Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 2 от 21.01.2026, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Наказателно дело от общ характер 250/2025
Вид
Присъда № 2
Подписан
21.01.2026
В сила
07.07.2026
Състав
Добринка Димчева Кирева

Цитирани разпоредби

М О Т И В И към ПРИСЪДА № 2 о т 21.01.2026година по НОХД №250/2025година на Районен съд – *********

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №26/2024 година по описа на РУ - *********, преписка с вх. № 327/2024г. по описа на Районна прокуратура Хасково,ТО *********, М. С. –Прокурор при Районна прокуратура Хасково,ТО ********* / повдига обвинение на:

Подс. Н. К. Д. с ЕГН **********, роден на **********г. в гр.*********, българин, български гражданин, с постоянен адрес и живущ: гр.*********, *********, женен, с висше образование, месторабота – *********, неосъждан, за това, че: На 17.01.2024г. в гр.*********, обл.Хасково, при проведен телефонен разговор се заканил на Х. И. Т. от гр.********* с убийство /словесно с думите „Ти ли се обади преди малко на моя човек? Къде се намираш в момента, за да дойда и да ти отрежа главата, като на зелка?“/ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването мупрестъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр. ал.1 от Наказателния Кодекс.

След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК и след конституирането на пострадалият- Х. И. Т. в качеството на ЧО , съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл.

248, ал. 1 от НПК и е разгледал делото по общия ред.

Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието.

Счита, че събраните в рамките на наказателното производство писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението.

Отбелязва, че липсват многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,поради което намира че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 НК. Досежно определяне на неговия размер, прокурорът застъпва становище, че същото следва да бъде определено в размер на 1година „Лишаване от свобода”,което наказание на основание чл.66 от НК да се отложи изтърпяването му за срок от 3 години. Що се отнася да разноските по делото и веществените доказателства,предоставя на съда да се произнесе по тях.

ЧО - Х. И. Т. и повереника му адв.Т. претендират за налагане на наказание „Лишаване от свобода” в размера предложен от представителя на прокуратурата.

В съдебно заседание процесуалният представител на подс. Н. К. Д. защитникът му адв.Т. оспорва обвинението,като по същество намира обвинението за недоказано ,за което излага съображения анализирайки приобщените по делото доказателства,като моли съда част от събрания по делото доказателствен материал да бъде изключен по подробно изложени мотиви. В резюме моли съда да оправдае подзащитният му,поради недоказаност на обвинението по безспорен и категоричен начин ,като излага и съображения относно разглеждане на наказателното производство в неразумен срок.

1

В съдебно заседание подс. Н. К. Д. –сочи,че разбира обвинението,не се признава за виновен,като дава обяснения по случая.Същият твърди,че на 17 януари 2024 година с още трима негови приятели /св.И. К. П., св.Д. К. М. и Т.

Д. С./ рано сутринта тръгнали на риболов,като първоначално отишли в Гърция ,а в последствие се върнали в България да продължат с риболова и попаднали на процесния водоем. Тъй като не знаели дали язовира е частен или държавен,се обадил на св.К. К.,който му съобщил ,че язовира е общински ,поради което подсъдимия приел,че е държавен и нямало проблем да ловят риба в него . В същото време до тях преминал един човек,който управлявал земеделска техника и им съобщил,че не могат да ловят риба в язовира,поради което Т. Д. С. взел телефонния номер на частния обвинител от човека и го записал,след което му се обадил,но получил отказ. След отказа ,подсъдимия решил и той да се обади,поради което взел и записал в телефона си номера от Т. Д. С. ,след което провел разговор с частния обвинител,като му се представил,че е инспектор от ИАРА и му съобщил,че искали да половят риба за 2часа,като обяснил,че каквото уловят,ще го върнат в язовира,но получил отказ ,както и че частния обвинител ги заплашил,че ако не се махнат,ще се обади на 112. След като тръгнали от язовира,след известно време отново набрал частния тъжител и му съобщил,че е Н. и са си тръгнали,тъй като се притеснявал да не се обади на 112 и да бъдат спрени на магистралата,но частния тъжител по телефона изрекъл „Престъпници, бракониери“ ,поради което той веднага приключил с телефонния разговор. Отрича да е скривал телефонния си номер, при второ позвъняване на частния обвинител,като твърди,че не знае причината,като счита че доколкото телефонът му бил аналогов с две сим карти,вероятно това била причината.

