Решение № 369 от 06.10.2022, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 160/2022
- Вид
- Решение № 369
- Подписан
- 06.10.2022
- В сила
- 06.10.2022
- Състав
- Станислав Стефански, ЛЮБКА МИЛКОВА, ПЕНКО ЦАНКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.120 · Кодекс на труда
- чл.120 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.120 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.126 т.4 · Кодекс на труда
- чл.126 т.7 · Кодекс на труда
- чл.186 · Кодекс на труда
- чл.187 ал.1 т.3 пр. първо · Кодекс на труда
- чл.187 ал.1 т.7 · Кодекс на труда
- чл.188 т.1 · Кодекс на труда
- чл.193 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.194 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.357 · Кодекс на труда
- чл.357 ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 369 гр. Велико Търново, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Станислав Стефански
Членове:
Любка Милкова
Пенко Ц. при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500160 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №556/22.12.2021г., постановено по Гр. д.№1720/2021г. по описа на РС – Г.О. е отменена Заповед №59/03.08.2021г. на Директор ППП – Г.О., с която на Ф. Ц. С., с ЕГН **********, адрес гр.П.Т., ул.“Ч", е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, като незаконосъобразна, и е осъдено „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ППП – Г.О. да заплати на Ф. Ц. С. разноски в размер на 300лв. заплатен адвокатски хонорар, както и е осъдено „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ППП – Г.О. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Г.О., сума в размер на 50лв., представляваща ДТ за производството, ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД – Поделение за пътнически превози – Г.О., чрез пълномощника му адв.Д. Х. – ВАК, с която обжалва решението изцяло и моли за неговата отмяна. Релевира оплаквания за необоснованост, неправилност на обжалваното решение, постановено в противоречие със задължителната съдебна практика. Развива доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта за дисциплинарно наказание работодателят не е представил доказателства, че са налице законови изисквания за изменение на длъжностната характеристика и съгласие на ищеца.
Излага се, че съдът не е съобразил факта, че при подписване на длъжностната си характеристика на 25.10.2019г. ищецът се е задължил „да изпълнява други законосъобразни разпореждания във връзка с дейността, възложени му от работодателя и ръководството на „БДЖ – ПП“ ЕООД и че именно такова разпореждане представлява възложената работа със Заповед №320/23.03.2021г. на Директор ППП Г.Оряховица. Твърди се, с дадените по реда на чл.193 ал.1 КТ писмени обяснения ищецът признава, че не е изпълнявал възложените му задачи. Сочи се, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид показанията на разпитаните свидетели, на които е възложено същото задължение със същата заповед и че всички те я изпълняват при условията, при които може да я изпълнява и ищеца. Твърди се, че неоснователно съдът е приел, че не е спазен срока по чл.194 ал.1 КТ за издаване на заповедта, с твърдения, че 2 месечният срок от откриване на нарушението по чл.194 ал.1 КТ 1 тече от получаване на Доклад №22-07-91/09.07.2021г. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявеният иск по чл.357 вр. чл.188 т.1 КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, като неоснователен и недоказан. Претендира съдебни разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца Ф. Ц. С..
В СЗ въззивникът БДЖ – ПП“ ЕООД – Поделение за пътнически превози – Г.О., чрез пълномощника си адв.Д. Х. от АК – Варна, с писмена молба от 21.06.2022г. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложени съображения, с характер на писмена защита. Претендира направените съдебни разноски, в т.ч. адв. възнаграждение, за двете инстанции, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК за направените разноски пред въззивната инстанция.
В СЗ въззиваемата страна Ф. Ц. С., чрез пълномощника си адв.Л.П. – ВТАК, с писмено становище от 27.06.2022г. моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, както и обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно по развити съображения в представена писмена защита. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в рамките, очертани във въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което въззивният съд препраща своята към установената такава от районният съд. Във въззивното производство не са събрани доказателства.
Въз основа на правилно установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи за процесуална допустимост и основателност и доказаност на предявеният от ищеца конститутивен иск с правно основание чл.357 ал.1 вр. чл.188 т.1 КТ за отмяна на наложено му със Заповед №59/03.08.2021г. на Директор ППП – Г.О. дисциплинарно наказание „Забележка“, който следва да бъде уважен.
