Решение № 3667 от 20.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3667 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Н. С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Н. С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100509867 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 12814/20.07.2023 г., постановено по гр. д. № 67646/22 г. по описа на СРС, 128 състав, е отхвърлен иска на П. С. В. за осъждане на ответницата Н. Л. Г. да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изнесени от ответницата неверни и позорящи твърдения, включително чрез подаден сигнал до СДВР и сезиране на предаването „Господари на ефира“ през 2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.12.2022 г. до окончателното плащане. С решението П. С. В. е осъден да заплати на Н. Л. Г. сумата от 1300 лв., представляваща направени разноски по делото, съобразно изхода му.

Подадена е въззивна жалба от П. С. В. срещу решение № 12814/20.07.2023 г., постановено по гр. д. № 67646/22 г. по описа на СРС, 128 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е необосновано.

Поддържа, че от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства се установява описаната в исковата молба фактическа обстановка, която 1 правилно е възприета от съда, но съдът е достигнал до необосновани изводи за това, че ответницата не е злоупотребила с правата си, търсейки правата си по предвидения в НПК и НК ред. Твърди, че от представените по делото постановления на СРП, СГП и АП – София е видно, че ответницата е използвала факта, че е публична личност при постановяване от страна на прокурор от СГП на постановление за привличане на ищеца като обвиняем, което впоследствие е било отменено от прокурор от АП – София поради липса на доказателства за повдигане на обвинение на ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – Н. Л. Г. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон или необоснованост. Твърди, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилния извод, че ответницата не е извършила действия по отношения на въззивника, които да могат да се окачествят като „противоправно поведение“ и „непозволено увреждане“. Поддържа, че подаването на жалби до правозащитни органи е конституционно и законово право на всеки гражданин и сам по себе си този факт не може да се квалифицира като противоправно поведение. Посочва, че в хода на първоинстанционното производство ищецът не е доказал каквито и да е неправомерни действия или евентуална злоупотреба с право, извършени от ответницата. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Ищецът П. С. В. поддържа, че ответницата Н. Л. Г. твърдяла, че той я преследва, тормози я чрез интернет, критикува я за начина, по който се изразява чрез музикалната група „Дип Проджект“, прави намеци за сексуален тормоз, иска да я изнасили. Посочва, че ответницата е подала жалба до СДВР, 2 въз основа на която е била образувана пр. пр. № 41833/17 г. Твърди, че ответницата е потърсила и съдействието на телевизионното предаване „Господари на ефира“, което на 14.12.2017 г. и 18.12.2017 г. е излъчило репортажи с ищеца. Поддържа, че в предаването е била изнесена невярна и позоряща информация за ищеца. Твърди, че това е предизвикало и широк отзвук в социалните мрежи, като се развила активна кампания срещу ищеца от страна на феновете на ответницата, които се заканили, че ще го бият и накажат. Посочва, че образуваното по сигнал на ответницата досъдебно производство е било прекратено с постановление от 07.08.2019 г. поради липса на престъпление. Твърди, че прокурорската преписка срещу ищеца е продължила 4 години, като ищецът е бил призоваван, разпитван и унижаван, без да са установени данни за извършено престъпление от общ характер по отношение на ответницата. Твърди, че в резултат на тези действия на ответницата е получил сътресения в семейството, а синът му станал обект на подигравки. Посочва, че към момента на излъчване на репортажите е бил безработен, а след това никой не е искал да го назначи на работа. Твърди, че е изпаднал в депресия, не искал да се вижда с приятели и близки, не искал да излиза никъде, затворил се в себе си и станал мрачен човек. Поддържа, че тези негативни последици са продължили повече от една година. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изнесени от ответницата неверни и позорящи твърдения, включително чрез подаден сигнал до СДВР и сезиране на предаването „Господари на ефира“ през 2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 12.12.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответницата Н. Л. Г. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че жалбите до полицията и прокуратурата, независимо от изхода им, са законно право на всеки гражданин и не могат да се квалифицират като противоправно поведение. По отношение на репортажите, излъчени в „Госпоради на ефира“, поддържа, че всеки може да търси подходящ начин за собствената си защита, стига да е правомерен, както и че ответницата не може да влияе върху съдържанието им. Твърди, че ищецът в продължение на години е нанасял на ответницата непрекъснат психически тормоз в интернет пространството, употребявайки по неин адрес цинични обръщения и квалификации. Сочи, че в 3 репортажите на „Господари на ефира“ ищецът е направил признание, че е автор на написаното по отношение на ответницата, както и че е направил това „за нейно добро“. Твърди, че ищецът не работи от дълго време, поради което не е налице причинно – следствена връзка между излъчените репортажи и липсата на трудова ангажираност от негова страна. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, а и от събраните писмени и гласни доказателства в хода на първоинстанционното производство, се установява, че ответницата Н. Л. Г. е подала жалба срещу ищеца П. С. В. за закана за убийство през м. март

