Решение № 3012 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3012 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря СВЕТЛА Г. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110208015 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от „,,***''“ АД срещу Наказателно постановление (НП) № Е-НП-2/07.04.2026 г., издадено от министъра на енергетиката, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10000,00 лева, превалутирана в 5112,92 евро, за нарушение на параг. 5, ал. 2, т. 1, вр. ал.

1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. и на основание параг. 5, ал. 9 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.

В жалбата се твърди, че обжалваното НП страдало от съществен порок, понеже било връчено на лице, нямащо представителна власт и непритежаващо качеството на представляващ Министерството на енергетиката. Твърди се, че НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробно съображения касателно характера на извънредно задължение за концесионера, създадено с разпоредбата на параг. 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. и противоречието му с правото на ЕС и трайно установената му практика. Наложената имуществена санкция се твърди да е непропорционална на размера на претендираното задължение. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, е изпратил процесуален представител с юридическо образование. На етап съдебни прения е направено отново искане за отмяна на обжалвания акт.

1

Изрично е посочено, че не се претендира юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна - министъра на енергетиката, е бил представляван от упълномощен представител с юридическо образование. На етап съдебни прения процесуалният представител е посочил, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, издадено от лице с представителна власт и при спазване на изискванията на ЗАНН и параг. 5 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. Твърди се наличието на двете предпоставки за дължимост на процесната вноска – действащ концесионен договор и формирано концесионно възнаграждение. В НП били обсъдени възраженията на жалбоподателя и възможността за наличието на маловажен случай. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.12.2012 г. между Министерски съвет, в качеството му на концедент, и жалбоподателя, в качеството на концесионер, бил сключен договор за предоставяне на концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ. В чл. 22, ал. 1 от договора бил уговорен 35-годишен срок на договора. По делото липсват данни за спиране или прекратяване действието на договора по смисъла на чл. 36-39 от него, доколкото посочените разпоредби изискват изричната размяна на конкретни волеизявление между страните по договора.

Видно от справка – извлечение на л. 60-61 от делото в счетоводните книги на въззиваемата страна се водило, че жалбоподателят не заплатил втората тримесечна част от вноската за 2025 г. по параг. 5, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. в размер на 14245,03 лева. По делото не са представени доказателства за отчет за дължимото концесионно възнаграждение за 2024 г. или други доказателства в насока формиране на концесионно възнаграждение и размера на същото с оглед определяне на дължимата годишна вноска или тримесечния размера, отразен в счетоводните книги на въззиваемата страна, макар за това да носи доказателствена тежест административнонаказващият орган. На л. 71 от делото е налице само информация относно индексацията на концесионното възнаграждение, но не и за това колко е било за 2024 г.

На 23.09.2025 г. бил издаден акт за установяване на публично държавно вземане за сумата, ведно със законната лихва върху нея.

С покана с рег. № Е-26-Т-628/29.09.2025 г., връчена на 30.09.2025 г., жалбоподателят бил поканен за явяване за съставяне на АУАН. На 15.10.2025 2 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 37/15.10.2025 г. от С.М.Б. – главен инспектор в Отдел „Контрол“, Дирекция „ Природни ресурси, концесии и контрол“ в Министерството на енергетиката, оправомощена със Заповед № Е-РД-16-283/30.05.2025 г. В акта било прието, че жалбоподателят не е изпълнил в срок до 31.07.2025 г. задължението си по параг. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. да заплати втора тримесечна част от годишна вноска за 2025 г. в размер на 14245,03 лева. Посоченото представлявало извършено нарушение – неизпълнение на параг. 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР за ЗДБРБ за 2025 г. В акта липсва посочване на датата или мястото на нарушението. На 15.10.2025 г. АУАН бил връчен на жалбоподателя чрез законния му представител.

В срок постъпило възражение с вх. № Е-26-Т-684/22.10.2025 г.

На 07.04.2026 г. било съставено обжалваното НП № Е – НП-2/07.04.2026 г. от министъра на енергетиката. В акта било прието, че жалбоподателят не е изпълнил в срок до 31.07.2025 г. задължението си по параг. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. да заплати втората тримесечна част от годишна вноска за 2025 г. в размер на 14245,03 лева. С обжалвания акт на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10000,00 лева, превалутирана в 5112,92 евро, за нарушение на параг. 5, ал. 2, т.

