Определение № 1993 от 01.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1993 гр. Бургас, 01.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501141 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е частна жалба подадена от адв.Владимир Ставрев - АКБургас, назначен по предоставена правна помощ за процесуален представител на С. К. Г. ЕГН **********, с настоящ адрес ***, срещу определение № 3192/29.05.2024 год. по гр.д. № 2191/2024 год. по описа на Бургаския районен съд /с отразена дата на приложения хартиен носител 28.05.2024 год./, с което е върната исковата молба на С. К. Г. срещу ЗКПУ „Александрово“ и е прекратено производството по гр.д. № 2191/2024г. по описа на Районен съд-Бургас.

В частната жалба е поискана отмяна на обжалваното определение.

Посочено е, че на ищеца по делото е предоставена правна помощ, като с частната жалба е извършено уточнение на исковата молба съгласно дадени от районния съд указания за изправяне на нередовности.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

1

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Видно от приложената преписка по гр.д.№ 2191/2024 год. по описа на Бургаския районен съд, ищецът С. К. Г. ЕГН ********** с настоящ адрес ***, е подал искова молба срещу ЗКПУ“Александрово“-Поморие, ЕИК102644703, с която претендира от кооперацията обезщетение за вреди причинени от трудова злополука в общ размер от 15 000 лв. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

С исковата молба ищецът е приложил заявление до съда с искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото, молба за освобождаване от държавна такса, декларация за семейно и материално положение, доказателства относно някои от декларираните обстоятелства.

С разпореждане №4136/09.04.2024 год. на съда исковата молба е оставена без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – за уточняване на обстоятелствата на които се основава искът. Указанията са съобщени на ищеца на 15.04.2024 год., като в дадения срок е депозирана уточняваща искова молба от ищеца, със сходно съдържание на първоначално подадената, при неизцяло отстранени нередовности. С нарочна молба отново е поискано освобождаване на ищеца от такси и разноски. Приложени са множество други писмени доказателства.

С разпореждане № 4623/22.04.2024 год. исковата молба повторно е оставена без движение от съда, като на ищеца са дадени идентични указания по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК за уточняване на обстоятелствата на които се основава искът и едноседмичен срок за изпълнението им. Отделно са дадени изрични указания във връзка с искането за освобождаване от такси и разноски, за представяне на декларация по образец и пет справки от различни институции. На ищеца е указано ако не изпълни в срок указанията за представяне на декларация и справки, да внесе държавна такса в размер на 4% от цената на иска, като в противен случай е посочено, че исковата молба ще бъде върната.

Видно от изпратеното на 24.04.2024 год. съобщение до ищеца, приложено на л.76 от делото, разпореждането с указанията му е връчено на 15.05.2024 год. С обжалваното определение № 3192 /приложено на л.77/, което на хартиен носител е с дата 28.05.2024 год., а в съобщението до ищеца е посочено с дата 29.05.2024 год., районният съд е приел, че след като в дадения 2 срок ищецът не е отстранил нередовностите съгласно указанията дадени с разпореждане № 4623/22.04.2024 год., на осн. чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба следва да му бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено. Определението е връчено на ищеца на 12.06.2024 год.

На 18.06.2024 год. в Районен съд-Бургас е постъпила преписка по подадена от ищеца до Националното бюро за правна помощ /НБПП/молба вх.

№24-267-1753/27.05.2024 год. за предоставяне на правна помощ във връзка с делото за получаване на обезщетение от трудовата злополука. След като в НБПП са констатирали, че делото за което е поискана правна помощ е образувано пред РС-Бургас, преписката относно поисканата правна помощ е изпратена по компетентност на съда.

Съгласно определение на районния съд от 19.06.2024 год., на ищеца е предоставена правна помощ, а с определение от 28.06.2024 год. за негов процесуален представител е назначен адв.Владимир Ставрев - БАК.

При извършената служебна проверка за спазване на императивните процесуални правила, въззивният съд намира, че обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно.

Исковата молба и уточняващата искова молба, както е констатирано и от районния съд, страдат от нередовности поради липсата на пълно описание на обстоятелствата от които произтича претенцията, поради непрецизно описание на отделните претенции включени в общата претенция от 15 000 лв. и поради липсата на ясно форулиран петитум, но дори от минималното изложение направено от ищеца по делото в сезиращите съда документи се установява, че претенцията му се отнася за обезщетение за претърпени вреди от трудова злополука. В този смисъл в уточняващата молба ищецът е цитирал, а с първоначалната искова молба е представил разпореждане № 5104-02-94 от 29.10.2021 год. на НОИ на ТД-Бургас, с което декларирана от него злополука станала на 08.10.2020 год. при изпълнение на трудовите му функции по трудово правоотношение с ответната кооперация, е приета за трудова по чл.55, ал.1, т.1 от КСО. Ето защо изнесените от ищеца обстоятелства по делото са достатъчни за да бъде определено от съда правното основание на претенцията му по чл.200 от Кодекса на труда.