По същество моли съда да го оправдае по повдигнатото обвинение,което счита за недоказано по изложените от защитника му доводи,като отрича да е заплашвал частният тъжител с думите и изразите посочени в ОА.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н. К. Д. работи като главен специалист РК в сектор „Рибарство и контрол- Пловдив,към отдел „Рибарство и контрол“ Южна България-гр.Пловдив в Главна дирекция „Рибарство и контрол от месец 06.2011г. до настоящият момент,като живеел в гр.*********,а пострадалия Х.

И. Т. е земевладелски производител,като живеел в гр.********* и към месец януари 2024г. бил ******************,което сдружение било с основен предмет на дейност Събиране, пречистване и доставяне на води.

Язовира в близост до с.Левка към датата 17.01.2024г. вече бил собственост на Сдружение за напояване с.Левка и предаден във владение на Сдружението,като по решение на Сдружението в обекта не се извършвал риболов и не били допускани външни лица.

Двамата-подсъдимия и частния обвинител,доколкото работели в различни 2 градове и извършвали различни трудови дейности, не се познавали и никога не се били виждали.

На 17.01.2024г. подс. Н. К. Д. заедно със св.И. К. П., св.Д. К. М. и Т. Д. С. рано сутринта тръгнали за риба,като първоначално отишли в Република Гърция ,като за целта влезнали в Гърция през ГКПП Капитан Петко войвода, но тъй като нямали успех с улова на посетените от тях язовири,решили да се върнат в България и да посетят български язовири, където отново да пробват да уловят риба.

Така на 17.01.2024г. около 10.00ч. подс. Н. К. Д. заедно със св. И. К. П. и св.Д. К. М., както и с Т. Д. С., влезли от Република Гърция в Република България с лек автомобил марка „Субару“ с рег. №********* през ГКППКапитан Петко войвода, общ.********* и след като посетили за кратко други два водоема се отправили към язовира в близост до с.Левка, собственост на горепосоченото Сдружение за напояване с.Левка, с председател-частния обвинител Х. И. Т. ,който язовир бил известен на спътника им Т. Д. С.,който преди това бил ходил да лови риба на този язовир и по негови упътвания достигнали до язовира.

Когато пристигнали на място до яз.Левка и започнали да разтоварват принадлежностите си за риболов, до тях приближило неустановено по делото лице,което управлявало неустановена земеделска техника ,като им съобщило , че риболова във водоема не е разрешен.

В тази връзка Т. Д. С. поискал телефонният номер на лицето отговарящо за стопанисването на язовира от неустановеното по делото лице и такъв съответно му бил продиктуван /******************.

Първоначално на мобилния номер /******************/на св. Х. И. Т. позвънил Т. Д. С. ползващ телефонен номер №**********, но св.Т. не вдигнал. Минута след това /в 13,13часа/ последният върнал обаждането, което било до непознат за него номер,като при въпросът поставен от Т. Д. С. дали могат да ловят риба в язовира, св. Х. И. Т. отговорил, че риболова във водоема не е разрешен и че не могат да ловят риба и разговорът, който продължил 39 секунди приключил.

В същото време подс.Н. К. Д. се свързал по телефона със св. К. Д. К.служител на ИАРА и провел с него 2 на брой телефонни разговора/един изходящ и един входящ/,като при изходящия разговор,подсъдимия поискал св.

К. Д. К. информация относно статута на язовира,а при входящият св. К. Д. К. му предоставил информацията която имал,тъй като не могъл да се свърже с неговият колега/Илия/,който по добре бил запознат.

