Решение № 98 от 26.03.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Смолян, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440101664 по описа за 2025 година

Делото е образувано по постъпила искова молба от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от * *, срещу В. Д. М.

ЕГН **********, адрес: с. *, с предявен иск с правно осн.чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че дърлжи на ищеца сумата от 300,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № */20.02.2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.

„*“ АД твърди, че между него и М. е налице Договор за потребителски кредит № */20.02.2023 г., сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) („Договорът“), по силата на който „*“ АД е предоставило на В. Д. М. кредит в размер на 300,00 лева. Съгласно чл. 1 от договора, кредитополучателят се е задължил да върне главницата в размер на 300,00 лева на една вноска с падеж 30 дни от сключването на договора, а именно на 22.03.2023 г. В погасителния план са посочени всички компоненти, от които се състои вноската за погасяване на кредита. Сочи, че след усвояване на главницата кредитополучателят не е изпълнил задължението си и не е платил дължимата вноска по договора за 1 потребителски кредит на датата на съответните падежи като и към настоящия момент не е извършвал никакви плащания.

В исковата молба се излага, че на 10.03.2025 г. „*“ АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В. Д. М., по което е образувано ч.гр.д. № 99/2025 г. пред Районен съд - гр.

Мадан, изпратено по подсъдност на Районен съд - гр. Смолян, пред който е образувано ч.гр.д. № 508/2025 г. Заявлението е подадено за сумата от 390,00 лева, от които 300,00 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането; 9 лева възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода от 20.02.2023 г. до 22.03.2023 г.; и 81 лева - неустойка, дължима и неплатена за периода от 23.02.2023 г. до 22.03.2023 г. Сочи се, че на 22.04.2025 г. е издадена Заповед за изпълнение за сумите от 300 лева главница, 9 лева възнаградителна лихва и 81 лева неустойка по Договор за потребителски кредит № */20.02.2023 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В тази връзка ищецът получил на 08.12.2025 г. разпореждане № 2646/27.11.2025 г., с което съдът му дава възможност да предяви установителен иск за вземанията си по договора срещу В. Д. М..

Ищецът уточнява, че предявява установителен иск само за част от вземанията по заповедта за изпълнение, а именно: сумата от 300,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № */20.02.2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е налице валидно облигационно отношение възникнало по силата на сключения договор за кредит. Договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ. „*“ АД сочи, че договорът за паричен заем влиза в сила от датата на изпращането му от Заемодателя на Заемателя - 20.02.2023 г., и става задължителен и за двете страни. Заемната сума е предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на процесния договор чрез *.

2

След усвояване на кредита кредитополучателят не е извършил никакви плащания и към настоящия момент е в пълно неизпълнение в качеството си на страна по договора. Едновременно с това договорът е изцяло падежирал след изтичане на срока за плащане на последната му вноска - 22.03.2023 г..

От ответника В. М. не е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК.

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 ал.1 т.2 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 ГПК.

Предявеният иск е процесуално допустим. Депозиран е до надлежния съд в указания от закона едномесечен срок, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от предявяването му, срещу надлежен ответник.

От страна на ищеца е направено искане, постъпило с писмена молба, за постановяване на неприсъствено решение, по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание съдът е приел, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Разгледан по същество искът е основателен, при условията на чл. 238 и сл. от ГПК.

Доколкото в производството по настоящото дело ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в проведеното по делото заседание и не е депозирал искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, по искане на ищеца, с определение в съдебно заседание съдът е приел, че са налице законовите условия по чл. 238, ал. 1 от ГПК за произнасяне по спора с неприсъствено решение. Визираните в чл. 238, ал. 1 от ГПК предпоставки за приключване на делото по този ред са изпълнени, като са налице и останалите процесуални и материално-правни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239 от ГПК. В изпълнение на процедурата по чл. 131 от ГПК на ответника са изпратени и връчени на адрес по месторабота препис от исковата молба и приложенията към нея и съобразно правилата на ГПК му е указано в определения от закона срок да депозира писмен отговор, съдържащ становище по допустимостта и основателността на предявените искове, указани му са и последиците от неподаването на отговор и неявяване в съдебно заседание. В дадения 3 едномесечен срок отговор от ответника не е постъпил, същият не се явява и в проведеното по делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На следващо място, визираните в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните в тяхна подкрепа писмени доказателствата дават достатъчно основание да се приеме, че иска вероятно е основателен. Това в случая е необходимо и достатъчно условие, при наличието на останалите предпоставки на процесуалния закон, съдът да постанови неприсъствено решение без да се аргументира и да излага доводи по същество, в каквато насока е направено искане от ищеца.

