Решение № 279 от 03.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хИ.ди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20235001***462 по описа за 2023 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 207 от 23.05.2023г., постановено по т.д.№ 202 по описа за 2022г. на ОС Пловдив, с коeто е осъдено „Д. Б. К. Б.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. К., ул. Т. Р. № *а заплати на „Б** - Т. П.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ****, ул. И. В. № * сумата от 116 524.85лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от „Б** - Т. П.“ ЕООД, вследствие настъпилото на 26.07.2020г. в 11.30 ч. при км. **+*** на гара К. железопътно произшествие – дерайлиране на вагон № ********-*, част от състава на товарен влак № *****, който вагон е собственост на „Д. Б. К. Б.“ ЕООД, която сума е формирана от сбора на следните суми:

47 429.92 лв., представляваща платено на „А. Б.“ обезщетение за разпИ.н и загубен товар /меден концентрат/;

64 894.93 лв., представляваща възстановяване на платено от ЗАД „А.“ 1 на ДП „Н* Ж*“ застрахователно обезщетение за вреди, причинени от железопътната инфраструктура;

4200 лв. с ДДС, представляваща заплатено възнаграждение на „А. М.

С.“ ЕООД за събиране и извозване на разпИ.н от дерайлирания вагон меден концентрат, за което е издадена фактура № *** от ********г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата от 23 059.98 лв., представляваща разноски по делото.

Решението е обжалвано от ответника „Д. Б. К. Б.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. К., ул. Т. Р. № * с твърдения за недопустимост, евентуално за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, а искането отправено до въззивния съд е решението да бъде обезсилено, евентуално отменено и постановено друго, с което искът бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от „Б** - Т. П.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С. ****, ул. И. В. № *, представлявано от управителя инж. Г. Д., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е съдебното решение като допустимо, правилно, обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства да бъде потвърдено. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв и от третото лице помагач на страната на ищеца „А. Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., п.к. ****, П. з., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Третото лице помагач на страната на ответника „Д. Б. К. Б.“ ЕООД - ЗК „У.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ТТ.

А. № **, представляван от юрк. Г. В. е депозирало писмено становище, с което заявява, че се присъединява и подържа изцяло изложеното във въззивната жалба на страната, на която помага, като счита решението за неправилно, поради нарушаване на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и настоява същото да бъде отменено, а исковете отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

2

Първоинстанционното производство е образувано по искове на „Б** - Т.

П.“ ЕООД, ЕИК ********* против „Д. Б. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Т. Р.“ № * правно основание чл.

79 ЗЗД във вр. с чл. 82 ЗЗД. Твърденията са, че на 26.07.2020г. в 11.30ч. при км.**+*** на гара К. е реализирано железопътно произшествие – дерайлиране на вагон № ********-*, част от състава на товарен влак № *****. Вследствие дерайлирането на вагона с всичките шест колооси, същия е полегнал надясно по посоката на движение на влака и част от товара е разпИ.н, а на железния път и съоръженията по него – осигурителна техника, контактна мрежа и подвижен железопътен състав са нанесени повреди и щети. Ищецът твърди, че съгласно чл. 68, ал.2 от Наредба № 59 от 05.12.2006г. за управление безопасността в железопътния транспорт дерайлирането представлява произшествие, а съобразно „Правила за уведомяване и ред за назначаване на оперативна група за запазване, регистриране и съхраняване на веществените доказателства при възникване на железопътни инциденти“, издадени от ДП „Н*Ж*“ е назначена оперативна група първа категория, която е извършила разследване по случая и е изготвила доклад за фактите и обстоятелствата за настъпилото железопътно произшествие, като е посочила, че влак № ***** е заминал от гара К. с редовен изходен сигнал от пети приемно – отправен коловоз и е дерайлирал на самия коловоз в резултат на скъсана осна шийка № * на вагон № ********-*, която била открита до изходния сигнал на пети коловоз на км. **+*** в силно нагорещено състояние. Ищецът сочи, че причината за дерайлиралия вагон е потвърдена и от РРК П. в съставения окончателен доклад № **, в който е посочено, че дерайлирането на процесния вагон е вследствие скъсана осна шийка на * колоос по посока на движение на влака на букса № *, поради загрял и впоследствие блокирал вътрешен буксов лагер, който дефект ищеца определя като скрит, тъй като буксовите лагери се намират върху буксовата шийка, която е покрита с буксова капачка, закрепена към буксовия възел с три болта и пломба на собственика на вагона. Заявява, че ползвателите на вагона нямат право на достъп до вътрешността на буксовия възел без разпореждане на собственика. Ищецът твърди, че изготвения окончателен доклад и причините за настъпилото произшествие са задължителни, тъй като РРК П. е органа, на чиято компетентност е предоставено разследването, съгласно чл. 77 от Наредба № 59 от 05.12.2006г. за управление безопасността в железопътния транспорт и чл.18 от Правила за уведомяване и ред за назначаване на оперативна група за запазване, регистриране и съхраняване на веществените доказателства при възникване на железопътни произшествия и инциденти, издадени от ДП „Н*Ж*“. Сочи, 3 че превозът е извършван на основание договор № ***/***/**/** от ********г. между „Б** - Т. П.“ ЕООД като превозвач и „А. Б.“ АД като клиент и съгласно т.1.2.2. същия е осъществен с вагон, който е осигурен от клиента, поради което и превозвача няма как да отговаря за скрити дефекти на същия.

