Решение № 8591 от 13.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8591 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110165147 по описа за 2024 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 350068/01.11.2024г. на СРС, подадена от В. Х. Р. срещу Б. Б. К..

Ищцата В. Х. Р. чрез адв. М. Й. – АК-София, е предявила срещу ответника Б. Б. К. иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да ú заплати сумата от 15000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените ú неимуществени вреди – страдания, неудобства и уронване на доброто ú име и авторитет, последица от подадената от ответника срещу нея Тъжба, вх. № 34563/22.02.2022г. на СРС, по която било образувано НЧХД № 2436/2022г. по описа на СРС, НО, 5 състав, ведно със законната лихва от датата, на която е влязло в сила определението за прекратяване на наказателното производство /22.11.2023г./ до окончателното ú изплащане.

Ищцата твърди, че се познава с ответника от повече от пет години. Той завел десетки дела от граждански и наказателен характер срещу бившата си съпруга К.Л.И., срещу родителите ú и срещу сестра ú. По по-голямата част от тях ищцата била адвокат на К.И., на родителите и сестра ú. Ответникът многократно се заканвал на ищцата и ú отправял закани, че ще си има проблем с него, ако не се откаже да бъде процесуален представител на бившата му съпруга и роднините ú. През 2022г. К. депозирал срещу Р. тъжба пред Софийския районен съд, по което било образувано НЧХД № 2436/2022г. на СРС, НО, 5 състав.

Ответникът обвинявал ищцата в извършено престъпление обида и клевета, изразяващи се в разгласяване на позорни обстоятелства и нанесена обида в документ – подадена касационна жалба от ищцата като процесуален представител на К.И.. Изтъква се, че е задължително касационната жалба да се приподпише от адвокат. Като такъв ищцата изразявала становище и формирала изявления от името на представляваното от нея лице. В продължение на дълъг период от време ищцата получавала призовки, явяла се многократно в съдебни заседания, за които трябвало да чака пред залата. Фактът, че била подсъдима, станал известен сред колегите и съседите ú, включително и на съдебни служители, като предизвиквал интерес сред тях и ищцата трябвало да се обяснява защо е подсъдима и за какво. Изпитвала срам и 1 неудобство, притеснявала се как ще приключи делото. Била възмутена и ядосана от това, което ú се случва. Уронен бил авторитетът ú като професионалист и адвокат. Тези емоции се отразили на здравословното ú състояние: чувствала се замаяна, започнала да вдига кръвно и трябвало да пие лекарства. След неколкократни прекратявания и произнасяния на въззивния съд, в крайна сметка с окончателно Решение № 818/22.11.2023г. по ВЧНД 5070/2023г. на СГС, НО, ХІІІ възз.с-в, било потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на наказателното производство по тъжбата на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 вр. чл. 81, ал. 1 НПК. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата се явява лично и с адв. Й.. Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 156174/05.05.2025г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. Б. К. чрез адв. Н. Б. – АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 13466/15.01.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба. Изтъква се, че ответникът няма юридическо образование и не е знаел, че касационната жалба трябва да се приподпише от адвокат. Обосновава, че поведението му е правомерно и няма противоправен характер. В подадената от ищцата касационна жалба се съдържали редица абсурдни и неотговарящи на обективната действителност твърдения, от които ответникът се е почувствал обиден, с накърнен престиж и достойнство. В тази връзка с подаването на тъжбата той се е стремил да защити доброто си име, реализирайки конституционно гарантираното си право на защита. Оспорва се воденото наказателно производство да е причинило на ищцата вреди. Предявеният иск се оспорва и досежно неговия размер. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се явява лично или не се явява, като се представлява от адв. Б., който оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 158739/07.05.2025г. на СРС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск и депозирания отговор на същата, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска и с неприсъствено решение.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищцата. Същата следва при условията на пълно и главно доказване да установи извършено от ответника деяние, неговия противоправен характер, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил търсените спрямо него суми, както и наличието на обстоятелства, които го освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представените по делото заверени копия, по Искова молба, вх. № 818/27.06.2019г. на РС-Елин Пелин, подадена от К.Л.И. срещу Б. Б. К. е образувано гр.д. № 512/2019г. на РС-Елин Пелин, предмет на което е промяната на режима на родителските права по отношение на общите на И. и К. деца. Ответникът е подал отговор на исковата молба и насрещен иск. С Решение № 66/29.06.2020г. по гр.д. № 512/2019г. на РС-Елин Пелин предявеният от И. иск е отхвърлен, а насрещният иск на К. е уважен, като е изменен режимът на личните контакти с бащата. Решението е потвърдено с Решение 2

№260152/12.05.2021г. по в.гр.д. № 20/2021г. на Окръжния съд в град София. Срещу същото от страните са подадени касационни жалби, включително Касационна жалба, вх. № 265071/02.07.2021г. на ОС-София, от адв. В. Й.а в качеството ú на пълномощник на К.Л.И..

Ищцата не оспорва, че е подала тази касационна жалба /л. 123/. С Определение № 606/04.07.2022г. по к.гр.д. № 631/2022г. на ВКС, ІІІ г.о., решението на ОС-София не е допуснато до касационен контрол. С Решение № 146/20.03.2025г. по в.ч.гр.д. № 74/2025г. на ОС-София е обезсилено Определението от 28.10.2024г., имащо характер на решение по чл.

