Решение № 600 от 16.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20241001000670 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 7.06.2024 г. на ответника „Бурел Органикс“ ЕООД против решението от 16.05.2024 г. по търг. дело № 2122/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-11 състав, с което същият е осъден да заплати на ищеца „Био Бенямин“ ООД: на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 83 364,05 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение за доставка на 20 кг био джинджифил, за което са издадени фактури № 11755/28.04.2021 г. и № 11959/7.06.2021 г., от които 74 626,88 лв. – претърпяна загуба и 8 737,17 лв. – пропусната полза, ведно със законната лихва от 2.11.2021 г. до окончателното изплащане; на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 8 446,23 лв. – съдебни разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че процесните суми са дължими от ответника. Твърди се, че съдът не е взел предвид представените от ответника доказателства и експертно мнение на управителя на търговеца, които било от съществено значение за правилното решаване на спора, особено в системата на търговията с био продукти. Твърди се, че ищецът не доказал пълният размер на претендираните вреди, тъй като изследването за пестицида етилен оксид обхващало само анализ на една партида от единия вид шоколади, а не цялото количество стока, за която се твърди, че е засегната от пестицида. Била изследвана само една незначителна част от цялото количество продукти /една партида от цялото описано количество от 33 652 бр. шоколадови 1 продукти/, при това от лаборатория, която не била акредитирана в системата на БАБХ, а назначената съдебно-химическа експертиза била умишлено осуетена от ищеца.

Необосновано била приета и разходната норма от представените от ищеца документи, без да е удостоверена тяхната доказателствена стойност с оглед направеното от ответника оспорване. Твърди се, че неправилно съдът приел, че ответникът имал вина и не е налице основание по чл. 81 ЗЗД за освобождаване от отговорност, което основание било доказано от представените от ответника сертификати за произход, като не били отчетени и изискванията на законодателството при производството и търговията с био продукти, което не изисквало ответникът да извърши химически анализ на продаваните продукти. Ответникът не бил производител на заразената суровина, не могъл да влияе на начина на отглеждането й или на транспортирането й, а бил само дистрибутор, който закупил стоката от друг търговец от Испания, която била първата страна в ЕС по вноса от Индия на процесния джинджифил на прах. Внесеното количество от Испания било много малко /около 100 кг/, а вземането на проба било скъпо начинание, тъй като една проба струвала около 400 лв. и се изпращала за изследване в чужбина, тъй като в България нямало лаборатория за изследване на етилен оксид. Твърди се, че поради това не било стопански оправдано ответникът да изследва стоката, която била контролирана от испанските власти. Сочи се, че било налице и основание по чл. 83, ал. 1 ЗЗД с оглед проявената от кредитора небрежност към собствения му интерес, тъй като кредиторът не е изследвал цялото количество продукция. Не били доказани и претендираните от ищеца пропуснати ползи.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски.

Въззиваемият „Био Бенямин“ ООД – ищец по иска – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя част от мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати в първата инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:

2

1. Не е спорно между страните /в жалбата и отговора липсват оплаквания/, че: 1) ищецът е производител на хранителни продукти – шоколадови, сладкарски и други изделия, в която дейност използва сертифицирани продукти от биологично земеделие, а ответникът е търговец, извършващ внос и дистрибуция на здравословни и натурални продукти; 2) по два договора за продажба ищецът закупил от ответника био джинджифил на прах с тегло общо 20 кг от партида ARY/O/16496, за което са издадени фактура № 11755/28.04.2021 г. на стойност 168 лв. с ДДС и фактура № 11959/7.06.2021 г. на стойност 168 лв. с ДДС, които ищецът изцяло заплатил; 3) при доставките ответникът представил сертификат № 1000402/17.02.2020 г. за съответствие на доставената стока с Регламент /ЕС/ 834/07 и Регламент /ЕС/ 889/08, издаден от CERES, както и отделни сертификати за анализ за конкретната партида на суровината, според които тя е с произход Индия, със срок на годност до м. 09.2022 г. и са извършени замервания на определени показатели; 4) същата стока преди това е била придобита от ответника чрез покупка от испанското дружество „Натур Куоре Фуудс“ С.Л., придружена със същите сертификати; 5) на 9.08.2021 г. ответникът е уведомил ищеца с електронно писмо за наличието на пестицида етилен оксид в количества над допустимите в закупения био джинджифил /22,7 ± 8,6 мг/кг при допустими 0,1 мг/кг/, открит при извършен лабораторен анализ от същата фирма – доставчик в Испания, и за предприемане на стъпки по изтеглянето на продукта от пазара; 6) при последващи тестове на отделни артикули от шоколад, в производството на който бил вложен закупеният джинджифил, извършени по поръчка на ищеца от специализирана лаборатория на „Юрофинс ХОС Тестинг България“ ЕООД, е установено наличие на етилен оксид в количество 0,2 мг/кг, което също е над допустимите 0,1 мг/кг; 7) ищецът е уведомил контролните органи /БАБХ и сертифициращото дружество „Нутрамед“ ЕООД/ и свои клиенти, за да извърши изтегляне от търговската мрежа на всички продукти, произведени с тази съставка, съответно унищожаване на продукти и задържане на всички налични количества в склад; 8) в констативен протокол № 0017055/12.10.2021 г. на БАБХ е извършено проследяване на производството на продукти, в които била вложена тази суровина, като са установени общо 33 652 бр. произведени шоколадови изделия по отделни партиди, от които към датата на проверката от БАБХ е имало налични в склад общо 9 620 бр. произведени шоколади и 8,59 кг заготовки за производство на шоколад; 9) на клиенти на ищеца са продадени общо 25 796 бр. шоколадови изделия, конкретно описани в приетото заключение на ССЕ, голяма част от които са били върнати, срещу което ищецът е възстановил получените суми по продажбите и заплатил разходи по изтегляне и унищожаване.

