Решение № 693 от 01.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20255300502979 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №2569/26.05.2025г. по гр.д.№8697/2024г. по описа на РСПловдив,ХХI гр.с-в,с която е уважена исковата претенция с правно основание чл.49,вр. с чл.45 от ЗЗД от Д. Б. против Община-Пловдив за заплащане на сумата 10000лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди,причинени болки и страдания от непозволено увреждане,както и за сумата в размер на 1336,30лв.,представляващи имуществени вреди вследствие на претърпения инцидент и заплатени консумативи за извършена операция.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в първоинстанционното производство и моли същото да се отмени и исковата претенция да се отхвърли изцяло.

Въззиваемата страна счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Постъпиля е насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта,с която е отхъврлена исковата претенция за размера над присъдения такъв от 10000лв. до пълния претендиран размер от 15000лв.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят като собственик на пътищата отговаря за пътя и намиращите се 1 на него шахти и останали съоръжения съобразно ЗМСМА.От събраните по делото доказателства се установява,че на процесната дата 02.09.2019г. ищецът се е движил по улица „*“ с посока на движение от ул.“*“ към бул.“*“,на кръстовището с ул.“*“ е попаднала в необезопасен и несигнализиран разрушен бордюр на тротоара,в който се спънала и паднала и получила травматични увреждания на дясната ръка-счупване между китката и лакътя.След намесата на св.П.,който е син на ищцата, същия й помогнал да се изправи,след което я закарал в УМБАЛ „Св.Георги“ по спешност,където е било констатирано счупването и е била поставена гипсова имобилизация,но след ден-два отново се наложило медицинска намеса,тъй като пострадалата изпитвала силни болки и била закарана в МБАЛ „Каспела“,където й била направена операция с поставяне на метални елементи за фиксация и правилно зарастване,които са останали за постоянно.Тази фактическа обстановка се потвърждава от разпита на св.П. пред първоинстанционния съд,както и от назначената СМЕ в първата инстанция.

Налице е деликт,съдържащ в себе си сложния фактически състав на чл.49 от ЗЗД,вр. с чл.45 от ЗЗД.Законодателят е предвидил,че всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като за да е налице деликт следва да се установи дали са налице съставните му части,а именно противоправно поведение,наличие на щета и причинна връзка между увреждането и противоправното поведение на делинквента.Предпоставките следва да бъдат кумулативни и при липса на някоя от тях не е налице противоправно увреждане.

Както се посочи по-горе ищцата е попаднала в необезопасен и несигнализиран разрушен бордюр на тротоара,собственост на жалбоподателя,който е следвало да бъде обезопасена от неговите служители.Установява се,че същите не са свършили работата си и същият не е отговаряла на условията за наличие на безопасност,поради което се е получило и увреждането.Следователно налице е увреждане и противоправно поведение от страна на жалбоподателя по отношение на причиняването на деликта.Без значение е факта дали Общината е възложила на трето лице изпълняването на дейността по поддръжка на улиците в града.След като същитя не отговаря на условията за експлоатация и от това е причинена травма на минувач,то отговорен за случилото се е собственика-в случая жалбоподателя,тъй като отговорността е безвиновна.

Жалбоподателя твърди да е налице съпричиняване на увреждането,но при условията на пълно и главно доказване не се доказа нито пред първата инстанция,нито пред настоящата,да е налице такова съпричиняване дори и в най-малка форма,тъй като при необезопасяването на бордюра и при несигнализиране за това за конкретния минувач не е било възможно да прецени,че при стъпване върху него ще пропадне и ще се нарани.Следователно не може да се приеме становището на жалбоподателя за съпричиняване за меродавно.

И на последно място следва да се посочи,че полученото увреждане е вследствие на причинната връзка между противоправното поведение и увреждането,тъй като счупването на ръката между китката и лакътя е вследствие на липсата на разрушения 2 бордюр,т.е на портивоправното поведение и нанесените контузии.

Отделен е въпросът какъв е пределът на справедливост съобразно ППВС №4/63г.,като РС-Пловдив е определил като размер на вредите сумата от 10000лв.,която е счел,че е достатъчна за репариране на причинените вреди.

При наличната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че размерът на вредите с оглед справедливостта правилно е определен от районния съд или решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди с оглед причинената контузия и времето за пълното излекуване на пострадалата,а така също следва да се отчете и нейната възраст,че същия към момента на причиняване на контузията е била на 53г. и от СМЕ става ясно,че пълното излекуване на причинените счупвания и други телесни увреждания е станало в порядъка на три-четири месеца при нормално лечение без усложнения,за каквито в хода на процеса не се установи да е имало.

По отношение на имуществените вреди решението също е правилно и законосъобразно,тъй като тези вреди са причинени вследствие на приложеното лечение и тъй като НЗОК не поема разходите за слагането на импланти,то заплатеното от ищцата следва да й бъде възстановено.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата съобразно представен списък по реда на чл.80 от ГПК и такива са направени в размер на 104лв. за платена ДТ,които следва да се присъдят,а съобразно положения труд от адв.Д. по реда на чл.38 от ЗА следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 1130лв.,превалутирани на 577,76 евро.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2569/26.05.2025г. по гр.д.№8697/2024г. по описа на РС-Пловдив,ХХI гр.с-в.

ОСЪЖДА Община-Пловдив да заплати на Н. Н. П. с ЕГН-********** от гр.** направените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 104лв./сто и четири лв./,превалутирани на 53,17 евро/петдесет и три евро и 17 евроцента/ и на адв.М. Д. от САК със съдебен адрес:гр.*** за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА сумата 1130лв./хиляда сто и тридесет лв./,превалутирани на 577,76евро/петстотин седемдесет и седем евро и 76 евроцента/.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4