Решение № 875 от 08.07.2020, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ _________ гр. В. _____________2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА при секретаря Калинка

Ковачева, като разгледа докладваното от съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2462 на Административен съд - В. по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид

Производството е по реда на чл.73, ал.3 от Закона за културното наследство /ЗКН/, вр.чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на Д.И.Н.,

ЕГН: **********,***-р Б. № 23, ет.1, ап.27, чрез адв.М.Т., против Заповед № 2346/18.06.2019г. на кмета на Община-В., с която на основание чл.73, ал.3 от ЗКН, собствениците на сграда със статут на недвижима културна ценност, намираща се в гр.В., бул.С № **, са задължени да извършат за тяхна сметка посочените в заповедта дейности.

Жалбоподателят твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, в резултат на което са накърнени негови права и законни интереси. Конкретно сочи, че административният орган не е издирил и конституирал за участие в производството всички заинтересовани лица - съсобственици на сградата, респ. не ги е уведомил по чл.26, ал.1 АПК за започване на производството и не им е предоставил възможност да изразят становище и ангажират доказателства. Твърди, че не е уведомен и не са му връчени указанията по чл.72, ал.3 ЗКН, както и че не му е предоставен констативния протокол, въз основа на който е разпоредено извършване на посочените в заповедта действия, поради което е лишен от възможността да оспори изложените в него констатации. По същество твърди, че кметът на Община В. в противоречие с материалния закон е приел, че може да се извършат разпоредените със заповедта дейности. В тази връзка сочи, че при издаване на заповедта не е съобразено, че с протокол № 3/1994г. на „Строителство и архитектура“ - Община-В., предвид лошото състояние на сградите, е предложено същите да бъдат отписани от списъка на декларираните паметници на културата. При издаване на заповедта административният орган не се е съобразил с техническите затруднения, многото дейности, необходимостта от съгласуване на изготвените проекти с компетентните органи и невъзможността за изпълнение на действията в зададените кратни срокове.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Т., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед и в представени писмени бележки с вх.№ 7795/07.07.2020г. Във връзка с твърденията, че административният орган не е издирил и конституирал за участие в производството всички заинтересовани лица, съсобственици в сградата, респ. не е установил техните права, се позовава на Решение на ВАС № 15224/12.11.2019г. по адм.д. № 3498/2019г. Сочи и че в случая не е налице обикновена съсобственост, а най-вероятно се касае за етажна собственост, като неизясняването на конкретните права на собствениците в сградата влияе върху изпълнението на заповедта. Не споделя възражението на ответника, че собствеността е променяема и новите собственици ще встъпят в правата и задълженията на предходните. Твърди, че това би било вярно само ако административният орган установи надлежно правата на собственице към датата на издаване на заповедта. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответната страна оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в молба вх.№ 14815/04.10.2019г. (л.195). Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че обжалваната заповед е издадена без да са допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. При започване на процедурата по чл.72-73 ЗКН са били налице обстоятелства, застрашаващи НКЦ, както и живота и здравето на пешеходците, преминаващи в непосредствена близост до нея. Собствениците на имота, в т.ч. жалбоподателя, не са изпълнили задълженията си по чл.71, ал.1, т.1 ЗКН да полагат необходимите грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на културната ценност, поради което на 27.07.2017г. компетентните длъжностни лица по чл.72, ал.3 ЗКН са издали указания за аварийно временно укрепване на сградата. На основание чл.73, ал.1 ЗКН и във връзка с дадените указания, кметът на община-В. е издал Заповед № 2843/13.09.2017г. и Заповед № 1084/16.03.2018г., с които е назначил комисия с функции по чл.73, ал.2 ЗКН - да установи състоянието на НКЦ, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. На 21.03.2018г. е съставен КП, а въз основа на него е издадена обжалваната заповед № 2346/18.06.2019г. Същата е издадена при наличие на всички основания и осъществяване на всички факти от състава на чл.73, ал.3 ЗКН. Относно оплакването, че в производството не са конституирани всички заинтересовани лица сочи, че съсобствениците на сградата са установени въз основа на справки от дирекция „Местни данъци“ при Община-В., Агенция по вписванията, АГКК и ТР. Всички установени собственици са уведомени за процедурата - изпратени са им Указанията за аварийно-временно укрепване, информирани са за извършването на оглед на основание чл.73, ал.2 от ЗКН. На огледа са присъствали част от собствениците, в т.ч. жалбоподателя Д.Н.. Всички собственици са уведомени за издадената заповед. По същество сочи, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Констатираното лошо състояние на сградата е законово основание за издаване на Заповед № 2346/2019г. Намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че при издаване на заповедта е следвало да се съобразят документи, относно процедури, целящи отписване на сградата, т.к. същите отдавна са приключили и НИПК не е уважил аргументите и констатациите в тях.

