Решение № 1573 от 08.11.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1573 гр. Варна, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110203815 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ВСЕЛЕНА“ АД, ЕИК 103529718, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к.

„Св. Св. Константин и Елена“, х-л „Св. Елена“, ул.1, № 82, представлявано от управителя П.К.Ш., депозирана чрез адв. Е. С. - АК Варна, номер на адвокат 1700106190 против Наказателно постановление № 03-2300327/26.04.2023г. , издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин / лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.264 вр. чл.128, т.2 от Кодекса на труда.

С жалбата се моли на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН да бъде отменено обжалваното НП, поради допуснато неправилно приложение на материалния закон отменително основание по чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН и поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - отменително основание по чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН. Сочи се, че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като от него не ставало ясно за какво точно нарушение е наказано дружеството - за неначисляване на допълнително трудово възнаграждение или за неизплащането му, с оглед противоречието между описанието на нарушението и посочената от АНО дата за извършване на същото. От съдържанието на НП не можело да се установят съставомерните признаци на нарушението, тъй като липсвало подробно описана фактическа обстановка. Не ставало ясно и защо за дата на извършване на нарушението е приета 26.10.2022г..

В жалбата се сочи, че наказаният субект не може да разбере дали е санкциониран за неначисляване на допълнителното възнаграждение или за неизплащането му, съобразно посоченото в трудовия договор.

1

Издаденото наказателно постановление се счита за незаконосъобразно и с оглед на обстоятелството, че посоченото нарушение не е извършено. На работника А. Е. К. било изплатено удвоено трудово възнаграждение за положения труд на официален празник, видно от фиша за заплати за м. септември 2022 г. и РКО от 25.10.2022г., приложен към жалбата

В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована се представлява от своя процесуален представител -адв.Е.С., която поддържа жалбата. В пренията по съществото на делото излага аргументи за отмяна на НП, посочени в жалбата.

Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение, като представя и доказателства за неговото заплащане и списък с разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Боянова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец април 2023 г., св. Р. П. извършила проверка по спазване на трудовото законодателство от „ВСЕЛЕНА“ АД, ЕИК 103529718, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, х-л „Св. Елена“, ул.1, № 82 .

Поводът за проверката бил постъпил сигнал свързан с работното време на служителите в дружеството. В хода на проверката от дружеството били изискани документи свързани с работното време и заплащането на труда на работниците. От представените документи за м.септември 2022г., в това число ведомости за заплати, присъствена форма и график за работа през месец септември 2022 г., св. П. установила, че св. А. Е.

К., заемаща длъжността „сервитьор“ в горепосочения обект, е полагал труд на официален празник- 22.09.2022 г., но за положения труд не е било начислено в съответните документи допълнително възнаграждение. Предвид горното св. П. приела, че на К. не е било изплатено дължимото допълнително възнаграждение за работа на официален празник.

На 11.04.2022 г., св. П. съставила АУАН срещу „ВСЕЛЕНА“ АД, ЕИК 103529718 за неизплащане на трудово възнаграждение за работа на официален празник на К. за положен от него труд 22.09.2022 г. (Ден на Независимостта на България), като била посочена дата на извършване на нарушението- 26.10.2022 г. , към който момент актосъставителят приел, че е следвало да бъде начислено трудовото възнаграждение на лицето в удвоен размер и същото било квалифицирано по чл. 264 от КТ във вр. с чл.

128, т. 2 от КТ. АУАН бил надлежно връчен на представляващия дружеството, която след запознаване със съдържанието на акта го подписал без възражения.

В законоустановения срок били депозирани и писмени възражения, съгласно които процесното възнаграждение е било изплатено, но доказателства за горното не били представени.

По така постъпилите възражения било изготвено писмено становище от юрист, според който следвало да се издаде НП.

Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката, на 26.04.2022 г. наказващият орган издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „ВСЕЛЕНА“ АД, ЕИК 103529718 административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин / лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.1 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.264 вр. чл.128, т.2 от Кодекса на труда.

