Решение № 4840 от 29.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4840 гр. Пловдив, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330115026 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на Х. Н. М., ЕГН **********, от *********, и подаден против Е. Р. Д., ЕГН **********, от *********, иск с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 30 ал. 3 от Закона за собствеността, вр. чл. 61 ЗЗД, и във връзка с чл. 3 от Закона за управление на етажната собственост. и чл. 86 от ЗЗД.

Според фактите , страните са съсобственици на имот - къща на ул. ******** в П., като ответникът притежава ½ идеална част от първия етаж на сградата и ¼ ид. част от дворното място, а ищецът – целия втори етаж и ½ ид. част от поземления имот.

През 2021г. се наложило да се извърши ремонт на покрива на сградата , тъй като такъв не бил извършван от построяването й; по покрива имало множество течове. Твърди се, че още преди започването на ремонта, ответника бил поканен да осигури пари за заплащането му, но тя отказала да плати полагаемата й се част от този разход. Ремонта бил извършен , струвал 31430 лева, платени изцяло от ищеца. Ответника не заплатил дължимата от него съобразно правата му в съсобствеността сума за ремонта. Затова ищецът се снабдил със заповед за плащане, издадена по частното дело № 16206 по описа на РС Пловдив за 2021г., издадена за сумата от 15715 лева срещу двамата съсобственици на имота на етаж 1 от сградата ( другия съсобственик на първия етаж обаче е с открито преди датата на образуването на делото наследство и издадената срещу него заповед е била обезсилена в тази й част).

Ответникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК против така издадената заповед. Затова се 1 иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника Д. , че дължи на ищеца 7587.50 лева стойност на ремонта на покрива, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението – 14.10.2021г . до окончателното изплащане на вземането, и да присъди направените по делото разноски.

Ответната страна оспорва иска като неоснователен. Не отрича нуждата от ремонт на покрива, но твърди, че повредите по него са могли да бъдат отстранени на значително пониска стойност. Отрича доказателствената годност на част от представените от ищеца писмени доказателства – договори с изпълнители на ремонтните работи, като твърди, че не носят достоверна дата. Моли иска да бъде отхвърлен и да присъдят разноските по спора.

Искът е допустим, ищецът има интерес от исканото установяване, доколкото разполага със заповед за плащане и са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.

Съдът приема за осъществени следните факти:

Не се спори между страните , а и е доказано от двата приложени нотариални акта на листове 17 и 18 от делото, че страните са част от съсобствениците на процесния имот, представляващ дворно място с идентификатор ************ по КККР на П. , ведно с построената в него сграда с идентификатор ************, като ищецът е собственик на целия втори етаж, записан като самостоятелен обект на кадастъра с *********, а ответника – един от двамата съсобственици на първия етаж на сградата, записан с идентификатор *********.

От показанията на свидетеля В. се установява , че покрива на сградата е имал нужда от ремонт, като се има предвид , че според данните в нотариален акт за дарение № *** т . **, нот. дело № *********г. на пловдивския нотариат , сградата е построена преди 1975г.

На л. 16 от делото фигурира покана до ответника да изкупи частта от имота, собственост на ищеца. От тази покана се установява, че на дата 06.04.2021г. на ответника са били предложени оферти за извършването на ремонт на покрива и е канен да избере изпълнител и да заплати полагаемата й се ¼ част от разходите за ремонта.

По делото фигурират три договора за извършване на строително - монтажни работи по покрива на процесната сграда, като и по трите като възложител фигурира ищеца; договорите са на обща стойност от 31430 лева.

Към договорите фигурират платежни нареждания и приходни касови ордери за заплащането на цената по тях от М.; цената е платена точно.

От заключението на вещото лице по проведената техническа експертиза личи, че през 2021г, в имота е извършен ремонт, като покрива на сградата е подменен в цялост.

Среднопазарната стойност на този ремонт е общо 27877 лева.

По правото :

По смисъла на чл. 30 ал. 3 от Закона за собствеността , всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Фактическия състав на тази норма предполага доказването на следните факти по смисъла на чл. 153 от ГПК: съсобствена между страните вещ и размер на притежаваните от тях права в тази

2 съсобственост, както и тежест върху тази вещ.

Не се спори по делото, че в сградата на ул. ********** в П. има обособени два отделни самостоятелни обекта на кадастъра, като собствениците им са трима - вторият етаж от сградата, записан като СОС с идентификатор *********, е собствен на ищеца, а на първия етаж, записан като СОС с идентификатор *********, е бил съсобствен между ответника и нейната сестра. Данни за наличие на четвърти етажен съсобственик или трети самостоятелен обект на кадастъра в сградата няма, а и според нотариалния акт за собственост на ищеца на л. 18 от делото , сградата е двуетажна и над неговия втори етаж няма други обекти на собственост. Затова и отношенията между страните като съсобственици следва да бъдат уредени според нормата на чл.30 ал. 3 от Закона за собствеността, вместо от тази на чл. 41 от същия закон, доколкото приложимо е изключението на чл. 3 от Закона за управление на етажната собственост; страните не биха могли да формират мнозинство за управлението на общата вещ ( срв. и Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК, определение № 39 от 13.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 436/2017 г., III г. о., и др. под. ) По размера на правата на страните в съсобствеността също спор не е формиран , а и те са доказани при условията на пълно главно доказване от приложените нотариални актове.

