Определение № 994 от 01.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 994 гр. София, 01.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20268002900302 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищеца „Банка ДСК“ АД, гр.София, чрез юрисконсулт Г. П., и на ответницата Д. Л., чрез адв. В. В., срещу решение № 730/30.05.2025г. по възз.гр.д.№ 3405/2025г. на Софийски апелативен съд.

Предмет на жалбата на ищеца е въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна на решение № 260760/26.05.2023г. по гр.д.№ 5423/2021г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК искове за главница за размера от 13 197.03лв.(разликата над присъдената сума от 160 760.37лв., представляваща сбор от падежирали вноски за периода 21.02.2018г. - 21.12.2020г., в размер на 6 557.25лв., и предсрочно изискуеми, считано от 21.12.2020г., вноски в общ размер от 154 203.12лв., до пълния предявен размер от 173 957.40лв.); за възнаградителна лихва за размера от 72 985лв.(разликата над присъдената сума от 43 263.36лв. за периода 06.01.2018г.

- 21.12.2020г. до пълния предявен размер от 116 248.36лв.); за санкционна лихва за размера от 1 145.90лв.(разликата над присъдената сума от 1 344.95лв. до пълния предявен размер от 2 490.85лв.); за такси за управление за периода 21.11.2012г. - 21.11.2017г. (разликата над присъдения размер от 1 869.50лв. до 1 пълния предявен размер от 2 439.50лв.) и за законна лихва за периода 22.12.2020г. - 06.01.2021г. в размер на 10.33лв. (разликата над присъдения размер от 714.49лв. до пълния предявен размер от 724.82лв.). Според ищеца въззивното решение в обжалваните от него части е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва извода за погасяване по давност на вземанията, предмет на частично отхвърлените искове, с оплакване, че не е отчетено спирането течението на давността за произтичащото от договора за кредит вземане по време на висящността на производството по чл.422 ГПК по друго дело между същите страни за същото вземане, а именно в периода 26.07.2013г.-03.08.2020г., поддържайки тезата, че ефектът на спирането течението на погасителната давност не е заличен с отхвърлянето на иска за непадежиралите вноски, тъй като основанието за това е ненадлежно обявена предсрочна изискуемост.

Релевира и оплакване, че не е взето прекъсващото според него погасителната давност признание на вземанията по договора за кредит, каквото счита, че е неоспорването от ответницата на приетото по предходното дело заключение на ССЕ относно размера на вземанията и забавата. По изложените съображения искането е за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира за присъждане на направените разноски.

В приложеното към жалбата на ищеца изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на обжалване по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Прилага ли се чл.115, ал.1, б.„ж“ ЗЗД по отношение на вземане, за което е предявен установителен иск по реда на чл.422 ГПК, ако искът е процесуално допустим, но е отхвърлен, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост? По този въпрос касаторът се позовава на решение № 50017/27.03.2023г. по гр.д.№ 720/2022г., IV г.о.

2. В хипотезата на процесуално допустим установителен иск по реда на чл.422 ГПК, който е отхвърлен, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост, счита ли се, че кредиторът е бездействал за периода на съдебния процес и следва ли да приложи чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД? По него е въведено е основанието за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

С писмен отговор ответницата Д. Б. Л., чрез адв.В. В., оспорва 2 наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба на ищеца. Претендира за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция.

Предмет на касационната жалба на ответницата е въззивният акт в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените против нея искове по реда на чл.422 ГПК. Оспорват се изводите, че е настъпила предсрочната изискуемост, че договорната клауза на чл.20.1. от ОУ към договора не е неравноправна, че е налице забава и нейната продължителност, че се дължат главница и лихви след подаване на първото заявление по чл.417 ГПК и, че възражението за погасителна давност е частично неоснователно. В касационната жалба е обективирано и искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси:

1. Ако е установено, че клауза за едностранно изменение на лихвения процент по договор, сключен между търговец и потребител, е неравноправна, допустимо ли е националният съд да приеме, че дължимата се по договора лихва е фиксирана(въпреки противната уговорка в първоначалния договор) в размера, който е определен към датата на отпускане на кредита?

2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, допустимо ли е националният съд въобще да присъжда лихва при наличие на неравноправна клауза, която не определя по правомерен начин променливия лихвен процент по договора?

В приложеното към касационната жалба на ответницата изложение, освен бланкетно позоваване на чл.280, ал.2 ГПК, са въведени основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли уведомлението за отнасяне на кредита като предсрочно изискуем да отразява точно стойността на дължимата главница, лихви за забава, наказателни лихви и такси, както и деня на настъпилата изискуемост или е достатъчно бланкетно уведомление, че задължението по дадения договор за кредит е отнесен като предсрочно изискуем? В тази връзка формалното отправяне на уведомление, което не съдържа данни за точния размер на дълга и/или същите се разминават с установеното по делото, следва ли да се счита за редовно уведомление от страна на банката и при несъвпадане размера на кредита по уведомлението и установеното в 3 съдебното производство, искът като цяло неоснователен ли се явява или - до съвпадането на по-малките суми? Ответницата намира, че даденото по тези въпроси разрешение е в противоречие с определение № 810/29.11.2011г. по ч.т.д.№ 753/2011г., I т.о., определение № 656/14.07.2016г. по т.д.№ 2609/2015г., I т.о., и решение № 180/23.11.2016г. по т.д.№ 2400/2015г., I т.о.

2. Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит? По този въпрос ответницата се позовава на решение № 90/31.03.2014г. по гр.д.№ 6629/2013г., IV г.о., решение № 45/17.06.2020г. по т.д.№ 237/2019г., II т.о., решение № 50076/14.11.2022г. по т.д.№ 1730/2019г., I т.о. и решение № 45/17.06.2020г. по т.д.№ 237/2019г., II т.о.

3. Неравноправна, въз основа на което нищожна, ли е клауза от потребителски договор, въз основа на която е начислена наказателна лихва, която определя начина на формиране на наказателната лихва, като сбор от договорна лихва плюс твърда надбавка, при положение, че клаузата, определяща договорната лихва е вече обявена за неравноправна клауза с влязло в сила съдебно решение по см. на Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправни клаузи в потребителските договори?

4. Какви са основанията и критериите за допускане на разсрочване по чл.241 от ГПК?

По втория и третия въпроси ответницата въвежда основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

С писмен отговор ищецът „Банка ДСК“ АД, чрез юрисконсулт Г. П., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на жалбата на ответницата. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за подаване на отговора.

Производството по делото е образувано и по касационната жалба на ответницата Д. Б. Л. от гр.София, чрез адв.В. В., срещу постановеното по възз.гр.д.№ 3405/2025г. на Софийски апелативен съд решение № 1099/29.08.2025г., с което е отхвърлена молбата на Д. Б. Л. за допълване на решение № 730/30.05.2025г. В тази жалба се поддържа, че обжалваното с нея въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния и 4 процесуалния закон, и е необосновано. По същество се оспорва изводът, че ответницата не е обжалвала първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлено искането й по чл.241, ал.1 ГПК. По изложените съображения, искането е за отмяна на обжалваното решение.

В приложеното към тази жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанията за допускане на обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 и 3 – вероятна недопустимост и очевидна неправилност, е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да разгледа молбата по чл.241, ал.1 ГПК, която е оставена без уважение от първоинстанционния съд, когато във въззивната жалба се сочи изрично, че се обжалва изцяло първоинстанционният съдебен акт?

2. Сезиран ли е с искане за произнасяне въззивният съд, когато първоинстанционното решение се обжалва изцяло, а с него е отхвърлена молба за разсрочване на изпълнението по чл.241, ал.1 ГПК?

3. Какви са основанията и критериите за допускане разсрочване по чл.241 ГПК и разглеждане на това искане от въззивния съд?

Не е постъпил писмен отговор на тази жалба от насрещната страна, ищеца „Банка ДСК“ АД.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, в изпълнение нап равомощията в производството по чл.288 ГПК, приема следното:

Пред въззивната инстанция е установено и безспорно от фактическа страна сключването между страните по делото на договор за ипотечен кредит от 12.11.2007г., по силата на който банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 200 000лв., със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, което е извършено на 21.11.2007г., на месечни вноски, съгласно погасителен план, с падежи 21-о число на съответния месец.

Във връзка със същия договор за кредит е водено между същите страни друго дело - гр.д.№ 7664/2014г. на Софийски градски съд, образувано по предявени по реда на чл.422 ГПК искове от банката против ответницата за установяване съществуването на произтичащите от същия договор за кредит вземания за главница, възнаградителна лихва за периода май 2012г-25.07.2013г. и 5 наказателна лихва, с правно основание т.21.2. от ОУ към договора за кредит, съединени с насрещни искове, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. С влязло в сила решение по гр.д.№ 7664/2014г. на Софийски градски съд са обявени за нищожни клаузи от договора за кредит (чл.7, чл.14) и клаузи от ОУ на банката за предоставяне на ипотечни кредити на ФЛ (т.9.1., т.9.4. и т.25.3.), поради което задълженията на ответницата са определени по първоначалния погасителен план, съответно са уважени само частично исковете по чл.422 ГПК – след преизчисляване на задълженията по първоначалния погасителен план и само за падежиралите към 16.02.2018г. вноски за главница и възнаградителни лихви, след приспадане на на заплатените суми по договора, съответно исковете за главница и възнаградителна лихва са частично отхвърлени за непадежиралите вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, тъй като е прието, че предсрочната изискуемост не е обявена преди подаване на 26.07.2013г. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, както и изцяло са отхвърлени искът за наказателна лихва, с правно основание т.21.2. от ОУ към договора, както и насрещните искове.

На 06.01.2021г. банката е подала против ответницата ново заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за произтичащите от същия договор за кредит вземания за главница, възнаградителна лихва за периода 21.08.2012г.-22.12.2020г., наказателна лихва за периода 21.04.2012г.22.12.2020г., с правно основание т.20.2.от ОУ към договора, заемни такси и законна лихва за периода от 22.12.2020г.-06.01.2021г. Тъй като ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта по чл.417 ГПК, се е развило настоящото производство по предявените от банката против ответницата искове по чл.422 ГПК за оспорените вземания в заповедното производство.