1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. и на основание параг. 5, ал. 9 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. В акта липсва посочване на датата или мястото на нарушението. НП било връчено на жалбоподателя чрез П.П. – изпълнителен директор, на 15.05.2026 г. Видно от публично известните обстоятелства, вписани в ТРРЮЛНЦ по партида на дружеството, същият е заемал посочената длъжност, както и тази на представител на дружеството към датата на връчване.

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, представляващи част от материалите в административнонаказателната преписка, както и тези, представени в хода на съдебното следствие.

Съдът дава вяра на същите същите, ценени заедно и поотделно, доколкото са еднопосочни, непротиворечиви, достатъчно ясно описват обстоятелствата, касаещи санкционираното поведение и развилата се административнонаказателна процедура.

Доколкото същите са непротиворечиви, съдът намира, че по арг. на противното от чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 2 от НПК, не е необходимо да подлага на подробен доказателствен анализ всяко от тях.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

3

Жалбата е подадена от легитимирана страна, а именно адресата на обжалваното наказателно постановление и санкционирано лице. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление, срещу подлежащ на обжалване акт. Ето защо съдът намира, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

На първо място, съдът констатира, че АУАН и оспореното НП по съдържание не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, респ. чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва ясното посочване на мястото и времето на извършването на санкционираното поведение. В АУАН и НП никъде не е посочено по изричен начин къде е извършено нарушението. Що се отнася до датата на нарушението, в АУАН и НП се сочи, че задължението за плащане на вноската е било до 31.07.2025 г., кореспондиращо и със срока по параг. 5, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., но липсва ясно посочване кога е извършено нарушението. Видно от твърдения механизъм на извършването му – бездействие за заплащане на дължима вноска, дължима до дадена дата, следва, че до изтичане на този срок (а именно последния ден от срока – 31.07.2025 г.) жалбоподателят може все още да изпълни, като първата възможна дата на нарушението (бездействието, неплащането) се явява 01.08.2025 г. В случая подобно уточнение липсва и в двата акта.

Допълнително объркване и противоречие се създава с посоченото на л. 5 от НП, че „по безспорен начин е установено, че към 17.09.2025 г., „,,***''“ АД, ЕИК ********** не е изпълнил задължението си да заплати втора тримесечна част от вноска…“. Посочените пропуски влияят пряко върху яснотата на повдигнатото административнонаказателно обвинение и рефлектират върху правото на защита на наказаното лице, поради което се явяват съществени процесуални нарушения. Неяснотата относно датата и мястото на извършване на нарушението водят до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

На следващо място съдът счита, че не се доказа извършването на нарушението, доколкото въззиваемата страна, носейки доказателствената тежест за установяване на дължимостта на определено задължение и неизпълнението му, не представя доказателства за дължимост на задължението, включително размера му. По делото е представено единствено извлечение от счетоводни книги, което представлява документ, съставен по данни в информационните масиви на наказващия орган. В него обаче не 4 фигурира размера на годишно концесионно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства и евентуално всички други данъци и такси, ако такива са дължими за доставката, по сключения с жалбоподателя договор за концесия. В представените по делото материали също липсват доказателства в тази насока. В този смисъл недоказано се явява наличието на годишно възнаграждение за 2024 г. по договора за концесия, за да бъде начислявана и определяна годишна вноска по реда на параг. 5, ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. В доказателствената тежест на административнонаказващия орган е да ангажира доказателства за извършването на санкционираното поведение, което в случая не е сторено.

Недостатъците на административнонаказателната процедура и пропускът в доказването съдът счита, че са основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, без да е необходимо спорът да се разглежда допълнително по същество, доколкото не би се променил правният резултат.

При този изход на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят, но същият не правил искане за присъждане на такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Е-НП-2/07.04.2026 г., издадено от министъра на енергетиката, с което на „,,***''“ АД, ЕИК ********** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10000,00 лева, превалутирани в 5112,92 евро, за административно нарушение на параг. 5, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. и на основание параг.

5, ал. 9 от ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5