Решение № 379 от 25.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20261000500330 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от С. Т. Г., подадена чрез процесуалния представител адв. Т. М. срещу Решение № 6983/07.11.2025г. на Софийски градски съд, ГО, 19с-в по гр.дело № 9676/2024г., в частта му, с която се отхвърля иска с правно основание чл.49 ЗЗД, предявен срещу Столична община за обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 10 000 лева до сумата от 30 000 лева.

Жалбоподателят счита, че при определяне размера на обезщетението и приложение на принципа за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, първоинстанционният съд правилно е отчел характера и тежестта на вредите, интензитета и продължителността на понесените от ищеца болки и проявлението им във времето, но при така правилно изяснената фактическа обстановка е формирал неправилен правен извод съответстващият и справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да възлиза само на сумата от 10 000 лева.

Излага довод, че съдът не бил правилно отчел както характера и тежестта на болките и страданията получени вследствие на претърпяното при инцидента травматично увреждане, наложили прилагане на оперативна намеса, така и неблагоприятното психологическо въздействие от това, че ищцата е била зависима от грижите на близките си.

Сочи се във въззивната жалба, че ищцата е търпяла значителни неимуществени вреди, които не са били взети предвид при определяне на обезщетението от страна на съдебния състав. С оглед характера на нараняванията ищцата е трябвало да спазва щадящ режим на 1 покой, без натоварване, което я е поставило през затруднение не само да при посрещане на найните обикновени битови потребности. Нестихващата болка в травмираната област и невъзможността да се обслужва сама дори за елементарно действие, като обличането, повлияло изключително негативно на емоционалното състояние на ищцата- тя станала неспокойна и напрегната. Поставената имобилизация допълнително увеличила усещането за дискомфорт и неразположение и ограничила възможността за самостоятелно обслужване на елементарни битови потребности.

Счита и че при определяне на справледлив размер на обезщетение решаващият състав не е отчел и оценил подобаващо и промяната в начина на живот на пострадалото лице. Позовава се на обстоятелството, че ищцата в продължение на почти пет месеца не е могла да изпълнява ежедневните си нужди. Първоинстанционният съд не бил обсъдил в пълнота и влошеното психоемоционално състояние на жалбоподателката. Не е бил отчел и болезненените емоционални спомени, не е съобразил и че причиненото увреждане е причинило и психически последици от инцидента, изразяващи се във внезапен стрес, както и до последващи от това душевни страдания, надвишаващи обичайните.

Конкретни съображения за това са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Моли обжалваното решение в отхвърлителната част на иска за неимуществени вреди да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се осъди ответникът Столична община да заплати в полза на ищеца С. Т. Г. заявения с въззивната жалбаразмер на претендираната от него сума, а именно сумата в размер на 30 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени в резултат на инцидент настъпил на 20.01.2015г., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените разноски по делото.

В срока за отговор ответникът Столична община е възразил против въззивната жалба на ищеца. Иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната от ищеца отхвърлителна част по съображенията изложени в отговора.

Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С. Т.

Г. срещу Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 40 000 лева, представляваща неимуществени вреди, които се изразяват в преживени болки и страдания в резултат на физическа травма- скрито счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка.

Твърденията в исковата молба са били, че на 20.01.2025г. около 7.30ч. на територията на Столична община в гр. София, ищцата е вървяла заедно с дъщеря си по десния тротоар 2 на ул.„ Метличина планина” с посока на движение от ул.„Химитлийски проход“ към ул.“Ясна поляна“. Обстановката през този януарски ден била типично зимна - с отрицателни температури от около -3 градуса и наличие на снежна покривка. В района на ул „ Метличина поляна“ № 30 се подхлъзнала на непочистен от сняг и лед участък и паднала на дясната си ръка. След падането изпитала остра болка в областта на дясната ръка. Непосредствено след падането се обадила на своя син, който я откарал в УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов“ ЕАД, където са били извършени прегледи и консултации със съответните специалисти, като е поставена диагноза счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, закрито. С оглед характера на получената увреда е взето решението за провеждане на оперативна интервенция, изразяваща се открито наместване на фрактурата чрез плака и винтове. След отпадане на необходимостта от лекарско наблюдение пострадалата е освободена за продължаващо домашно лечение с дадени указания за прием на лекарствени средства, спазването на ХДР и режим на ненатоварване на травмирания крайник .

Твърди се от ищеца, че получената вследствие на инцидента травматична увреда е причинила болки и страдания, които били със значителен интензитет през първия месец от възстановителния период, който продължава и към днешна дата. С оглед характера на нараняванията и извършената оперативна интервенция, била принудена да спазва щадящ режим, при който не можела да използва своята водеща ръка. Била изправена пред невъзможност да посреща със собствени сили обикновените си битови потребности, за задоволяване на които получавала помощ от своите близки и роднини. Изпитвала непрестанни болки, усилващи се и при най-леко движение и трудно повлияващи се от обезболяващите, които приемала. Преди това водила активен за годините си начин на живот, но след инцидента била принудена да ограничи социалната и семейната си ангажираност.