2

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана Р. П.-инспектор в Д“ИТ“-Варна, участвала в проверката на възз. дружество. Св. П. в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си по време на проверката и потвърждава констатациите отразени в акта. От нейните показания се установи, че неизплащането на дължимото допълнително възнаграждение е било прието за установено единствено въз основа на представени документи.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе призован от съда и разпитан и процесният работник- св. К., който категорично заяви, че е получил възнаграждение за работата си на официален празник през месец септември 2022 г. и това е станало в края на месеца, следващ месеца, в който е положен труд, като потвърди, че подписите положени в представените от дружеството фиш за заплата и разходен касов ордер са положени от него.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и тези събрани в хода на съдебното следствие и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията на свидетелите П. и К., дадени в с.з. АУАН, ведомости за заплати, присъствена форма и график за работа през месец септември 2022 г., заповеди, фиш за заплата за м.09.2022г. , разходен касов ордер от 25.10.22г. и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП /съобразно редакцията на ЗАНН/ и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.

В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед №3-0693/15.08.2022г. на ИД на „ГИТ“ Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове 3 съставени от инспектори от „ИТ“.

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от Р.П., която към момента на съставянето му е работила на длъжността гл. инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е била компетентен да издава АУАН.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството лице и свидетел П. Б., присъствала при установяване на нарушението.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до безусловно основание за отмяна на НП.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, дата и мястото на извършване на нарушението са съществени реквизити както на АУАН, така и на НП и са елементи, които пряко касаят индивидуализацията на нарушението, като последното следва да бъде описано пълно, точно и ясно в НП, като бъдат посочени и обстоятелствата, при които същото е извършено.

На първо място от фактическото и юридическо обвинение предявени с АУАН и НП не става ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността на нарушителя-за това, че не е изплатил допълнително трудово възнаграждението на лицето А. Е. К. / нарушение на чл.128, ал.1, т.2 от КТ/ или за това, че не е начислил трудовото възнаграждение /нарушение на чл.128, ал.1, т.1 от КТ/, които са две самостоятелни административни нарушения. Вярно е, че наказаният субект се защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхната цифрова квалификация, но от така предявените с АУАН и НП факти действително не става ясно за кое от двете деяния, или пък и за двете деяния , е наложено едно наказание. От показанията на актосъставителя депозирани в хода на съдебното следствие се установи, че се касае за констатирано неначисляване на трудово възнаграждение в удвоен размер. Но е недопустимо съставомерни факти от предмета на доказване да се установяват за пръв път в съдебната фаза, тъй като безспорно с това се нарушава правото на защита та наказания субект да разбере в какво е обвинен още в досъдебната фаза на процеса и да организира защитата си.

Следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в НП е посочена декларативно дата на извършване на нарушението- 26.10.2022 г., като видно от обстоятелствената част на НП, а и на АУАН, липсват каквито и да било факти, че именно в деня преди посочената дата работодателят е бил длъжен да изплати трудово възнаграждение за положен труд на официален празник - 22.09.2022г.

Съгласно разпоредбата на чл. 264 от КТ за работа на официален празник се дължи заплащане според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото 4 възнаграждение, но видно от обстоятелствената част на НП липсват каквито и да било факти какво възнаграждение реално е следвало да бъде изплатено, а фигурира единствено правен извод в тази насока- не по малко от удвоения размер, без да е ясно изобщо какво е договорено между страните. Нормата на чл. 270 от КТ предвижда изплащане на трудовото възнаграждение авансово или окончателно всеки месец, на два пъти, доколкото не е уговорено друго, но в НП не са посочени никакви факти какво точно е било договорено между страните по ТПО и кога е следвало да се изплати трудовото възнаграждение за месец септември 2022 г., респективно да се преценява дали тогава е следвало да се изплати и допълнителното възнаграждение. Няма факти кога и евентуално какво възнаграждение за септември 2022г. е било изплатено, няма факти какво допълнително възнаграждение е следвало да се изплати, за да се прецени дали в действителност не е изпълнено задължението по чл. 264 от КТ. Следва да се отбележи, че норма на чл. 264 от КТ не визира срок, в който възнаграждението следва да се изплати. От доказателствата по преписката също не се установява по безспорен начин на коя дата реално е било изплатено възнаграждението на работниците за месец септември 2022 г. Фактите следва да са посочени в самото НП, а не да се презюмират от материалите по преписката, като е недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в съдебното производство. От друга страна , с жалбата са ангажирани доказателства, че това възнаграждение е било изплатено на 25.10.22г., в каквато връзка са и показанията на св.К.. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение не само с оглед правото на защита на нарушителя, а и с оглед индивидуализацията на нарушението, като непосочването й, грешното й посочване или непосочването на фактите, които я касаят винаги съставляват съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на НП. Освен горното датата е и от съществено значение с оглед задължението на съда да прецени дали не е изтекъл давностният срок, визиран в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.