Решение № 23 от 26.03.2024, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. ***, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.К при участието на секретаря Х.С като разгледа докладваното от Н.К Административно наказателно дело № 20233410200317 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59- 63 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №****., издадено от ****, началник група към ОДМВР гр. Силистра РУ ***, упълномощен с заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г., с което на С. С. М. с ЕГН ********** от с. ***** за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 предл.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месец, затова че на 22.02.2023г. около 13.50часа в с. ****“ в посока гр. *** управлява лек автомобил ***** със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП.

Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до това, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на просесуалните норми и материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат, поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административно наказващия орган, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по депозираната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 пр. 1 от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга 1 имуществената сфера на наказаното лице. Изложеното прави разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо.

НП е връчено на жалбоподателя на 05.12.2023г., а жалбата срещу същото е подадена на 12.12.2023г., т.е. в предвидения преклузивен четиринадесет дневен срок.

След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С. С. М. на 22.02.2023г. около 13.50часа в с. ****“ в посока гр. *** управлявалек автомобил ***** със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал. 10 от ЗДвП.

За констатираното нарушение е съставен против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение, в който е описано посоченото по-горе нарушение и посочил, че с деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения против него акт и получил препис от акта.

Преписката е изпратена в Районна прокуратура гр. Силистра, Териториално отделение гр.*** и след извършена проверка наблюдаващия прокурор е издал Постановление за отказ № ***г. с което е постановил отказ от образуване на досъдебно производство, като е прието, че се касае за липса на престъпление, съгласно чл.24, ал.1 т.

4 от

НК.

Преписката е изпратена на административнонаказващия орган.

На

08.06.2023 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения АУАН е издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи от приложените и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по 2 същество, жалбата е основателна.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

В обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление е вписана констатацията, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, и са посочени марката и номерът. По този начин актосъставителят и наказващият орган са изпълнили надлежно изискването на закона да опишат нарушението и да посочат обстоятелствата, при които то е извършено.

По този начин жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е осъществил състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон. Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и вината на нарушителя се установяват от доказателствата по делото.

Нарушението на жалбоподателя е квалифицирано правилно като нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В изложението на фактите по случая в обстоятелствената част на наказателното постановление наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е управлявал описания по-горе лек автомобил, без да е регистриран В обстоятелствената част на постановлението наказващият орган е конкретизирал, че извършеното от жалбоподателя нарушение се изразява в това, че управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В заключителната част на постановлението е посочено изрично, че наказанието се налага на основание предл. 1 от чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което кореспондира с нарушаването на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от закона.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок п о чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание 3 за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Става ясно, че регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който регламентира служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил 4 наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация и не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от съответната дата. Поради това водачът, не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по управление на МПС, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно.

Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че лек автомобил ***** е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Дуловски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №****, с което за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП , на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на С. С. М. с ЕГН ********** от с. ***** като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД МВР СИЛИСТРА да заплати разноските по чл. 38 ал. 2 т. 2 о Закона за адвокатурата на С. С. М. с ЕГН ********** от с. *****.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред 5

Силистренския административен съд съобщаването му на страните. в 14 - дневен срок от

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 6