Решение № 12641 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12641 гр. ***, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110100020 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу М. Н. И. и П. И. Н., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност, както следва:

М. Н. И. – 1/3 част, а именно: сумата от 330,18 евро (645,78 лв.) – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва от *** г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 71,35 евро (139,54 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от *** г. до *** г., сумата от 14,25 евро (27,88 лв.) – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 3,61 евро (7,06 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г.;

П. И. Н. – 1/3 част, а именно: сумата от 330,18 евро (645,78 лв.) – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва от *** г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 71,35 евро (139,54 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от *** г. до *** г., сумата от 14,25 евро (27,88 лв.) – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 3,61 евро (7,06 лв.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г.;

Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в ***, като ответниците имат качеството 1 на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От своя страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, поради което ответниците са изпаднали в забава, с оглед което дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че съгласно общите условия е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника М. Н. И., чрез адв. И., с който оспорва предявените искове. Твърди, че ответницата е собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от топлоснабдения имот, поради което следва да отговаря само за 1/6 част от претендираните от ищеца спрямо нея суми. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово разпределение. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Ответникът П. И. Н., чрез адв. И. оспорва предявените искове по основание и размер .

Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово разпределение. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за 2 действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № ***, том ***, дело № *** г., се установява, че П. Г. И. и М. П. Г. са прехвърлили на сина си Г. П. Г. правото на собственост върху следния свой недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. ***, срещу насрещното задължение Г. П. Г. да поеме цялостната издръжка и гледане на П. Г. И. и М. П. Г. до края на живота им като им осигури спокоен живот.

Видно от удостоверение за наследници № *** г., издадено от ***, район „***“, Г. П. Г. е починал на *** г., като е оставил за наследници по закон В. П. Г. /съпруга/, И. Г. П.

/дъщеря/ и М. Г. П. /дъщеря/. Следователно по силата на наследственото правоприемство посочените лица са придобили по 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот – арг. чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН.

С договор за доброволна делба № ***, том № ***, дело № *** г. в дял на В. П. Г. е поставен и тя е станала изключителен собственик на процесния недвижим имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. ***.

От удостоверение за наследници, изх. № *** г., издадено от ***, район „***“, се установява, че В. П. Г. е починала на *** г., като е оставила за наследници по закон В. К. А.

/син/, М. Н. И. /внучка/, В. Н. И. /внук/, и и П. И. Н. /внук/. На основание чл. 5, ал. 1 и чл.

10, ал. 1 ЗН, собствеността по отношение на процесното жилище е преминала към наследниците й по закон, при което В. К. А. е станал носител на 1/3 ид.ч., М. Н. И. – на 1/6 ид.ч., В. Н. И. – 1/6 ид.ч. и П. И. Н. – на 1/3 ид.ч.

Следователно, в рамките на исковия период М. Н. И. и П. И. Н. са били съсобственици на процесния апартамент, а това означава, че с оглед действаща нормативна уредба в областта на енергетиката те се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради което се явяват задължени за заплащане на продажната цена за доставената и потребена в него такава съобразно участието им в съсобствеността – М. Н. И. – 1/6 ид.ч., и П. И. Н. – 1/3 ид.ч.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че 3 сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на *** г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „*** и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № *** г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „*** да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор № *** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между *** и „***.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***.

Ответниците не са ползвали ТЕ за отопление на имот през целия процесен период и такава не им е била начислявана от ищеца, както като е била начислявана ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за доставка на БГВ. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 4 бр. отоплителни тела- радиатори, на които с монтирани топлинни разпределители и 4 бр. термостатни вентили, както и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. От м.*** г. до м.*** г. не извършвано дялово разпределение ИРРО, поради занулени показатели на измервателните средства. За периода от м.*** г. до м.*** г. потреблението на топла вода е на база „служебен отчет“, поради неосигурен достъп“ – брой потребители – 1 лице, при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 л. на брой потребител. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 143 куб. м.