Освен това твърди, че съгласно записванията в НРВ в РБ, воден от И* „Ж. а.“ като собственик на дерайлиралия вагон е записан „Д. Б. К. Б.“ ЕООД. Сочи, че правилата за носене на отговорност са определени с международно споразумение „О. д. и. т. в.“ ***/***/***, по което страни са, както „Б** - Т.

П.“ ЕООД, така и „Д. Б. К. Б.“ ЕООД, съгласно което и конкретно чл.27 държателя на вагона е отговорен за повреди на вагона, вследствие повреда на буксата, причинена от висока температура, в случай, че е потвърдена, в който смисъл е разпределена и отговорността в Приложение № ** от ***/***/***.

Като твърди, че отговорността му е изключена с приложението на чл. 22 от ***/***/***, съгласно, който държателя не може да се позове на скрит дефект по вагона му, както и „Б** - Т. П.“ ЕООД е използвал и инспектирал правилно вагона, което се установява от окончателния доклад № ** на РРК и най – сетне, като сочи, че е удовлетворил претенцията на „А. Б.“ АД за заплащане на обезщетение за загубения по време на превоза товар, разпИ.л се при дерайлирането на вагона, в размер на 28 829.10 щ.д., равностойни на 47 429.92 лв., както и тази на ЗАД „А.“ в размер на 64 894.93 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение за вредите причинени на железопътната инфраструктура на ДП „Н*Ж*“, а и тази на „А.

М. С.“ ЕООД в размер на 4200 лв., представляващо възнаграждение за събиране и извозване на разпиления от дерайлиралия вагон меден концентрат, за което е издадена фактура № *** от ********г., настоява съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от предявяване на иска до окончателното им заплащане, като дължими при договорно неизпълнение, а именно на основание международното споразумение „О. д. и. т. в.“, евентуално на основания и с приложението на правилата на деликта, а при неоснователност и на това последно основание се претендира осъждане на ответника на основание чл. 59 ЗЗД. Ищеца оспорва становището на ответника, обективирано в писмо изх. № 101 от 20.05.2021г., в което „Д. Б. К.

Б.“ ЕООД счита, че отговорността е на ищеца - превозвач, тъй като при извършването на технически преглед на гара К. може да се установи състоянието на буксовите лагери и повреда на тях по наличието на външни признаци, като теч на масло от буксовата капачка, промяна на цвета на метала и отделяне на топлина от буксовия възел, като заявява, че на процесния вагон 4 е извършван технически преглед в гара Б. при потеглянето на влака, като за периода 15.12.2019г. – 12.12.2020г. в действащия План за композиране на влаковете за ДТВ ***** не е предвидено извършването на междинен технически преглед. Сочи, че в чл.39 от Инструкцията за техник – механик ревизор вагони е описан порядъка от действия по извършване на технически преглед на вагоните, като твърди, че на гара К. на влака е извършена съкратена проба „D“ на спирачките, поради смяна на локомотивните бригади, при която е проверена целостта и проходимостта на главния въздухопровод.

Ответникът – „Д. Б. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Т. Р.“ № *, представляван от адв. И. К. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Счита за процесуално недопустим иска, предявен на договорно основание, като признава, че е страна по международното споразумение „О. д. и. т. в.“, но твърди, че целта на този договор е по – рационално използване на опразнени вагони в международното железопътно простраство с оглед избягване на излишно движение обратно на веднъж разтоварени празни вагони и този договор не обхваща процесния вагон, тъй като същия не е вписан в Б. на ОДИВ. Отделно сочи, че процесния вагон е отдаден под наем на „А. Б.“ ЕАД, който го е предоставил на ищеца за извършване на превози, поради което и счита, че не е пасивно материалноправно легитимиран да отговоря по предявения иск за вреди на договорно основание. При условие, че съдът приеме иска за процесуално допустим оспорва същия като твърди, че липсва договорно правоотношение между него и ищеца, което да обоснове отговорност за неизпълнение; не е налице и факт, който да обоснове отгорност от непозволено увреждане, нито пък е налично неоснователно обогатяване. Заявява, че отговорност на превозвача е да осигури безопасността на влака, в който смисъл са разпоредбите на чл.190, ал.1, т.1 и чл. 191, ал.2 от Наредба № 58 от 02.08.2006г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, както и чл.33, чл. 35 и чл. 39 от Инструкцията за техник – механик, ревизор вагони.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която възразява на твърденията на ответника, че не е приложим ОДИВ, като счита, че неизпълнението на задължението му за вписване на притежаваните от него вагони в предвидения за това уебсайд не може да го освободи от отговорност за вреди, още повече, че не е вписан и ползвателя по 5 твърдяния да е сключен договор за наем. С подадената допълнителна искова молба ищеца пояснява първоначалната исковата молба, като заявява, че деликта се изразява в противоправното поведение на ответника, като собственик на дерайлирания вагон, изразяващо се в неспазване на задължителните стандарти за поддръжката му и причинената вследствие същия вреда – разпИ.н товар и щети по железопътната инфраструктура, които са в пряка причинна връзка с настъпилата авария. По предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД ищеца уточнява, че с плащането на процесните суми се е стигнало до неоснователно разместване на блага, като ищеца е обеднял с размера на платеното, а ответника се е обогатил като си е спестил разходи за заплащане на дължимото от него. Оспорва твърдението на ответника, че исковете са неоснователни, тъй като „Б** - Т. П.“ ЕООД не е изпълнило задължението си да изърши „Междинен преглед“ на процесния вагон, като заявява, че такъв не е предвиден за този влак, съгласно План за композиране на влаковете.