Допълнителни аргументи за неоснователност на жалбата са изложени и в становище вх.№ 6782/18.06.2020г. (л.348). Относно оплакването, че адресати на заповедта са лица, които не попадат в кръга на задължените лица по чл.71 ЗКН (Ф.К. и „Имоти България“ ООД) сочи, че това вероятно се дължи на фактическа грешка, която по никакъв начин не възпрепятства останалите собственици да предприемат действия по изпълнение на заповедта. В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до липса на участие на заинтересовани страни в процедурата и няма пропуснати собственици, ползватели, концесионери. Твърди и че разпоредбата на чл.73 ЗКН не предвижда задължение за административния орган да установява конкретните дялове в общите части в конкретните самостоятелни обекти в сградата. Установяването на това кои от лицата по чл.71, ал.1 ЗКН какви дялове имат в собствеността на НКЦ, не е задача на административното производство по чл.73 ЗКН. Намира за неоснователни и оплакванията, че в заповедта е налице неопределеност по отношение на режима на управление на собствеността, както и на дяловете на отделните собственици в нея, т.к. начинът по който ще се извършва управлението на имота, на самостоятелните обекти и на общите части в него, следва да се определи от собствениците съгласно изискванията на Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Ч.Г.Г., с молба вх.№ 14612/01.10.2019г. (л.167) изразява становище за основателност на жалбата.

Заинтересованата страна А.П.Г., с молба вх.№ 15331/15.10.2019г. (л.168) изразява становище за основателност на жалбата.

Заинтересованата страна „Рент Инвест 2“ ЕООД, с молба вх.№ 15536/18.10.2019г. (л.169) изразява становище за основателност на жалбата. Твърди, че в заповедта липсват мотиви и констатации относно задължените лица по чл.71, ал.1 ЗКН. В тази връзка сочи, че Ф.З.К., от която дружеството е придобило права в сградата, не е била задължено лице по чл.71, ал.1 от ЗКН към момента на издаване на заповедта. Счита, че се касае за съществено процесуално нарушение, водещо и до материална незаконосъобразност на обжалваната заповед т.к. пропускането на лица, които в действителност са задължени за действията и дейностите по чл.71, ал.1 ЗКН и/или добавянето на лица, които не се намират в съответна правна връзка с процесния имот, винаги води до порок на заповедта по чл.73, ал.3 ЗКН, който не може да бъде поправен. Иска отмяна на обжалваната заповед, претендира и присъждане на разноски.

По идентични съображения заинтересованата страна М.К.И., изразява становище за основателност на жалбата.

Заинтересованите страни К.И.Г. и М.З.Г., молят да се уважи жалбата.

Заинтересованите страни И.Д.Н. и К.Д.Н., чрез адв.Т., изразяват становище за основателност на жалбата.

Останалите заинтересовани страни - „Имоти България“ ООД, В.Г.В., Ф. З. К., М.Б.Р., Г.Д.Г., Т.Г.Д., Д.Г.Д., К.П.М., Д.Р.В., „Б.“ ЕООД и Ч.Г.Г., не изразяват становище по жалбата.

След преценка на събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

С н.а. за замяна на недвижим имот № 135, том.І, №1138, дело № 123/2001г., вх.рег.№ на СВ 5132/26.04.2001г., Акт № 37, том ХІV, дело № 3184 и н.а. № 136, том І, № 1140, дело № 124/2001г., вх.рег.