Съгласно разпоредбата на чл.359 от Кодекса на труда производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси 3 и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Районният съд неправилно е дал указания на ищеца за представяне на декларации и доказателства във връзка с исканията му за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото, както и указания за евентуално внасяне на държавна такса в размер на 4% от цената на иска при неизпълнение на указанията в срок. По делото съдът само е следвало да информира ищеца, че той е освободен от задължението за внасяне на такси и разноски по силата на закона – чл.359 от КТ, а в случай, че приеме нещо различно и счете исканията на ищеца за неоснователни, е следвало да се произнесе с нарочен акт за отказ и едва след влизането на отказа в сила да изисква внасяне на държавна такса. Ето защо, дадените от районния съд указания на ищеца във връзка с отстраняване на нередовности по молбите му за освобождаване от такси и разноски по делото са в противоречие със закона, като неизпълнението им и невнасянето на държавна такса не би могло да се яви основание по чл.129, ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото.

От друга страна настоящият съд намира, че поради липсата на специални знания у ищеца и сочените от него обстоятелства относно отсъствието на материални възможности за наемане на адвокат, в съответствие с принципа по чл.2 от ГПК, преди прекратяване на делото районният съд е следвало да му укаже, че за осъществяване на защитата по делото има право да поиска предоставяне на правна помощ. Не са налични данни такива указания да са били дадени на ищеца, но от изложеното по-горе се установява, че преди постановяване на прекратителното определение ищецът е поискал предоставяне на правна помощ. Молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ е била подадена до некомпетентен държавен орган, който е бил длъжен да я препрати на компетентния държавен орган – в случая на съда пред който делото е висящо, като е направено, но несвоевременно – след като исковата молба е била вече върната и производството е било прекратено. Районният съд не е бил своевременно известен за подадената молба за правна помощ по делото, но това обстоятелство не може да се тълкува във вреда на ищеца, а подадената преди прекратяване на производството молба за правна помощ настоящият съд възприема като поведение изразяващо желанието и 4 намерението на ищеца да изпълни указанията на съда.

Процесуалната санкция по чл.129, ал.3 от ГПК се налага за необосновано бездействие на ищеца. Дали е налице такова бездействие се преценява конкретно, като съдебната практика в някои случаи приема, че ако указанията са изпълнени след изтичане на дадения от съда срок, но преди постановяване на акта за връщане на исковата молба, те следва да се счетат за надлежно изпълнени, поради което не е налице основание за прекратяване на производството по делото. Имайки предвид конкретно установените по делото обстоятелства, настоящият съд намира, че с подаването на молбата за предоставяне на правна помощ преди връщането на исковата молба и прекратяването на производството по делото, ищецът е изразил адекватна процесулната активност за изпълнение на дадените от съда указания.

Съгласно изложеното в мотивите към т.1 от ТР № 6/19.01.2019 г. по ТД 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при условията на чл.278, ал.2 от ГПК, възможността делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения е основен белег на пълното /същинско/ въззивно обжалване, позволяващо да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от първоинстанционния съд, но и тези, допуснати от страните. По този начин в уредбата на обжалването на определения и разпореждания законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало.

Ето защо, настоящият съд при комплексна оценка на установените обстоятелства, намира, че в случая не е налице такова бездействие на ищеца по делото, което да мотивира приложението на чл.129, ал.3 от ГПК.

Предвид изложеното по-горе обжалваното определение се явява неправилно-постановено при липсата на предпоставки за прилагане на чл.129, ал.3 от ГПК, макар и поради обстоятелства, за които районният съд към момента на връщането на исковата молба и прекратяване на производството по делото да не е бил известен, но все пак - при частично неправилно дадени указания и неосъществено пълно съдействие по чл.2 от ГПК.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на районния съд за даване на подробни указания 5 за отстраняване на нередовности в обстоятелствената част на исковата молба относно описание на всички факти и обстоятелствата от които произтича претенцията на ищеца, относно конкретно посочване на вида на вредите които се включват в общата сума от 15 000 лв. и за формулиране на прецизен петитум. Направените уточнения в този смисъл в частната жалба не могат да бъдат зачетени като валидни действия пред районния съд, тъй като отстраняването на нередовности по предявения иск следва да се извърши, след даване на конкретни указания от районния съд и съобщаването им на ищеца чрез назначения за осъществяване на процесуална защита адвокат, с депозиране на нарочна молба пред районен съд, с препис за насрещната страна.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд ,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3192/29.05.2024 год. по гр.д. № 2191/2024 год. по описа на Бургаския районен съд /с отразена дата на приложения хартиен носител 28.05.2024 год./.

ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за извършване на последващи процесуални действия съгласно изложеното в мотивите към настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6