251 ГПК, постановено по гр.д. № 512/2019г. на РС-Елин Пелин, в частите му, с които на бащата К. е предоставено право на компенсация в случай, че ежеседмичният му режим не е изпълнен в полагащите му се дни, както и в частта му, с която на майката И. е дадено право да прекара с децата си по 20 дни непрекъснат период през лятото по време на полагащия ú се платен годишен отпуск. В останалата си част определението е потвърдено. Върху представения на СРС екземпляр не е удостоверено дали това решение е влязло в сила.

По делото за послужване е изискано НЧХД № 2436/2022г. на СРС, НО, 5 състав.

Видно от същото, Б. Б. К. е подал Тъжба, вх. № 34563/22.02.2022г. на СРС, срещу В. Х. Р., с която я е обвинил в извършено спрямо него престъпление по чл. 147 НК, осъществено посредством оклеветяването му с подадената от нея Касационна жалба, вх. № 265071/02.07.2021г. на ОС-София, в която според тъжителя тя е разпространила за него позорни обстоятелства – че упражнява системно домашно насилие спрямо децата си, че им нанася физически травми и ги поставя в риск за живота им, здравето и психическото им състояние. Наред с това срещу Р. е предявен граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева. С Разпореждане от 01.06.2022г. В. Х. Р. е предадена на съд за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 пр. 2 и т. 4 пр. 1 вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 НК. С Определение, постановено в открито съдебно заседание на 14.06.2022г., съдът е прекратил производството, тъй като не е отстранена нередовност в тъжбата – непосочване на датата на извършване на деянието. С Решение № 330/09.05.2023г. по ВНЧД №4312/2022г. на Софийския градски съд, НО, І възз.с-в, прекратителното определение на първоинстанционния съд е отменено, тъй като не е налице сочената нередовност на тъжбата, в която е вписана датата на узнаване на извършените деяния – 12.08.2021г., когато е довършено и престъплението. С Определение, постановено в открито съдебно заседание на 04.07.2023г., първоинстанционният съд отново е прекратил наказателното производство, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК: по отношение на престъплението клевета не са посочени дата и място на извършване, а по отношение на престъплението обида – не е посочено мястото, където тъжителят е узнал за отправените спрямо него обидни квалификации. Б. К. е осъден да заплати на В. Х. Р. – Й.а 3000,00 лева за разноски по делото, както и по сметка съда 12,00 лева невнесена такса. С Решение № 818/22.11.2023г. по ВЧНД № 5070/2023г. на СГС, НО, XIII възз.с-в, първоинстанционното прекратително определение е потвърдено. Решението е окончателно. С Определение от 13.02.2024г. по НЧХД 2436/2022г. на СРС в полза на В. Р. са присъдени и 1400,00 лева за разноски във въззивното производство.

По делото като свидетели са разпитани К.И., Л.П., Пл.Б. и А.Ц.. Свидетелката И. съобщава, че между нея и бившия ú съпруг К. се водят множество дела. Знае за заведеното от К. срещу адв. Й.а дело. Когато връчили на Й.а документите по делото, свидетелката отишла в кантората ú. Ищцата била в състояние на афект, шокирана, ядосана и разстроена, а по принцип била спокоен и уравновесен човек. Заплахите, които били отправяни и в съдебна зала, и извън нея, ставали реалност и се завеждали нови дела. Касационната жалба била подписана от адв. Й.а, но свидетелката я е чела – това били фактите, които се изтъквали още от исковата молба и били верни. Лично пред нея колеги-адвокати изразявали учудване и възмущение как такъв професионалист като адв. Й.а бил подсъдим. Свидетелят П. е клиент на ищцата. Присъствал в кантората ú, когато дошъл призовкар да ú връчи книжа и я попитал дали е вярно, че получава призовка за обвиняем. Тя много се учудила и след като прочела 3 документите много се притеснила. Знае, че адв. Й.а е ходила на заседания по наказателното дело, където се налагало да отговаря на свои колеги каква е причината да е там. Била замислена, пребледняла, не комуникирала както по-рано. Веднъж колега-адвокат я попитал как се чувства, като веднъж влиза в залата като адвокат, а след това като подсъдима.

Станало ú неудобно. Свидетелят Борисов е бил адвокат на ответника К.. Съобщава, че ищцата си позволявала да прави квалификации и нападки към клиента му. По всяко дело го представяла колко е лош и с изявления, които били извън рамките на адвокатската етика.

Във въпросната касационна жалба били употребени доста обидни квалификации, поради което изготвили и тъжба. Не е имало случай К. да реагира, да отправя груби и цинични думи. Когато прочел заявеното по отношение на него, се почувствал много засегнат и фрустриран. Лично към свидетеля имало нападки. Свидетелката Ц. е сестра на ответника К..

Знае за подадената тъжба. Подадена била, защото била подадена касационна жалба, в която по отношение на брат ú били написани неверни неща – че упражнява насилие над децата, че е агресивен. Брат ú бил много ядосан, не можел да спи /живеел на етажа под нея – чувала го, че става/, отслабнал. Отношенията между К. и бившата му жена били много лоши. Пред нея не е имало квалификации и обиди, но е чувала лично пред съдебна зала адв. Й.а да го нарича „архитектчето“ и „селското архитектче“.