Малко след това на мобилния телефон на пострадалия –св. Х. И. Т. позвънил и подс. Н. К. Д. от лично ползвания от него телефон с №********** като разговорът с него бил отново относно правото на риболов в язовир „Левка“ и желанието им да извършват такъв,но. св.Т. отново обяснил, че язовирът е собственост на Сдружение за напояване с.Левка и не само язовира, 3 но и цялото хидромелиоративно съоръжение, а на самия язовир е регистриран животновъден обект за рибовъдство на името на Сдружение за напояване с.

Левка.

След отказа на частния обвинител да даде достъп на четиримата да извършват риболов в язовира, подс. Н. К. Д., оспорило твърдението,че язовира се стопанисва от сдружението, като заявило, че св.К. К. -служител на ИАРАХасково му е съобщил, че на този язовир Сдружение за напояване с.Левка не е собственик и няма правомощия,при което пострадалият му заявил,че ще подаде сигнал срещу тях на телефон 112. Разговорът между двамата продължил 1 минута и 43 секунди.

След проведения разговор,четиримата рибари си събрали риболовните принадлежности и тръгнали да се прибират по домовете си.

Малко след проведения разговор от частния тъжител с подсъдимия , на 17.01.2024г. в 13:23 часа от личния си телефон с абонатен номер ********* св.Х. И. Т. позвънил на св.К. К. на мобилният телефон, чиито абонатен номер имал – *********.

В проведения разговор св. Х. И. Т. обяснил на св.К., че системно му се обаждат хора, които твърдят, че именно К. К. им е казал, че могат да ловят риба на яз.Левка. Св.Т. му заявил още, че току- що е разговарял с двама човека, които твърдят че се намират на язовира и единият от тях му заявил, че лично К. му е казал, че язовира е свободен за риболов и не е собственост на Сдружение за напояване с.Левка. Св. К. от своя страна заявил, че въпросния е служител от ИАРА и негов колега. Св.Т. се възмутил, че двама служители на ИАРА настройват рибарите срещу него, с което му създавали много негативни емоции. В телефонния разговор св.Т. предупредил, че ще подаде жалба за извършваните от св.К. действия в тази насока и разговорът между двамата приключил.

Непосредствено след края на разговора с пострадалият, св. К. К. провел отново разговор и с подс. Н. К. Д. .

Веднага след приключване на този разговор -в 13:42 часа/според справката от мобилния оператор,а съгласно оглед на телефона на пострадалия и направеният фотоалбум към него ,разговорът е протекъл съгласно настройките на часът на телефона в 13,41ч./ на 17.01.2024г., подс. Н. К. Д. позвънил от личния си мобилен телефон /който по документи се водел на името на съпругата му-Б.М.Д., но бил ползван единствено от подс. Н. К. Д. / на пострадалия Х. И. Т. на номер *********, като скрил собствения си номер така, че св. Х. И. Т. нямал възможност да види абонатния номер, който му звъни, а единственото, което се изписвало на екрана на телефона му било, че входящото позвъняване е от Частен номер.

При приемане на обаждането от страната на св. Х. И. Т., подс. Н. К. Д. с агресивен и заплашителен тон му отправил закана за убийство с думите „Ти ли се обади преди малко на моя човек? Къде се намираш в момента, за да 4 дойда и да ти отрежа главата, като на зелка“, след което затворил и разговора, който бил в рамките на 9 секунди бил прекратен.

В целия диапазон от време на всички гореописани разговори от 13:12 часа до 13:45 часа на 17.01.2024г. Х. И. Т. бил със своята съпруга-св. Н. К. Т. в дома им в гр.*********, която станала пряк свидетел на проведените от него разговори и отправените към него закани, тъй като всички разговори на мобилния си телефон св. Х. И. Т. водел на високоговорител, доколкото имал проблеми със слуха и в тази връзка винаги провеждал телефонните си разговори на високоговорител.

Така отправената закана словесно с думите „Ти ли се обади преди малко на моя човек? Къде се намираш в момента, за да дойда и да ти отрежа главата, като на зелка?“ била възприета от пострадалия Х. И. Т. като реална заплаха за убийство и предвид начина и обстоятелствата, при които била извършена от страна на подс. Н. К. Д. , св. Х. И. Т. изпитал основателен страх, за осъществяването и в този смисъл страх за живота си.