При горните факти ищецът претендира от ответника обезщетение за вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи.

Основните спорни въпроси по делото са: 1) следва ли да бъде ангажирана отговорността на ответника – продавач или се касае за обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина, а евентуално – дали са налице основания по чл. 83 ЗЗД за освобождаване или намаляване на отговорността на ответника.; 2) какъв е обхватът и размерът на причинените вреди. По тези въпроси въззивният съд намира следното:

3

2. В Европейския съюз са установени строги регулации относно безопасността на храните, а в тяхно приложение са приети и редица български национални мерки. Така в чл.

14, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 178/2002 за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните е установен принципът, че на пазара не следва да се пускат храни, които не са безопасни, а за такива според параграф 2 се считат: а) вредните за здравето, и б) негодните за консумация от човека. Същият принцип е закрепен и в чл. 4 от българския Закон за храните (ДВ, бр.

52/9.06.2020 г., изм. и доп.), според ал. 1 от който храната трябва да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве, а според ал. 2 храната трябва да отговаря на изискванията за производство, преработка и/или дистрибуция, предвидени в закона, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и правото на ЕС в областта на храните. Същевременно, според чл. 14, пар. 7 от същия Регламент /ЕО/ № 178/2002 „храни, които отговарят на специфичните разпоредби на Общността, уреждащи безопасността на храните, се приемат за безопасни дотолкова, доколкото се касае за аспектите, които са обект на конкретните разпоредби на Общността“, а според пар. 9 „при отсъствие на специфични разпоредби на Общността храните се приемат за безопасни, когато отговарят на специфичните изисквания на националното законодателство на държавата-членка, на чиято територия се предлага за продажба храната“.

Наред с това в чл. 17, пар. 1 от същия регламент е установен принципът, че „ на всички етапи на производство, преработка и разпространение в рамките на контролираните от тях предприятия, стопанските субекти в хранителната и фуражна промишленост гарантират, че съответните храни и фуражи отговарят на изискванията на законодателството в областта на храните, които се отнасят за тяхната дейност и проверяват дали тези изисквания са спазени“. Същевременно, според дефиницията в чл. 3, т. 2 от регламента „стопански субект в хранителната и фуражна промишленост“ означава физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от него предприятие за производство на храни. В чл. 3, т. 2 пък е разяснено, че „предприятие за производство на храни“ означава всяко предприятие с или без стопанска цел, обществено или частно, което извършва някоя от дейностите, свързани с който и да било етап на производство, преработка и разпространение на храни. Следователно, доколкото търговията с храни представлява етап от „разпространението на храни“, то търговците на храни представляват „стопански субекти в хранителната промишленост“, на които също е възложена отговорността по чл. 17, пар. 1 от регламента.

Част от тези специфични разпоредби на ЕС относно безопасността на храните са и правилата на Регламент /ЕО/ № 396/2005 на Европейския съвет и на Съвета от 23.02.2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху 4 храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета, многократно изменян. Според принципа, установен в чл. 18, ал. 1 от регламента, продуктите от растителен или животински произход, включени в приложение І, не могат да съдържат, от момента на тяхното пускане на пазара като храни или фуражи или от момента на тяхното даване за храна на животните, остатъчни вещества пестициди, надхвърлящи: а) определените в приложения II и III максимално допустими граници на остатъчни вещества за тези продукти; или б) 0,01 mg/kg за продуктите, за които в приложения II или III не са определени специални максимално допустими граници на остатъчни вещества, или за активни вещества, които не са включени в приложение IV, освен ако не са определени различни стойности по подразбиране за дадено активно вещество по приложение V. Освен това в чл. 19 е установена забрана за преработени и/или съставни продукти – забранено е преработването и/или смесването с цел разреждане със същите или с други продукти, на продуктите, включени в приложение I, които не са в съответствие с член 18, параграф 1 или член 20, с цел пускането им на пазара като храни или фуражи, или даването им за храна на животните. Според чл. 20 пък, ако не е предвидено друго в приложения ІІ или ІІІ, за преработени или съставни храни или фуражи, важат същите максимално допустими граници на остатъчни вещества, като се вземат предвид промените в равнищата на остатъчните вещества от пестициди вследствие преработката и/или смесването. В приложение V от регламента за пестицида „етилен оксид“ са установени максимално допустими граници, като в група 8 „Подправки“ за продукта „джинджифил“ с код № 0840020 тази граница е 0,1 мг/кг.

Разпечатката съдържа 28 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b288782-c1fd-498c-9aad-97d77940aae1