Безспорно установен по делото е факта на съществуващо между страните от сключен между тях трудов договор трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема при ответника длъжност „Инструктор ПБ, Началник влак“ в Превозна служба Г.О. към ППП – Г.О. при „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД гр.София. Трудовите задължения за заеманата от ищеца длъжност „Инструктор, превозни бригади, началник влак“, са посочени в Длъжностна характеристика, връчена на С. на 25.10.2019г., като от описанието на длъжността в длъжностната характеристика се установява, че основна функция на заеманата от ищеца длъжност е координиране и контрол на работата на превозните бригади при спазване изискванията на нормативните документи, както и осигуряване на превозен персонал за обслужване на всички категории пътнически влакове и допълнително назначени влакове. В длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност са изброени основните трудови задължения, сред които е и приемане придружителни листове обр. II -21 от влаковете и регистриране на това, чрез вписване на трите имена и подпис на инструктор, ПБ, началник влак, на съответното място, контролиране правилността на всички вписвания на така приетите образци и при констатиране на пропуски и нередности уведомяване 2 писмено на началника на съответната превозна служба. Видно от длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност в основните й трудови задължения е включено инструктор, ПБ, началник влак, да изпълнява и други законосъобразни разпореждания във връзка с дейността, възложени му от работодателя и ръководството на „БДЖ – ПП“ ЕООД. Установено е и че със Заповед №320/23.03.2021г. на Директор ППП Г.Оряховица, с цел създаване на по- добра организация на труда в Превозна служба Г.Оряховица, е наредено, считано от 01.04.2021г. служителите на заеманата от ищеца длъжност „Инструктор ПБ, началник влак в ПС Г.Оряховица с работно време от 19,00ч. до 07,00ч. да обработват всички събрани Придружителни листи от деня, същите да бъдат въвеждани от тях в системата за електронна обработка на Придружителен лист и отчитане на работното време на превозния персонал на длъжност началник влак, ПД и кондуктор.
Заповед №320/23.03.2021г. на Директор ППП Г.Оряховица е връчена на ищеца на 26.03.2021г. при отказ да я получи. От свид. показания на разпитаните в първоинстанционното производство по почин на ищеца двама свидетели Стефанов и Михайлов, заемащи длъжността на ищеца, се установи, че на служителите, заемащи ищцовата длъжност, не е провеждано обучение за работа със системата за електронна обработка на Придружителен лист, че въпросната програма се намира само на компютъра на длъжностното лице, която я изпълнява, че дейността по въвеждане на данни от влаковете на електронна таблица се извършва от „организатор превозен наряд“, св.Стефанов е въвеждал данни в компютъра с въпросната програма, съответно св.Михайлов въвежда в системата за електронна обработка данните от придружителните листи.
С атакуваната от ищеца Заповед №59/03.08.2021г. на Директор – ППП Г.О. му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ по чл.188 т.1 КТ за това, че в периода от 01.04.2021г. и на конкретно посочените в заповедта по чл.195 ал.1 КТ дати от м.април и м.май 2021г. в гр.Г.Оряховица, по време на работата в ПС Г.Оряховица – нощни смени, в качеството си на „Инструктор ПБ, Началник влак“, не е въвеждал данните от деня в система за електронна обработка на Придружителен лист за отчитане на работното време на превозния персонал на длъжност – Началник влак, ПД и Кондуктор, в нарушение на Заповед №320/23.03.2021г. на Директор ППП Г.Оряховица, а дори си е позволил на дата 26.05.2021г./27.05.2021г., по време на работа, да гледа онлайн филми, ползвайки служебния интернет в ПС Г.О., което деяние работодателят е квалифицирал като нарушение на трудовата дисциплина по чл.186 вр. чл.187 ал.1 т.3 пр. първо КТ – „неизпълнение на възложената работа“; чл.187 ал.1 т.7 КТ – „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“.
Атакуваната заповед за дисциплинарно наказание е издадена от органа на дисциплинарна власт – от работодателя, писмена и мотивирана е и съдържа реквизитите по чл.195 ал.1 КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил законовото си задължение по чл.193 ал.1 КТ, като е изискал и е приел писмените обяснения на ищеца с вх.№22-04-145/29.06.2021г.
Неправилен обаче е изводът на първостепенният съд, че дисциплинарното наказание е наложено с атакуваната заповед след изтичане на предвидения в чл.194 ал.1 КТ 2 месечен срок от откриване на нарушението. Съгласно чл.194 ал.1 КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Т.е., сроковете за налагане на дисциплинарни наказания са два – двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му.
Съотношението между двата срока е следното – ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл 1годишният срок от извършването, то той поглъща 2- месечния срок от откриване на нарушението. Според константната съдебна практика, „откриване на нарушението“ означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат. /Така решение №231/13.06.2011г. по гр.д. №858/2010г., IV г.о. на ВКС/. В процесният случай деянието, квалифицирано от работодателя като дисциплинарно нарушение, за което ищецът е наказан с атакуваната заповед по чл.195 ал.1 3
КТ, е извършено като продължавано във времето – чрез еднородни деяния /бездействия/, осъществявани през определен период от време, поради което за дата на откриване на нарушението по смисъла на чл.194 ал.1 КТ следва да се приеме не дата 03.06.2021г., на която е входиран Доклад с вх.№22-09-33/03.06.2021г., от който работодателят е узнал само за деянието на дата 26/27.05.2021г., а дата на откриване на нарушението е 29.06.2021г., на която писмените обяснения на ищеца са достигнали до знанието на работодателя и от които последният е узнал за продължаваното във времето деяние на ищеца, изразено в бездействие на конкретно посочените и в заповедта по чл.195 ал.1 КТ дати в съществените му признаци, и дисциплинарното наказание на ищеца е наложено с атакуваната заповед по чл.195 ал.1 КТ, връчена на ищеца на 10.08.2021г., в рамките на двумесечният срок от откриване на нарушението по чл.194 ал.1 КТ.