Определение № 329 от 12.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 329 гр. Варна, 12.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20263001000255 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.244 от ГПК образувано по частна жалба на Р. Г. М. от гр.***** срещу определение № 612 от 09.04.2026г. по търг.дело № 182/25г. по описа на Варненски ОС, с което молбата на М. за допускане на предварително изпълнение на постановеното по делото първоинстанционно решение на основание чл.242 ал.2 т.3 от ГПК е отхвърлена.

Твърди, че съдът не е разгледал и преценил в нужната пълнота изложените от нея доводи, както и факти и обстоятелства по делото, поради което е достигнал до погрешен правен извод за неоснователност на молбата и.

Оспорва като неправилен извода на съда, че не са налице предпоставките по чл.242 ал.2 т.3 от ГПК за невъзможност за удовлетворяване на вземането. Позовава се на цялостното поведение на застрахователя в проведеното извънсъдебно рекламационно производство и в хода на настоящето производство като твърди, че цели единствено забавяне на евентуалните плащания, което потвърждава влошеното му финансово състояние. Твърди, че съдът не е взел предвид наличната информация за предприети мерки срещу застрахователното дружество от КФН, както и за констатирана капиталова неадекватност, като подробно излага факти налични в общественото пространство и на страницата на КФН. Сочи и 1 обстоятелството, че ответното застрахователно дружество е на първо място по щети, свързани с гражданската отговорност на автомобилистите, равняващи се на 20.8%. Твърди, че съдът не е отчел и наложената принудителна административна мярка за забрана за сключване на нови застрахователни договори, която има за реална последици да се ограничи поемането на нови рискове, но не гарантира правата и интересите на пострадалите и увредени лица по вече сключени застрахователни договори, които не са обезщетени и имат висящи искови производства. Излага съображения във връзка с функциите на Гаранционния фонд по чл.519 ал.1 т.4 от КЗ и възможността ответното застрахователно дружество да предприеме доброволно прекратяване с цел осуетяване на бъдещи плащания. Твърди също така, че бъдещо производство по несъстоятелност ще представлява един изключително дълъг юридически и финансов процес, който ще отнеме значителен период от време. Оспорва извода на съда за липса на обезпечителна нужда предвид наличните законови задължения за поддържане на технически резерви. Твърди, че приложението на законодателството в областта на техническите резерви не гарантира адекватност на заделения размер, още по-малко, че същият отговаря на цената на иска. Твърди, че съдът не е отчел, че застрахователят сам определя какъв размер на резерв да задели по всяка претенция на база това, което счита, че дължи и приложения коефициент за редукция. Твърди, че няма гаранция, че вземането, предмет на искова претенция е обезпечено, чрез заделяне на адекватен размер за предстоящо плащане.

Твърди, че само и единствено чрез допускане на предварително изпълнение може да се гарантират законните права и интереси на ищцата.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата за допускане на предварително изпълнение на решението по чл.242 ал.2 т.3 от ГПК.

Насрещната страна по частната ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е депозирала писмен отговор, не е изразила становище.

Частната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл.407 ал.1 от ГПК и е допустима.

В първоинстанционното производството по търг.дело № 182/25г. е 2 постановено решение № 100 от 04.03.2026г., с което ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Р. Г. М. сумата 102 258.38 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено виновно от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество водач, 6 042.31 евро – обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, и двете суми ведно със законна лихва, считано от 04.03.2025г. Първоинстанционното решение е влязло в сила до размера на 25 000 евро от обезщетението за неимуществени вреди и изцяло по иска за имуществени вреди. Срещу решението в осъдителната му част разликата над 25 000 евро до присъдените 102 258.38 евро в срок е депозирана въззивна жалба, върната с разпореждане № 3293 от 02.06.2026г., не влязло в сила към момента.

С молба от ищцата е поискано допускане на предварително изпълнение на решението в осъдителната му част изцяло на основание чл.242 ал.2 т.3 от ГПК поради това, че от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищцата, както и че самото изпълнение на вземането би станало невъзможно или в най-добрия случай значително би се затруднили. Позовава се на наложена с решение на КФН от 02.04.2026г. принудителна административна мярка спрямо ответното дружество – забрана за сключване на нови застрахователни и презастрахователни договори по всички класове застраховки, удължаване срока на сключени договори и разширяване на покритието по тях; както и на забрани от регулаторни органи в Полша и Румъния за сключване на застрахователни договори на териториите на местните им поднадзорни застрахователни пазари. С обжалваното определение искането за допускане на предварително изпълнение е отхвърлено.

Освен посочените от ищцата с искането известни факти, към момента съдът намира, че следва да съобрази и Решение на КФН от 09.06.2026г., с което е отнет лиценза на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за извършване на дейност по застраховане, както и вписаните по партидата на дружеството квестори, които да осъществяват винаги заедно представителството на дружеството, съгласно решение от 09.06.2026г. на КФН, като действия, извършени от името на "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД в нарушение на представителната власт на квесторите, са нищожни.

