Определение № 500 от 27.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. София, 27.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600431 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 446, ал. 2 вр. глава 22-ра НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Д. Т., защитник на осъдения В. Ш., срещу определение № 1139 от 20.03.2026г. на СГС,НО, 44-ти състав, постановено по нчд № 185/2026г., с което съдът е заменил режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода , наложено на осъдения по нчд № 9393/2025 а СРС, от „строг“ в „специален“, както и осъдил В. Ш. за заплати направените по делото разноски в размер на 347, 36 евро.

С жалбата защитникът поддържа доводи за неправилност на определението. Позовава се на назначена съдебно-психиатрична експертиза, която е дала заключение, че в условията на специален режим осъденият може да изпадне в депресия, в която да увреди своето здраве и живот поради опасност от суицидни нагласи. Намира, че опасността от това е в разрез с целите на наказанието лишаване от свобода съгласно чл. 36, ал. 1 НК.

Поддържа и че становището на администрацията на затвора няма обвързващ характер. Представя аргументи, че анализът на доказателствата проведен от съда е в разрез с правилата на формалната логика, както и че съдът не е провел всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Намира, че съдът е допуснал съществено фаворизиране на едни доказателства за сметка на други и акцентирал на извършени в миналото престъпления, но те са били вече съобразени от решаващия съд, наложил самото наказание. Прави искане да се отмени обжалваното определение и постанови ново, с което да се отхвърли предложението на началника на Затвора град ***, по реда на чл. 445, т. 2 НПК вр. чл. 67, ал. 1, т. 2 и чл. 68, ал. 1 ЗИНЗС. С допълнение към частната жалба защитникът разширява аргументите й. Релевира, че съдът не е оценил събраните доказателства според действителното им значение. Намира 1 мотивите на съда за противоречиви, което съставлява съществено процесуално нарушение налагащо отмяна на определението. Обосновава, че уредените в закона стандарти в чл. 60, чл. 62, ал. 1, т. 4 и чл. 120 ЗИНЗС не са приложени спрямо осъденото лице. Акцентира на неблагоприятното въздействие върху личността, което смяната на режима би имало и че това ще е в противоречие с чл. 3 от ЕКПЧ за забрана за нечовешко или унизително отношение. прави оплакване ,че съдът не е обсъдил възможността за терапия на осъдения и включване в програми за наркозависими лица и за управление на гнева и агресията. и че изтърпяване на наказанието при тези условия ще компрометира възможностите за ресоциализация и реингеграция. Цитира решения на ЕСПЧ в тази насока – K. and M. v. Switzerland от 1982, Х. и Т. с/у България, С. с/у България, С. v Hungary, S. v France. Намира че сигурността не се постига с изолация, а с контролирана, структурирана и терапевтична среда.

Специалният режим следвало да бъде крайна и краткосрочна, а не рутинна мярка. Поддържа искането за отмяна определението и оставяне без уважение на предложението на началника на затвора. Моли , в случай на необходимост, съдът да проведе публично заседание с призоваване на страните.

По искането за преценка за провеждане на публично заседание за разглеждане на делото, поначало въззивното производство по замяна на режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с по-тежък съгласно чл. 446, ал. 2 НПК вр. глава 22-ра НПК поначало се провежда в закрито заседание По изключение делото може да се разгледа в публично заседание (чл. 345, ал. 2 НПК), ако съдът намери, че е налице такава необходимост за правилното му разглеждане и решаване. Основанията могат да са свързани с нужда от изясняване на релевантни факти или за лично изслушване на страните. Такава необходимост съдът не открива, поради което не приема да са налице основания за отклоняване от общия ред.

След специално изпращане до страните на преписи от мотивите на определението на СГС, срещу тях е подадена жалба на осъдения В. Ш..

Жалбата е подадена извън срока за обжалване на определението. Тълкувана като допълнение към редовно подадената жалба на защитника, следва да се посочи че тя не съдържа никакви конкретни аргументи.

Съдът, като съобрази жалбата по същество, доказателствата по делото, и като сам служебно провери правилността на определението, прие следното:

Определението е законосъобразно и правилно.

Първостепенният съд е подложил на вярна оценка събраните доказателства: писмени заповеди, становища, формуляри, справки, експертна оценка, план за осмисляне на престоя, приложени в затворническото досие, и специално събрани от съда, както и назначената в хода на съдебното производство психологическа експертиза.

Установява се, че лишеният от свобода В. Ш. е постьпил в Затвора гр.

*** на 08.07.2020г. С начало 25.10.2021г. е било приведено в изпълнение 2 определеното на основание чл. 25 НК едно общо наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, определено по НЧД № 7188/23 по описа на СРС, което наказание е изтърпял.

Понастоящем, с начало 12.04.2024г., търпи наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода, определено по НЧД № 9393/2025 но описа на СРС при първоначален „строг“ режим. Към 20.02.2026г. остатъкът за изтърпяване е три месеца и 18 дни.

Тепърва В. Ш. следва да тьрпи отделно наказание по НОХД № 58/24 на PC Царево - 9 месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим, както и отделно наказание до НОХД № 6943/24 на СГС - четири години лишаване от свобода, също при първоначален „строг“ режим.