Ето защо, съдът счита, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 422 от ГПК исковата молба се счита заведена от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – в настоящия случай 10.03.2025 г., от която дата трябва да се присъди законната лихва.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, настоящият съд следва да се произнесе с осъдителен диспозитив относно дължимите по заповедното производство разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете. Съответно, тъй като предявените искове се уважават изцяло, сторените от ищцовото дружество разноски по заповедното производство в размер от 25 лева за държавна такса и 240 лева за адвокатско възнаграждение ще се присъдят в тежест на ответника.

Ищеца е извършил по настоящото дело съдебни и деловодни разноски за заплащане на държавна такса за образуване на делото в размер на 25 лева и 240 лева за адвокатско възнаграждение, които разноски следва да се възложат на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. М. ЕГН

4

**********, адрес: с. * общ.Смолян, че дължи на „*“ *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от * *, сумата от 300,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № */20.02.2023 г., ведно със законната лихва върху нея от 10.03.2025 г до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 508/2025 г. по описа на Районен съд Смолян е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА В. Д. М. да заплати на „*“ АД сумата 135,49 евро (265 лева), представляваща извършените от ищеца деловодни разноски в заповедното производство и 135,49 евро (265 лева), представляваща извършените от ищеца деловодни разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Смолян, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440101664 по описа за 2025 година

Делото е образувано по постъпила искова молба от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от * *, срещу В. Д. М.

ЕГН **********, адрес: с. *, с предявен иск с правно осн.чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че дърлжи на ищеца сумата от 300,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № */20.02.2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.

„*“ АД твърди, че между него и М. е налице Договор за потребителски кредит № */20.02.2023 г., сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) („Договорът“), по силата на който „*“ АД е предоставило на В. Д. М. кредит в размер на 300,00 лева. Съгласно чл. 1 от договора, кредитополучателят се е задължил да върне главницата в размер на 300,00 лева на една вноска с падеж 30 дни от сключването на договора, а именно на 22.03.2023 г. В погасителния план са посочени всички компоненти, от които се състои вноската за погасяване на кредита. Сочи, че след усвояване на главницата кредитополучателят не е изпълнил задължението си и не е платил дължимата вноска по договора за 1 потребителски кредит на датата на съответните падежи като и към настоящия момент не е извършвал никакви плащания.

В исковата молба се излага, че на 10.03.2025 г. „*“ АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В. Д. М., по което е образувано ч.гр.д. № 99/2025 г. пред Районен съд - гр.

Мадан, изпратено по подсъдност на Районен съд - гр. Смолян, пред който е образувано ч.гр.д. № 508/2025 г. Заявлението е подадено за сумата от 390,00 лева, от които 300,00 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането; 9 лева възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода от 20.02.2023 г. до 22.03.2023 г.; и 81 лева - неустойка, дължима и неплатена за периода от 23.02.2023 г. до 22.03.2023 г. Сочи се, че на 22.04.2025 г. е издадена Заповед за изпълнение за сумите от 300 лева главница, 9 лева възнаградителна лихва и 81 лева неустойка по Договор за потребителски кредит № */20.02.2023 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В тази връзка ищецът получил на 08.12.2025 г. разпореждане № 2646/27.11.2025 г., с което съдът му дава възможност да предяви установителен иск за вземанията си по договора срещу В. Д. М..

Ищецът уточнява, че предявява установителен иск само за част от вземанията по заповедта за изпълнение, а именно: сумата от 300,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № */20.02.2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.

Разпечатката съдържа 46 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b24858f-cb0e-4689-a6b3-91ffac68ad39