3

Съставът на въззивния съд като съобрази всички тези, известни му факти и обстоятелства, намира че искането за допускане на предварително изпълнение на невлязло в сила първоинстанционно решение следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:

На основание чл.242 ал.2 т.3 от ГПК предварително изпълнение може да бъде допуснато когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца, или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило. В конкретния случай, независимо от предприетите от КФН мерки срещу ответното застрахователно дружество "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД предпоставките по чл.242 ал.2 т.3 от ГПК не са налице.

В случая, фактите и обстоятелствата по делото не позволяват да се направи обоснован извод, с необходимата степен на сигурност, че за ищеца ще настъпят значителни и непоправими вреди, или че самото изпълнение би станало невъзможно или значително би се затруднило в резултат на това, че присъдените в негова полза парични вземания ще подлежи на принудително изпълнение след евентуално постановяване на въззивно решение, т. е. в очакван максимален период след около четири – пет месеца, предвид етапа на исковото производство.

Настъпването на имуществени вреди от забавеното изпълнение на осъдителното първоинстанционно решение по иск по чл.432 КЗ не са предвидима последица, тъй като върху застрахователното обезщетение се начислява законна лихва до окончателното му плащане.

Исковата претенция е вземане на увредено лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В полза на увредени лица, ползващи се от задължителната застраховка, са създадени нарочни нормативни гаранции, въведени в КЗ съответно на Директива 2009/138/ЕО и Директива 2009/103/ЕО, с цел осигуряване защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги при задължително застраховане. Както е прието в множество съдебни актове на ВКС (определение № 242/22.05.2018г. по ч.т.д. № 1234/18г. на ВКС, I т.о., определение № 371/01.08.2018г. по ч.т.д. № 1703/18г. на ВКС, I т.о., определение № 565/09.10.2017г. по ч.т.д. № 2330/17г. на ВКС, II т.о., др.), в областта на застраховането, в частност задължителното застраховане на 4 гражданската отговорност на автомобилистите, действат специални нормативно уредени правила, с които се гарантират правата на увредените лица бенефициери по застрахователни договори, какъвто е и разглежданият случай. Законодателят е предвидил завишени изисквания към застрахователните дружества, спрямо останалите търговци, за да се обезпечи възможността за изпълнение на задълженията им по застрахователните полици, вкл. относно лицензирането на дейността по застраховане и презастраховане, поддържането на технически резерви, разполагането с достатъчно собствени средства, тяхната платежоспособност – чл.28 и сл., чл.86 и сл., чл.154, чл.164 и сл. от КЗ. Спрямо тях се осъществява предвиденият в КЗ нарочен контрол от страна на Комисията за финансов надзор (чл.7 от КЗ).

На следващо място в глава 52 от кодекса са разписани гаранции, осигуряващи изплащането от нарочно създаден Обезпечителен фонд на вземанията на увредените лица по сключени в страната застраховки “Гражданска отговорност” при отнемане на лиценз, ликвидация или несъстоятелност на застраховател. Налице е законово разписан допълнителен механизъм за компенсиране от специализирания Гаранционен фонд като гарант - краен платец на вземанията на увредените лица за обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (чл.519 ал.1 т.3 от КЗ и чл.565 ал.2 т.1 от КЗ) със средства от целевия Обезпечителен фонд(чл.563 от КЗ) покриващи застрашени от недостиг на техническите резерви интереси на пострадалите и при отнемане на лиценз, ликвидация или несъстоятелност на застраховател. Това изключва извод за невъзможност за изпълнение или за значителни затруднения на изпълнението.

Не може да се изведе обосновка за такава и от соченото в частната жалба поведение на застрахователното дружество, изразяващо се в отказ да заплати доброволно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.

Отделно от това в настоящия случай с вписването в Търговския регистър по партидата на ответника на забраната за извършване на разпоредителни сделки от управлението на ответника и назначаването на квестори, които да поемат организирането на удовлетворяването на всички претенции от съхраненото с ограничаването на ново застраховане имущество, изцяло се осуетява възможността длъжникът да укрие или разпилее онези 5 активи, които следва да бъдат съхранени до момента на постановяване на принудително изпълняем съдебен акт. Дори и да се извършат някакви разпоредителни действия, те вече биха били непротивопоставими на кредиторите, какъвто е ищцата. За да бъдат отчитани правата му като конкуриращ се кредитор, наред с другите пострадали, достатъчно е квесторите да знаят за претенцията, а това несъмнено е осигурено с безспорното регистриране на извънсъдебното искане в книгите на застрахователя.

В заключение съдът намира, че не са налице предпоставки за допускане на предварително изпълнение на невлязлата в сила част на първоинстанционното решение, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 612 от 09.04.2026г. по търг.дело № 182/25г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение, с което е отхвърлена молбата на Р. Г. М. за допускане на предварително изпълнение на невлязлата в сила осъдителна част на решение № 100 от 04.03.2026г. на основание чл.242 ал.2 т.3 от ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6