Установено е, че след постьпване в Затвора гр. ***, осъденият е многократно преразпределян в различни поради психологическа несъвместимост, конфликтни отношения, трудно съжителство с останалите лишени от свобода лица и извършване на дисциплинарни нарушения. От самото начало на престоя си има демонстративно поведение, не зачита установените правила и ред. Той е опозиционно настроен, влиза в нерегламентирани взаимоотношения с други лишени от свобода лица, лесно се поддава на отрицателно влияние. Наказван е многократно. в периода 18.09.2020г.- 09.01.2024 – 17 пъти. Във връзка с възникнала отново психологическа несъвместимост, конфликтни отношения със служители и лишени от свобода, със заповед на началника на затвора гр. *** лишеният от свобода е преведен от Затвора гр. *** в 30 „***” на 18.04.2024г. Поведението на В. Ш. не търпи промяна и на територията на общежитието от закрит тип, като деструктивните му прояви продължават, конфликтите се задълбочават, отново бива преместван по различни групи, което не поражда задоволителен резултат, както и продължават дисциплинарните нарушения. Покачва се броят на констатираните дисциплинарни нарушения, сред които и такива такива, свързани с разпространение и употреба на наркотични вещества. Осъденият директно изразява негативното си отношение спрямо администрацията на затвора и установения ред в местата за лишаване от свобода. В периода 29.11.2024г. – 14.12.2025г. за дисциплинарни нарушения е наказван 11 пъти.

Верен е изводът на първия съд, при така изложеното, че поведението на Ш. е проблемно, конфликтно, опортюнистично, без позитивни промени. При преценката за приложимост на чл. 68, ал. 1 ЗИНЗС обаче първият съд не е следвало да съобразява оценките за риск от рецидив за осъдения, риск от сериозни вреди, проблемни зони с установен дефицит, трудова заетост и участие в различни мероприятия, доколкото доказателствата от тази група нямат отношение към преценката за основанията за замяна на режима на изтърпяване на наказанието с по – тежък, а за преценката дали осъденият се е поправил по смисъла на чл. 70 НК за условно предсрочно освобождаване.

За лишения от свобода са регистрирани редица случаи на употреба на наркотични вещества. Отказва да съдейства за тесто за наркотици.

3

Регистрирани са случаи, удостоверени в докладни записки, за влизане на осъдения във физическа саморазправа с други лишени от свобода, за предизвикателно, арогантно държане към служители, отправяне на обидни думи и заплахи, детайлно описани от първостепенния съд, и чието повтаряне тук не се явява необходимо.

Вярно първият съд е отчел като релевантно обстоятелство това, че въпреки многобройните наказания и други корективни мерки осъденият продължава да извършва дисциплинарни нарушения. Той системно нарушава установения ред, създава напрежение във всяка една група, в която е настанен, влияе отрицателно върху останалите лишени от свобода, с което застрашава реда и сигурността в затвора.

Съгласно медицинска справка от директора на МЦ при Затвора – гр.

***, осъденият се намира в добро здравословно състояние.

Изследвано е и актуалното психично състояние на осъдения Ш.. Той е установен като социално и личностно незрял, с неясни жизнени цели и планове. Липсата на личностова зрялост и саморефлективност му пречи да осъзнае и анализира вредните последствия от поведението си. Поради ниската социална рефлексия, чувството на вина отсъства. Ценностната му ориентация е с прагматична доминанта, целеполагането е в краткосрочна перспектива.

Импулсивността е основна причина за допускане на нарушения. Социалната зрялост е на ниско ниво. Адаптиран е към условията в местата за лишаване от свобода. Изпаднал е в позицията на аутсайдер. Не изпитва респект към авторитети. Склонен е да нарушава правилата. Общува избирателно в общността. Не получава морална и материална подкрепа от близки.

Криминалните му нагласи са устойчиви. В междуличностното си общуване е провокативен, пренебрегва конвенционалните правила за съвместен социален живот. Липсва самокритичност. B конфликтни ситуации е прекомерно реактивен, лесно обидчив и раздразнителен, склонен към войнствено поведение и враждебност. Нивото на социална адаптация е ниско. Липсват просоциални контакти и нормални социални връзки.

Осъденият Ш. е в относително стабилно психично състояние, без данни за тежка невротична декомпенсация с депресивен облик или психоза.

Според проведеното тестово изследване емоционалното му състояние се характеризира с повишено ниво на стрес, безпокойство, тревога и напрежение.

Чувства положението си несигурно. Страхува се от поставяне в изолация. При поставянето му в „наказателна“ килия, реагира с дезинтегриране на психичните ресурси и търсене на опорна точка в мними гласове (без характер на халюцинации), които му „бърборят нещо“, поради което по негови данни е консултиран с психиатър. От разговора с него ставало ясно, че е чувствителен за отношението на околните към него, реагира с протест, когато го обиждат или третират по несправедлив според него начин. Изпитва неудовлетвореност и напрежение, които намират пробиви в импулсивни действия и постъпки, допълнително усложняващи ситуацията му. Наложените му многократни 4 наказания не са довели до корекция на поведението и не може да се очаква такава занапред при продължаване на същите мерки. При отчитане на характера, нагласите и вътрешните му изживявания с по-голяма вероятност известно подобрение на ситуацията може да се постигне с поставянето му в по-защитена среда и възлагане на дейност, която не би намерил за обидна и дисквалифицираща. Рестриктивните мерки при него очевидно не водят до резултат, а до засилване на вътрешната му съпротива.

В съдебно заседание пред първия съд вещото лице дава становище за отсъствие на данни за изразена депресия, нито някаква суицидна нагласа у лишения от свобода, но при поставянето му при специален режим неговото емоционално състояние, което е в достатъчна степен негативно, ще се задълбочи. Отчита сравнително малка вероятност осъденият да изпадне в тежко депресивно състояние, но не изключва възможността по импулсивен начин да увреди собственото си здраве, възприемайки ситуацията като непоносима. При предходно поставяне в изолация се наблюдавал регрес в неговото функциониране и неволна реакция с търсене на опорна точка в мними гласове, от които получавал някаква мнима сигурност, наподобяващи халюцинации, които обаче не били действително психотични състояния.