№ на СВ 5141, Акт № 43, том ХІV, дело 3190 (л.6 и 7), жалбоподателят Д.И.Н. и заинтересованата страна К.И.Г. се легитимират като собственици на 93кв.м. ид.ч. от дворно място с площ 422кв.м., представляващо урегулиран имот № 7, за който е отраден парцел Х-7 с площ 326кв.м., съставляващ част от парцел І-7,8 с площ 620кв.м. в кв.477 по плана на 1-ви микрорайон на гр.В. и на

½ ид.ч. от апартамента, находящ се на първия етаж от сградата, построена в югозападната част на описания по-горе имот, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата.

Жилищната сграда, находяща се в гр.В., бул.С № ** (бивш *** от 1 декември 1990г. на временния изп.комитет на ОНС - В. - л.200), ъг.с *** по плана на гр.В., е декларирана като архитектурно-строителен паметник на културата с писмо на НИПК № 414/04.02.1982г. и е включена в Актуализиран списък към писмо на НИПК № 3447/11.06.1987г. под № 433. В работния регистър на декларираните обекти със статут на НКЦ в гр.В., предоставен от НИНКН на 03.10.2016г., сградата фигурира под № 434.

Видно от Протокол № 3/1994г. на комисия при Община-В. (л.177), извършила пълен преглед на сградите на ***, 42 и ***, по отношение на сградата в гр.В., бул.С № ** е констатирано, че същата е „……масивна двуетажна, с маза. От силно амортизиране и неподдържана във времето сградна и дворна канализация се получило поддаване на основите, вследствие което са напукани външни и вътрешни зидове. Горните пукнатини са подсилени от земетресенията станали през последните 10 години. Сградата е абсолютно неподдържана с много влага и мухъл в етажите и мазата. Покривната конструкция е деформирана. Междуетажните подови конструкции също“. Предвид така установеното състояние на сградата е направено предложение да се извърши промяна на ЗРП като се проучи възможността за ново строителство. Направено е и предложение до НИПК София - сградите (вкл.тази на С № **) да бъдат отписани от списъка за декларираните паметници на културата.

Лошото състояние на сградата и че същата крие „епидемичен риск“ е констатирано и с писмо № ІІІ-864/08.02.1994г. на ХЕИ - В. до Г. П. М - наследодател на заинтересованите страни М.Б.Р., А.П.М. и К.П.М., съгл. Удостоверение за наследници изх.№ АГУП19001879ВН_001ОД от 17.12.2019г. - л.229.

С молба вх.№ 4150/05.02.2002г.

(л.207) до директора на НИПК - София, собствениците на парцел І 7,8 в кв.477 (сред които и жалбоподателя) поискали отписване на сградата в гр.В., бул.С № ** от списъка на паметниците на културата в гр.В..

На 27.07.2017г. арх.В. Р. - регионален инспектор в Главна дирекция „ИОКН“ при Министерство на културата (съгласно Заповед на министъра на културата № РД09-455/28.06.3027г.) съвместно с арх.К. К. - мл.експерт „Градоустройство“, отдел „Устройство на територията“ към дирекция АГУП- Община В., съгласно заповеди на кмета на община В. № 4514/08.12.2016г. и № 1714/08.06.2017г., извършили проверка относно постъпил сигнал за сграда - недвижима културна ценност в лошо техническо състояние, находяща се на бул.С № **, ъг. с ул.ЦА. Установено е, че въпросната сграда представлява архитектурно-строителна недвижима културна ценност, декларирана с писмо от 04.02.1982г. (№558), която в работния регистър на декларираните обекти със статут на недвижими културни ценности в гр.В., представен от НИНКН на 03.10.2016г., сградата фигурира под № 434. При проверката е установено, че сградата е във видимо аварийно общо техническо състояние. Мазилката, пластичната украса, и главният корниз са в критичен вид. Первазите и подпрозоречните полета са в много лошо състояние. Наблюдава се оголена зидария.