Не се спори по фактическото извършване на ремонта – което е и доказано , и по размера на договорената и платена от М. стойност на този ремонт. По отношение на плащанията , съдът кредитира платежните нареждания и приходния касов ордер към договорите; в тази връзка следва да се отбележи , че датите на платежните операции са близки до датите на сключването на договорите, които служат за тяхно основание и се плаща по същите, при което съдът не кредитира твърдението на ответника, че договорите са съставени за целите на процеса. Самите договори се възприемат като достоверни, тъй като кореспондират със заключението на вещото лице в частта му относно фактическото извършване на ремонта , както и с показанията на свидетеля В. От тези показания личи също така, че към април 2021г, на покрива е имало силен теч; съдът кредитира тези гласни доказателства, тъй като по делото няма доказателства, които да им противоречат.

По аргумент от чл. 38 от Закона за собствеността и при липса на данни за различни уговорки между съсобствениците, покрива на сградата е обща за всички етажни съсобственици част, и съсобствениците отговарят съразмерно за тежестите върху нея .

Ремонта на покрива съставлява финансова тежест, която по силата на закона следва да се поеме от тях според дела им в съсобствеността. При преглед на описаните от вещото лице строително- монтажни работи, съдът не откри такива, които биха могли да бъдат приети за полезни разноски; всички те нямат за цел да увеличат стойността на имота, а да го запазят от повреди. Нормата на чл. 30 ал. 3 от Закона за собствеността не приравнява тежестите по съсобствената вещ с минимално необходимите за запазването й разноски; достатъчно е тази тежест да е налице. Съсобствената вещ е сграда и при всички положения, покрива е нужен не само за запазването й , но и за самото й съществуване като самостоятелна вещ. По делото обаче се установи наличието на „сериозен“ теч по покрива ( свид. В. ), без да има доказателства , че той е могъл да бъде отстранен на по – ниска стойност. С оглед казаното, 3 съдът не кредитира доводите на ответната страна, че стойността на необходимия ремонт е по – ниска от претендираната от ищеца, тъй като цялостната подмяна на покрива не е била нужна.

Или, установи се тежест върху съсобствен имот, заплатена изцяло от единия от съсобствениците , при което по силата на чл. 30 ал. 3 от ЗС е възникнало за останалите такива задължение да поемат тази тежест съобразно дела си. Искът е основателен.

Пак във връзка с размера на претенцията обаче трябва да се каже , че по делото не бе установено съгласие на ответника за извършването на ремонта , независимо от това, че е бил поканен да плати такъв ремонт преди започването му; ремонта обаче ползва и ответника, при което отношенията между страните следва да се уредят по правилата на воденето на чужда работа без пълномощие. Работата е предприета и в собствен на М. интерес , при което Д. отговоря само до размер на това , с което се е обогатила , тоест, до по - ниската от двете стойности – тази на платеното от М. или тази, която сочи вещото лице .

Съдът кредитира заключението и приема , че иска е основателен до размер от 6969.25 лева ( ¼ част от 27877 лева) , като за разликата до пълния размер от 7857.50 лева той следва да бъде отхвърлен.

За пълнота , има по делото твърдения , че ответника е прехвърлил на трето на спора лице правата си върху процесния имот след датата на приключване на ремонта, които обаче останаха недоказани. Дори имота да е прехвърлен , задълженията за заплащане на обезщетение възникват в тежест на лицето, което притежава собствеността по времето, когато са били извършени ремонтите, и не следват имота в лицето на следващ собственик, който придобие същия след това. В този смисъл Решение № 79 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5723/2007 г., III г. о. и Решение № 61 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3406/2016 г., IV г. о.

На осн. чл. 86 от ЗЗД, основателен е и иска за обезщетение за забавата , като по отношение на размера му съдът отчита уважения размер на главницата. За период на забава от 04.06.2021г. до дата 14.10.2021г. законната лихва върху сумата от 6969.25 лева е в размер от 257.48 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 290.29 лева, иска по чл.

86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Разноските се понасят от страните пропорционално. Общия размер на направените от ищеца разноски по двете дела е 1755.96 лева , и му се дължат съответно на уважената част от исковете 1557.46 лева. Разноските на ответника – хонорари на адвокат – са в размер от 2086 лева по двете дела, като са дължат пропорционално на отхвърлената част 235.81 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на ответника Е. Р. Д., ЕГН **********, от *********************, че дължи на ищеца Х. Н. М., ЕГН **********, от ****************, плащане на сумата от 6969.25 лева – главница , стойност на ремонт през 4

2021г на покрива на съсобствена между страните сградата на *******************, ведно със законната лихва от дата 19.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 257.48 лева законна лихва върху главницата от 04.06.2021г. до дата 14.10.2021г. , за които суми е издадена заповед за плащане № 8769/19.10.2021г. по частното гр. дело № 16206 по описа на РС Пловдив за 2021г., като за разликата над тези размери до пълните предявени такива ( 7857.50 лева за главницата и 290.29 лева за лихвата) ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ като неоснователни и недоказани.

Осъжда Е. Р. Д., ЕГН **********, от *********, да заплати на Х. Н. М., ЕГН **********, от *********, сумата от 1557.46 лева разноски по двете производства.

Осъжда Х. Н. М., ЕГН **********, от *********да заплати на Е. Р. Д. , ЕГН **********, от *********, сумата от 235.81 лева разноски по делото .

Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на страните.

Разпечатката съдържа 41 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b274e33-3970-4079-9bc3-a94a7ed29c99