Решение № 107 от 23.11.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Варна, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500479 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 479/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни срещу решение № 1331/23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 502/2021 г. по описа на ВОС, както следва:

- По въззивна жалба на Й. П. Р. , подадена чрез адв. Т., против решението на окръжния съд В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете му против Прокуратурата на Република България:

- за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни от ищеца: страх от осъждане, шок от обвинението и тежестта на наказанието за него, заведени граждански дела за вреди срещу ищеца, душевни страдания, отчуждение от семейството (в това число раздели и събирания със съпругата и окончателен развод през 2018г.), още финансови затруднения за семейството, социално дистанциране от близки, колеги и приятели, нарушения на съня, натрапчиви мисли, депресия, тревожност, тежко посттравматично стресово разстройство (в това число с постоянно лечение при психиатър - терапевтично и медикаментозно), всичките от които 1 в резултат на неоснователното привличане на ищеца в качеството на обвиняем по ДП №53/2015г. по 11 описа на ОСлО при ВОП на 23.04.2015г. и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №820/2017г. на ВОС за престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от НК (че като технически ръководител на събаряне на сграда (хотел Вероника в к .к. Слънчев ден) е нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил смъртта на четири човека работници), за което обвинение е признат за невиновен с влязла в законна сила (спрямо Р.) на 27.07.2020г. присъда, В ЧАСТТА за горницата над сумата от 20 000лв. до 50 000лв., както и за твърдяните за претърпяни, като пряка последица от НП, заболявания на зъбите, наложили скъпоструващо болезнено лечение, ведно със законната лихва върху разликата от 27.07.2020г. до пълно плащане на задължението на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ;

- за заплащане на сумата 4200 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платен сбор от средства за дентално лечение, формиран така:

850лв. - заплатени на 26.05.2015г. по фактура от дата 26.05.2015г., за мостова конструкция на зъби; 260лв. - заплатени на дата 24.06.2015г. по фактура от 24.06.2015г., за лечение и укрепване на пародонта на зъби в съзъбието; 460лв.

- заплатени на 05.06.2015г. по фактура от 05.06.2015г. за мостова конструкция на 22 и 23 зъби; 870лв. - заплатени на 15.07.2015г. по фактура от 15.07.2015г. за мостова конструкция на 25, 26 и 27 зъби; 588лв. - заплатени на 11.09.2015г. по фактура от дата 11.09.2015г. за пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж/; 588лв. - заплатени на дата 13.01.2016г. по фактура от 13.01.2016г. за пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж/; и 584лв. - заплатени на 14.04.2016г. по фактура от 14.04.2016г. за пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж, ведно със законна лихва върху главницата от дата 27.07.2020 г. до пълното плащане на задължението, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ;

-както и за пълния размер на сторените по делото разноски;

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при нарушения на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му, за уважаване на исковете изцяло и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е съображения за несъобразяване от окръжния съд на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и 2 определяне на занижен, в разрез с принципа за справедливост, размер на обезщетението за неимуществени вреди.

- По въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена от прокурор Женя Енева от ОП-Варна, против решението на окръжния съд В ЧАСТИТЕ, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Й. П. Р.:

- сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца: страх от осъждане, шок от обвинението и тежестта на наказанието за него, заведени граждански дела за вреди срещу ищеца, душевни страдания, отчуждение от семейството (в това число раздели и събирания със съпругата и окончателен развод през 2018г.), още финансови затруднения за семейството, социално дистанциране от близки, колеги и приятели, нарушения на съня, натрапчиви мисли, депресия, тревожност, тежко посттравматично стресово разстройство (в това число с постоянно лечение при психиатър - терапевтично и медикаментозно), всички в резултат на неоснователното привличане на ищеца в качеството на обвиняем по ДП №53/2015г. по 11 описа на ОСлО при ВОП на 23.04.2015г. и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №820/2017г. на ВОС, за престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от НК (че като технически ръководител на събаряне на сграда (хотел Вероника в к.к. Слънчев ден) е нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил смъртта на четири човека работници), за което обвинение е признат за невиновен с влязла в законна сила (спрямо Р.) на 27.07.2020г. присъда, ведно със законната лихва върху главницата от датата 27.07.2020г. до пълното плащане на задължението;

- сумата 3300лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платен сбор от адвокатските хонорари за защита на Й.Р. по ДП и по НОХД на три инстанции, от които: 800лв. заплатени на 23.04.2015г. по договор за правна защита и съдействие относно досъдебно производство; 1000лв. заплатени на 01.10.2017г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане първа част от общите 2500лв.; 500 лв. заплатени на 01.10.2018г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане - втора част; 500 лв. заплатени на 30.08.2018г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено плащане - трета част;

3

500лв. платени на 09.07.2018г. по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. по НОХД, по който е договорено разсрочено плащане - последна вноска, ведно със законната лихва върху главницата от датата 27.07.2020г. до окончателното плащане на задължението;

Въззивникът е изложил съображения за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му в тези части с отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване размера на обезщетението.

