Решение № 3686 от 23.06.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 23.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О.,

8 с-в в открито заседание на четвърти юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 11572 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 122 от ЗЗД вр. с чл. 53 от ЗЗД. и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът – дружеството „Б.е.и.“ ЕООД поддържа твърдение, че претърпяло значителни имуществени вреди, в качеството на собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, област Смолян, О.Д., гр. Девин, с площ 4253 кв.м., стар номер 1523, квартал 92, парцел VII - съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-90/18.12.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № КД-14-21-106/02.03.2012 г. на Началника на СГКК – Смолян и представляващ „Производствена сграда- цех Горица“. Вредите се изразявали във възникването на юридическо задължение за заплащане на договорна неустойка от страна на ищеца - на трето

(неучастващо като страна в настоящия процес) лице – „Д.И.“ ЕООД и напроизтичали от обективната невъзможност на ищеца, да изпълни задълженията си на бъдещ продавач, поети с Предварителен договор за покупко- продажба на споменатия недвижим имот от 28.09.2010г., който бил сключен между него и „Д.И.“ ЕООД. Настъпването на вредите т.е. възникването на юридическото задължение за ищеца, да изплати на трето лице неустойка по т.12 от споменатия предварителен договор, било пряка последица от допуснатите отклонения от одобрените технически проекти за обект „Входна артерия на град Девин“, въз основа на които е издадено Разрешение за строеж № 15/18.03.2010г., чрез изграждане на бетонова подпорна стена пред процесния имот. Издигнатата в несъотвествие с разрешението за строеж подпорна стена, фактически възпрепятствала нормалния транспортен достъп до имота, направила го негоден за използване по предназначение и по този начин мотивирала съконтрахента на ищеца „Д.И.“ ЕООД - да развали договора и да претендира плащане на договорна неустойка, чиито размер възлизал на 200 000 лева. Тъй като с

Определение от 31.08.2011г. по ч.гр.д. № 11553/2011г. по описа на СГС, било допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск на „Д.И.“ ЕООД за изплащане на споменатата неустойка – ищецът „Б.е.и.“ ЕООД бил принуден от обстоятелствата – да заплати доброволно търсената неустойка. Плащането към „Д.И.“ ЕООД било извършено на 20.09.2001г. и осъществило настъпване на вредоносния резултат за ищеца. Тримата ответници, в качеството на възложители на СМР по граничещата с имота П.И., носели отговорност за неправомерните действия по издигане на подпорната стена. издадено Разрешение за строеж № 15/18.03.2010г., чрез изграждане на бетонова подпорна стена пред процесния имот било констатирано по надлежния ред от компетентните органи за строителен надзор. При изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на тримата ответници, да му заплатят солидарно обезщетение за причиненото непозволено имуществено увреждане, в размер на сумата от 200 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение, за периода от предявяването на иска до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания положителен изход от делото, ищецът претендира и за направените съдебни и деловодни разноски.

Претенциите на ищеца са оспорени от ответното дружество „Н.е.к.“ ЕАД. В писмения отговор на процесуалните му представители, този ответник оспорва надлежната си пасивна материална легитимация, тъй като по принцип оспорва твърдението на ищеца, че е действал в качеството на възложител на СМР по смисъла на ЗУТ. Този ответник сочи, че бил имал само качеството на възложител на обществена поръчка по смисъла на ЗОП, но нямал нито ръководство, нито контрол върху извършените СМР, поради което и не носел отговорност за тях. Оспорва основанието на иска, като поддържа становище, че била създадена привидност по отношение настъпването на главния факт, на който се основавала претенцията за обезщетение – факта на плащането на договорна неустойка от ищеца на третото неучастващо лице „Д.И.“ ЕООД – като поддържа тезата, че тези две дружества били икономически свързани лица. Оспорва предпоставките за възникване на деликтна отговорност, като отрича да е осъществено неправомерно поведение при изграждането на процесната подпорна стена, което може да е ограничило достъпа до имота. Оспорва и наличието на пряка причинно - следствената връзка между релевирания вредоносен резултат, изразяващ се в заплащане на неустойка и естеството на извършените от изпълнителя на обекта СМР, като твърди, че транспортната достъпност на имота не е била негативно повлияна от изграждането на споменатата стена по границата му. При условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за доказан, ответникът прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност за процесното вземане, с предмет за обезщетение от деликт. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.

Претенциите на ищеца са оспорени от ответника Агенция „П.И.“. В писмения отговор на процесуалните му представители, този ответник заявява, че оспорва надлежната си пасивна материална легитимация,в качеството си на ответник, тъй като отрича твърдението, че имал качеството на възложител на процесните СМР до имота, по смисъла на ЗУТ, а поддържа тезата, че имал само качеството на съгласувателна институция за ремонт на пътната И..

Оспорва основанието на иска, като оспорва твърдението за неправомерен (противоправен) характер на поведението на изпълнителя на СМР. По същество, оспорва твърдението за настъпването на вредоносния резултат и оспорва наличието на пряка причинно - следствената връзка между релевирания от ищеца конкретен вредоносен резултат (възникване на задължение за заплащане на неустойка) и извършените СМР. Поддържа тезата, че транспортната достъпност на имота не е била негативно повлияна от изграждането на споменатата подпорна стена, която била необходим елемент от укрепването на терена. Поддържа становище, че била създадена привидност по отношение настъпването на главния факт, на който се основавала претенцията за обезщетение – факта на плащането на договорна неустойка от ищеца- на третото неучастващо лице „Д.И.“ ЕООД. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.