Сочи че, инцидентът се отразил изключително негативно и в психологически аспект на ищцата. След него тя станала тревожна и раздразнителна без да има видима причина, трудно приемала продължителния период на възстановяване и битовите трудности, които срещала през него. Чувствала се е непълноценна и в тежест на близки и роднини.

Ответникът Столична община в срока за отговор на исковата молба е възразил, че иска е неоснователен поради съображенията изложени в отговора. Счел е за недоказани механизма на увреждането и настъпването на описаните в исковата молба вреди в резултат от същия. Възразил е и за прекомерността на претендираното обезщетение.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 20.01.2025г. около 7.30ч. на територията на Столична община, в гр.София, ищцата е вървяла заедно с дъщеря си по десния тротоар на ул.“Метличина поляна“ с посока на движение от ул.“Химитчийски проход“ към ул.“Ясна поляна“.

Обстановката била типично зимна- с отрицателни температури от около минус 3 градуса и при наличието на обилна снежна покривка. Не е спорно, че в района на ул. .“Метличина поляна“№30, жалбоподателката се е подхлъзнала на непочистен сняг и лед участък и е паднала на дясната си ръка, след което тя е изпитала изключително остра болка в областта 3 на дясната си ръка.

От приетата и неоспорена от страните в производството пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице е изготвило заключението си както основа на събраните писмени доказателства, така и личен преглед на ищцата, се установяват следните обстоятелства :

В резултат на инцидента от 20.01.2025г. ищцата е получила счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, закрито. Медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, за срок, повече от 30 дни.Непосредствено след настъпването на увредата, след необходимата подготовка, при ищцата е проведено изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза- плака и винтове. Лечението е било адекватно и своевременно проведено.

Според заключението на вещото лице механизмът на полученото увреждане е падане и посрещане на удара с дланта на ръката, при което силата на удара преминава по оста на ръката и се получава увреждане в областта на гривнената става. Според експерта е възможно такова увреждане да се получи по описания в исковата молба начин.През периода на възстановяване, ищцата е търпяла болки и страдания за около 5 месеца, като през първите 2 месеца, болките са били с по-голям интензитет. При прегледа, извършен на 20.10.2025г. вещото лице не е установило наличието на функционален дефицит в дясната гривнена става. Прогнозата за скорошно оздравяване и пълно възстановяване е добра.

От показанията на свидетелката Г. Г.- дъщеря на ищцата, се установява, че след провеждане на оперативното лечение в „Пирогов“ за нея се е грижил предимно бащата на свидетелката, защото била със счупена ръка и не можела нищо да върши самостоятелно.Свидетелката ходела през ден, два при майка си и помагала с битовите ангажименти и дори и с личните, защото тя не можела да се изкъпе, какато и да прави много други неща. Тя не можела да прави нищо със счупената ръка и постоянно лежала, била на много силни лекарства, защото болката била много силна. Споделяла и, че в живота си не е изпитвала такава силна болка. Пиела много силни болкоуспокояващи, дори и в болницата – нищо не я е успокоявало. В един момент от лежането започнало всичко да я боли.

Първоначално била с шина около 40 дни, в които били най силните болки. След това болките леко поотшумели, но вследствие на операцията, трябвало да се извади една игла след 2 месеца. Силните болки продължили месец и половина-два, като после започнали да отшумяват. Според свидетелката и към днешна дата не се е възстановила. И днес някой трябвало да я придружава, тъй като не е достатъчно стабилна и използва другата ръка, за да си помогне. Баща й редовно я придружава и сега, дори да слизат от автобус или да ходят на пазар. Рехабилитацията през целия период се провеждала, тя имала и дискови хернии и от лежането започнало всичко да я боли.

При така установените факти следва да се формират следните правни изводи:

По отношение на въззивната жалба

4 на

Столична община обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение в осъдителната им част, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на окръжния съд. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати от жалбоподателя в исковата молба и в производството пред първостепенният съд, както и в хода на разменените по делото писмени книжа, както и в устните състезания в производството пред първата инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

Обстоятелствата относно механизма на претърпяния деликт, както и отговорността на ответника за него- относно наличието на потивоправно поведение на лицата или служителите на последния да извършат снегопочистване на улиците и прилежащата им инфраструктура при зимна обстановка, не са предмет на спор по повод на въззивното обжалване с оглед на липсата на жалба на ответника Столична община срещу решението в осъдителната му част. Поради това и с оглед правилото на чл.269 ГПК не са предмет на повторно установяване по повод на въззивното обжалване, доколкото по силата на цитираната разпоредба въззивният съд по въпросите за правилността на първоинстанционното решение е ограничен само от посоченото в жалбата.