на чл. 23 от ЗПК, че при нищожност на договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед потвърждаването на първоинстнационния съдебен акт и на осн. чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща и към мотивите на БлРС.

С оглед частичната основателност на претенцията за главница и неоснователност на претенциите за лихви и разноски за събиране на кредита, преди предявяване на иска, исковете за разноски в заповедното и в първоинстанционното исково производство са частично основателни. Същите са правилно присъдени от БлРС, поради което и в тази част обжалваното решение е правилно.

С оглед изхода от въззивната проверка, на жалбоподателя не се дължат разноски за въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

6

ПОТВЪРЖДАВА Решение

№1512/2021 г. по описа на РС Б..

№504/19.07.2023 г. по гр.д.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7