Претенциите на ищеца са оспорени и от ответника - О.Д.. В писмения отговор този ответник признава, че има качеството на възложител на процесните СМР по смисъла на ЗУТ, но оспорва основанието на иска. Оспорва както твърдението за неправомерен (противоправен) характер на действията на прекия изпълнител по изграждане на подпорната стена, така и твърдението за настъпването на някакъв вредоносен резултат. Оспорва твърдението, че е налице пряка причинно - следствена връзка между заплащането на процесната неустойка в размер от 200 000 лева – от ищеца на трето лице и извършените по възлагане на този ответник СМР. Твърди, че транспортната достъпност на имота не е била негативно повлияна от изграждането на споменатата стена, тъй като достъпът на имота е осигурен от две други негови граници, както и от предвиденото в строителната документация изграждане на локално платно, с достъп до входа на процесния имот. Споменатото предвиждане вече било реализирано. Поддържа становище, че била създадена привидност по отношение настъпването на главния факт, на който се основавала претенцията за обезщетение – факта на плащането на договорна неустойка от ищеца- на третото неучастващо лице „Д.И.“ ЕООД. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетото като доказателство Разрешение за строеж №15/18.3.2010г. изд. от Главния архитект на О.Д., установява, че е издадено за реализиране на проект „Входна артерия на гр. Девин- път ІІІ-197 с подобект в участъка от км. 89+970 до км.90+800 и с възложители: Агенция П.И., О.Д. и „Н.е.к.“ ЕАД.

Съдържанието на приетия като доказателство Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 28.09.2010г. /на стр. 20-22 от делото/, сочи че е сключен между ищеца - „Б.е.и.“ ЕООД в качеството на продавач и третото неучастващо лице „Д.И.“ ЕООД в качеството на продавач. Договорът обективира постигнатото съгласие за сключване на бъдещ окончателен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. Съдържанието на договора предвижда задължение за страните, да сключат окончателния договор за попупко- продажба на имота на 25.02.2011г., но при това, след като продавачът осигури заличаване на вписаните върху имота вещни тежести. В клаузата на чл. 7 от предварителния договор, страните са се съгласили, че продавачът има задължение да прехвърли имота в състояние, което е годно да бъде използван по предназначение /чл.7, ал.1/ и да гарантира, че е собственик на имота и трети лица нямат права върху него /чл.8, ал.1/, както и че имотът не е предмет на правен спор. В клаузата на чл.12 от предварителния договор, страните са уговорили задължение на продавача „Б.е.и.“ ЕООД да заплати на купувача „Д.И.“ ЕООД неустойка за неизпълнение, в хипотеза на неизпълнение на някое от уговорените в процесния предварителен договор усложнение.

С Нотариална покана от 07.02.2011г., която е адресирана от „Д.И.“ ЕООД до „Б.е.и.“ ЕООД- адресантът уведомяма адресата за извършването на фактически действия на трето лице по отстраняване на част от оградата на процесния имот и за започването на СМР по изграждани на подпорна стена, която, според информацията на адресанта, щяла да бъде с височина от два метра. Със същото волеизявление, адресантът кани адресата да изрази своята позиция по повод предстоящия договор за покупко- продажба.

Приетото като доказателство

Писмо изх. № ДВ-38-00-242/11.03.2011г. на ДНСК /стр.32-33 от делото/ мотивира извод, че по жалба на управителя на „Б.е.и.“ ЕООД е била извършена проверка на строителните работи, които се извършват за реализиране на проект „Входна артерия на гр. Девин-път ІІІ-197 с подобект в участъка от км. 89+970 до км.90+800“. Писмото съдържа констатациите за изпълнена бетонова подпорна стена с дължина около 73 метра, височина от 150 до 180 метра в отделни участъци и с дебелина от 0, 4 метра. В писмото са посочени и възложителине на строежа - Агенция П.И. и О.Д..

Приета като доказателство Заповед № ДК-09-7/15.04.2011г. на РДНСК- Южен Централен район /стр. 176-177 от делото/ установява постановеното спиране на изпълнението на строеж „Входна артерия на гр. Девин- път ІІІ-197 с подобект в участъка от км.

89+970 до км.90+800“, който се извършва в имот, собственост на О.Д. и Агенция П.И., по възлагане на О.Д..

Съдържанието на приетата като доказателство Нотариална покана от 16.05.2011г., /на стр.31 от делото/, адресирана от „Д.И.“ ЕООД до „Б.е.и.“

ЕООД установява, че адресантът е отправил до адресата на поканата едностранно волеизявление за разваляне на Предварителния договор от 28.09.2010г. и е поискал изплащане на неустойка за неизпълнение на клаузата на чл. 7 от споменатия договор. Съдържанието на поканата сочи, че към момента на изпращането й, имотат е неизползваем по предназначение, поради изградената стена, която възпрепятства достъпа и факта, че голяма част от имота е наводнен.

Приетият като доказателство Акт № СМ-20/07.06.2011г. на инспектор при РДНСК – Южен Централен район /на стр. 178-179 от делото/сочи, че Агенция П.И., във функциите си на възложител, е допуснала отклонение от одобрените от Главния архитект на О.Д. строителни книжа при реализацията на обект „Входна артерия на гр. Девин- път ІІІ-197 с подобект в участъка от км. 89+970 до км.90+800. Според съдържанието на акта, подпорната стена е била изпълнена пред поземлен имот с идентификатор № ***, област Смолян, О.Д., гр. Девин, а с това са били нарушени разпоредбите на чл.137, ал.3 ЗУТ, чл.148 ЗУТ и чл. 157 ЗУТ.