2017 г., въз основа на която е било образувано досъдебно производство № 118/18 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 41833/17 г. по описа на СРП.

Видно от постановление от 07.09.2019 г. на прокурор при СРП е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 118/18 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 41833/17 г. по описа на СРП, за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, и е спряно наказателното производство относно наличните данни за престъпление по чл.

148, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК.

Не се спори между страните по делото, че по инициатива на ответницата Н. Л. Г. на 14.12.2017 г. и 18.12.2017 г. е излъчен репортаж в предаването „Господари на ефира“ за ищеца.

За установяване на отношенията между страните по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Н.Н.Ж., Т.Т.Ц. и С.П. Г..

Св. Н.Ж. посочва, че живее на семейни начала с ищеца. Заявява, че ищецът се занимава с музика и следи творчеството и на други музиканти, но единствено с ответницата е възникнал конфликт, като не знае подробности за причината за това. За проблемите между тях разбрала след излъчването на епизодите от предаването „Господари на ефира“. Посочва, че й известно, че ищецът е оставял коментари във фейсбук страницата на ответницата, които били свързани с професионалните й изяви. Заявява, че след разгласяване на случая, ищецът е започнал да получава заплахи, изпаднал в депресия, наложило се да посети психиатър и да приема антидепресанти. В същото време срещу ищеца било водено и наказателно производство, което впоследствие е прекратено. Твърди, че това е попречило на ищеца да си намери работа, а и той самият, както и семейството му, станали по – 4 затворени, прекъснали почти всички приятелски отношения, което повлияло и на детето на В..

По делото са разпитани като свидетели и Т.Ц., която е в близки отношения с ответницата, и я познава от 2013 г., както и С. Г. – майка на ответницата. От показанията и на двете разпитани свидетелки се установява, че отношенията между страните по делото датират още от 2013 г., когато ответницата взела участие в „Екс фактор“. Посочват, че ищецът започнал да пише в различни интернет платформи коментари по адрес на ответницата, които първоначално били критични, след това съдържали любовни обяснения, а имало и такива със заплахи. Твърдят, че ищецът не се представял с истинското си име в интернет пространството, а с псевдоним, но е бил установен по съвет на полицаи чрез проявен мним интерес от страна на ответницата към него, при което той й предоставил телефонния си номер.

Свидетелките посочват, че думите и изразите, които ищецът използвал по отношение на ответницата, предизвикали страх у нея, което мотивирало ответницата да се обърне към полицията и към предаването „Господари на ефира“.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми при постановяване на решението /т. 1 от ТР № 1/13 г. по тълк. дело № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/.

Решението е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

5

За основателността на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да се установи от ищеца: противоправно деяние, претърпени неимуществени вреди, както и причинна връзка между деянието и вредите.

В случая, твърденията на въззивника – ищец, изложени в исковата молба, с оглед на които се иска да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответницата за причинени неимуществени вреди, са свързани с предприети от нея действия по подаване на жалба до полицията и оплакване до предаването „Господари на ефира“ по повод поведението на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от Конституцията на Република България гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 56, изр. 1 от Конституцията на Република България всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени неговите права и законни интереси, като тази защита може да осъществи и по съдебен ред /чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Република България/.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС /Решение №

758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/09 г. на ВКС, IV г. о./ „носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право по начало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестно упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия“. В същото решение е посочено, че жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени, както и че злоупотреба с право /т. е. противоправно поведение/ е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалба, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес.

Разпечатката съдържа 39 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b280c93-b993-49f7-8f9b-5596a922eb28