Сочил е, че съдът в разрез със свидетелските показания и изслушаната Съдебно - психиатрична експертиза приел за доказана причинно – следствената връзка между посттравматичното стресово разстройство и воденото срещу ищеца наказателно производство, както и необосновано приел като следствие от обвинението и влошените отношения на ищеца със съпругата му. При липсата на изрично позоваване от ищеца в исковата молба, отчел като релевантни за размера на обезщетението и вида на обвинителното деяние и предвидения срок на наказанието, а освен това и не обсъдил възражението на ответника по чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ (обсъдил само това по ал.1) относно приноса на ищеца в увреждането. Не съобразил разумния срок на производството с оглед сложността му, наложената най-лека мярка за неотклонение и липсата на фактическо ограничение на ищеца да напуска страната, предвид липсата на искане за разрешение за такова. Навел е възражение за прекомерност на платения от ищеца в наказателното производство адвокатски хонорар, представляващ присъдено обезщетение за имуществени вреди по настоящото дело и е молил за неговото намаляване до размера предвиден в Наредба 1/2004 г.

Й. П. Р., чрез адв. Т., е подал писмен отговор на въззивната жалба на прокуратурата, с който е оспорил същата и с подробни съображения за неоснователността й по всяко от оплакванията е молил за оставянето й без уважение. Изложил е доводи за недопустимост (късно наведено), на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за наказателното производство.

Решението не е обжалвано единствено в частта на отхвърлянето на искането на ищеца за присъждане на законни лихви върху претендираните 4 главници за периода 23.04.2015 г. до 27.07.2020 г.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала въззивната си жалба и е оспорвала жалбата на насрещната страна. Въззивникът Р., чрез адв. Т., е претендирал присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение, като срещу размера на последното прокуратурата е заявила възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, като по правилността с оглед наведените оплаквания и като съобрази доказателствата по делото, намира следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба н а Й. П. Р., с която срещу Прокуратурата на Република България са предявени искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумите: - 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.123, ал.3, пр.2 вр. ал.1 от НК по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП на 23.04.2015г. и повдигане на обвинение по НОХД №820/2017г. на ВОС (че като технически ръководител на събаряне на сграда (хотел Вероника в кк Слънчев ден е нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил смъртта на четири човека работници), за което обвинение е признат за невинен с влязла в законна сила на 27.07.2020г. присъда; - 7500 лв. – общо обезщетения за имуществени вреди от същото незаконно обвинение, от които сумата от 3300 лв. – платени адвокатски хонорари за защитата му по ДП и по НОХД на три инстанции по договори за правна защита и съдействие о т 23.04.2015г. и 01.10.2017г. и сумата от 4200 лв. – заплатени от ищеца средства за дентално лечение, ведно със законната лихва върху главниците от датата 23.04.2015г. до пълното изплащане на всяка от сумите.

Ищецът е поддържал, че вследствие незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди: шок от обвинението, о т тежестта на престъплението и наказанието за него; страх от осъждане; тревога от заведените срещу него граждански искове за обезщетения за вреди с големи суми; душевни страдания, отчуждение от семейството (в това число раздели и събирания със съпругата и окончателен развод през 2018г.) ; финансови затруднения и притеснения за семейството му от невъзможността да работи;

5 социално дистанциране от близки, колеги и приятели; злепоставяне пред обществото и накърняване на репутацията му, включително и от медийното разгласяване; нарушения в съня, в храненето, натрапчиви мисли, депресия, тревожност, посттравматично стресово разстройство (в това число с постоянно лечение при психиатър - терапевтично и медикаментозно); отключване на заболяване на зъбите, наложило скъпоструващо и болезнено лечение, които счита за пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение. Настоявал е, че е сторил разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение по наказателното дело, както и разходи за лечение на заболяване на зъбите, които също претендира като следствие от незаконното обвинение.

С писмения отговор на исковата молба, прокуратурата е оспорила иска и е молила за отхвърлянето му. Възразила е , че искът за обезщетение за неимуществени вреди е недоказан, евентуално размерът на претендираното обезщетение – завишен. Липсвала причинна връзка между платената сума за дентално лечение и незаконното обвинение. Заявила е възражение по чл.5, ал.1 от ЗОДОВ за освобождаване на ответника от отговорност поради изключителна вина на ищеца.

Установено е по делото, че на 23.04.2015г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП за престъпление по чл.123, ал.3 вр. ал.1 НК (за това, че през 2014-2015г., като технически ръководител при събаряне на сграда -хотел Вероника в к.к. Слънчев ден, е нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил смъртта на четирима работници). В същия ден му е била определена мярка за неотклонение „подписка“ както и наложена забрана за напускане пределите на Р.България. На 10.07.2017г. прокуратурата е внесла срещу ищеца (едновременно и срещу още шест лица) в съда обвинителен акт, по който е образувано НОХД №820/2017г. на ВОС , приключило с оправдателна за ищеца присъда от 04.10.2018г. По протест на прокуратурата, делото е било пренесено пред въззивната инстанция, образувано е във ВНОХД №109/2019г на ВАпС и приключило с потвърждаване оправдаването на ищеца - присъда от 27.09.2019г. на ВАпС . По протест на прокуратурата, пред ВКС е било образувано н.д. №117/2020г., което за ищеца е приключило с влязло в сила на 27.07.2020г. решение, с което е била оставена в сила потвърдителната присъда на ВАпС. Наказателното производство срещу ищеца е приключило с 6 окончателното му оправдаване на 27.07.2020 г. По наказателното производство са извършвани множество процесуални действия, проведени са разпити на обвиняемия (подсъдим), разпитвани са свидетели и вещи лица (така приложените преписи от протоколи от делото), като ищецът е участвал лично и чрез процесуален представител – адвокат Димитров, видно от същите протоколи от съдебните заседания.