Решение № 4728 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4728 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100505921 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20069491 от 30.11.2022 г. по гр.д. № 87114/2017г. на Софийски районен съд, 123 състав, са отхвърлени изцяло предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, срещу Ц. И. И., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1731.97 лв. – стойност на доставена от „Топлофикация София“ ЕАД топлинна енергия за периода от месец 02.2012г. до месец 04.2014г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, абонатен № *******, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 26.02.2015 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 10752/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 351.98 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.03.2012 г. до 13.02.2015 г., както и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 44.88 лв. – дължима за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от месец 02.2012 г. до месец 04.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума за 1 периода от 26.02.2015 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 10752/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 9.08 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода на забава от 31.03.2012г. до 13.02.2015г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че съдът неправилно не е кредитирал заключенията на изслушаните по делото техническа и счетоводна експертиза с аргументи, че същите са изготвени въз основа на неприети по делото документи. Заключенията били приети без оспорване от страна на насрещните страни. В случая се установявало, че страните се намират в облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, като изводите на районния съд за липса на доказателства, че в процесния период е доставяна такава енергия, били неправилни. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени.

Претендира и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Ц. И. И. не е подал отговор на въззивната жалба. Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не е взело становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2031332/13.12.2017г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника Ц. И. И. обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1731,97 лв. – главница за доставена топлинна енергия в имот, апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к. „******* за периода от м.02.2012г. до м.04.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 351,98 лв. за периода от 31.03.2012г. до 13.02.2015г., сумата от 44,88 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 9,08 лв.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к. „******* и собственост на ответника Ц. И. И.. Ответникът бил клиент на топлинна 2 енергия в качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ц. И. И. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Счита, че претендираните суми са формирани на база неточно подадени данни от топлинния счетоводител, както и поради неправилно отчитане на топлинната енергия. В представените от ищеца счетоводни документи липсвали основни реквизити – издател, подпис и данни, въз основа на които са издадени, а задълженията не били разделени по отделни пера.

Обезщетението за забава било неправилно изчислено и не се дължало. Лихва се дължала само върху изравнителните сметки, но не и за месечните такива.

Оспорил е коректността на направените от ищеца и топлинния счетоводител замервания на топлинната енергия, доставяна до имота, които не се базирали на точно отчитане на общия топломер на сградата при съотнасяне на индивидуалните отчети и съобразно обемите на отопляваните обекти.

Неправилно било извършено и дялово разпределение. Ищецът не разграничил по пера от какво се формира претендираната сума – каква част е за отопление, подгряване на вода, отопление на общи части. Ищецът не сочел и обема на доставената топлинна енергия, която да бъде съотнесена към показанията на общия топломер в абонатната станция. Не се отчитали загуби, като на ответника се начислявала и неконсумирана от него енергия. В имота имало отчитащи устройства и водомери, като достъпът до тях не бил смущаван и се извършвало редовно замерване на показанията им. Направил е възражение за изтекла погасителна давност, чийто срок бил три годишен, предвид периодичния характер на задълженията. Моли предявените искове да бъде отхвърлени.

По делото е приложено заповедно дело № 10752/2015г. по описа на СРС, 123 състав, съгласно което по заявление вх.№ 3012360/26.02.2015г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Ц. И. И. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1776,85 лева – главница за неплатено задължение за доставена в периода м.02.2012г. – м.04.2014г. топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.

„*******, абонатен номер *******, ведно със законната лихва върху тази 3 сума, считано от 26.02.2015г. до окончателното плащане; сумата от 361,06 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.03.2012г. до 13.02.2015г.; сумата от 42,76 лева – разноски за платена държавна такса и сумата от 354,37 лева – възнаграждение за юрисконсулт. За така издадената заповед длъжникът е уведомен на 30.11.2015г., като на 11.12.2015г. е подал възражение. На дата 13.11.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта, като е представил такива на дата 13.12.2017г.

По делото е приет нотариален акт за продажба № 54, том I, рег. № 2094, дело № 56 от 16.06.1999г., от който се установява, че П.Н.Н. е продал на ответника по делото Ц. И. И. процесния топлоснабден имот – апартамент № 29, находящ се в гр.София, ж.к. „*******. Приета е и молба-декларация с вх.

№ 5622/22.10.2001г., от която е видно, че ответникът е помолил да му бъде открита партида на адрес: гр.София, ж.к. „*******.

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 09.08.2001г. и договор № 557 от 31.07.2001г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „******* е избрало и възложило на „Т.С.ис” ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията. Представен е и списък на живущите в сградата етажни собственици, в който е посочено, че собственик на апартамент № 29 е ответникът Ц. И. И..

Прието е съобщения към фактура № 0056178515/31.07.2014г. за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. за сумата от 429 лева, както и извлечение от сметки на ищеца.

Конституираното в процеса трето лице-помагач „Т.С.ис“ ЕООД е заявило, че през процесния период не е извършвало услугата дялово разпределение.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице след запознаване с документите по делото и справки при ищеца, третото лице помагач и дружеството, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в 0,00 часа на първо число на месеца, като от общото количество топлоенергия били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Б.“ ООД, което дружество издавало изравнителни сметки. По данни от топлинния счетоводител в топлоснабдения имот има четири радиатора, като три от тях са с монтирани електронни уреди за дялово разпределение.

Радиаторът в кухнята е без уред, поради което за него е начисляван служебен разход на топлинна енергия. В жилището има два водомера за топла вода и въз основа на тях е изчислявано количество енергия. Начислявани е още и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, изчислена пропорционално на пълния отопляем обем на жилището, възлизащ на 249 4 куб.метра. Клиентът на топлинна енергия е осигурил достъп до имота, като отчетните документи са подписани от него. Титуляр на партида с аб. № ******* е ответникът Ц. И. И.. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза на 1277,12 лева.

Изслушано и е заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило, че няма данни за извършени плащания на претендираните вземания. В счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД ответникът има абонатен номер *******, като дяловото разпределение е извършвано от „Б.“ ООД. Издадени са изравнителни сметки на обща стойност за процесния период -675,21 лева /за получаване/. Стойността на потребената топлинна енергия през процесния период, след приспадане на изравнителните сметки, възлиза на 1277,12 лева. В счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД през периода м.12.2012г. до м.04.2014г. задълженията са в размер на 1776,85 лева главница и 361,06 лева мораторна лихва. От тях 1731,97 лева съставляват сума за потребена топлинна енергия за периода м.02.2012г.-м.04.2014г. и 351,98 лева законна лихва за периода 31.03.2012г.-13.02.2015г; 44,88 лева съставляват такси на ФДР за периода 06.2011г. – 05.2013г. и законна лихва в размер на 9,08 лева за периода 31.03.2012г. – 13.02.2015г.